ПРЕХОДЪТ  „МЕЧИТЕ ДУПКИ”

   Ще опиша няколко туристически прехода, за които съм убеден, че друг човек не ги познава. Те са толкова красиви, че аз ги наричам академически. Започвам с първия, „Мечите дупки”

    Началната точка е спирката на автобуса от ж. п. г. София-север до Своге през с. Бучин проход. Автобусът тръгва в 9 ч., обратният курс е в 16 ч. от Своге. В събота и неделя автобусите не пътуват. Най-удобната връзка е спирката на метрото Ломско шосе, където спират градските и селските автобуси. Автобусът пристига там в 9, 05 - 9, 10 ч.     

    Автобусът се изкатерва на един превал на рид при с. Понор, след който се откива страхотна гледка към Алдомировската падина и Раниславци, към Ком-овете и Средния Понор. Приказка - верига от карст, смесена с каменни въглища.

   Маршрутът започва от спирка Меча поляна, където има магазин и кафене. Минава се през тубдиспансера, защото през него пътеките са благоустроени. В началото му са останките от манастира „Успение на Света Богородица” със седмоъгълната сграда за кръщаване. Друга такава в България няма.

   Павиран път извежда над тубдиспансера, където преминава макадамов път, представлямащ подобрено трасе на римски път. Този път върти през с. Добърчин, махала Запад и навлиза в долината на р. Сиренена. Без пробиването на скалите от римските роби, път към планината по тази долина не е бил възможен. Върви се по римски път, модернизиран тук и там. В ляво се виждат чудновати скали. Приближавайки се към с. Меча поляна се виждат и пещерите Мечите дупки, в които някога са зимували мечки. Жив мечкарник е бил так региона с тези зимни хотели за тях и богатите на диви плодове и гъби поляни.

    Достига се с. Меча поляна и са завива на ляво към втората махала, западната. Пътят преминава под една чудна препасница, така наричат скалите, образували се при пропадане на определени площи карст. Пропадналите площи стават понори, а оградите им – препасници. Из под тази препасница бликат карстови извори, които захранват едната река през селото. Другата река идва от изток, ще се спра и на нея в следващ постинг. Древен оброчен кръст е вграден в църквата на селото, построено покрай римския път. Още един разкошен оброк има в двора на селянин, поръчал да му направят кръста. Селото свършва, един участък от този път е непроходим от подраст, върви се в дясно по ливадата. Достига се последната къща и пак се стъпва на римския път. Той минава под Мечите дупки през прекрасна букова гора с много сърни. Пътя достига една скала с чудновата форма и се губи. На метри след скалата се завива в дясно и се излиза на Горновошикия превал. Той вече е непроходим от подраст, пътят сега до с. Горна Горновица е съвсем различен.

   От този превал към билото на Понора се върви по открита местност, няма пътека. Ползва се дясната част на рида, като се минава над Мечите дупки. С равномерен наклон пътят се изкачва по този прелестен страничен поноров рид, зад който тече карстова река и достига до римски път, преминаващ по блилото на Средния понор. Взорът от този алпийски поюяс на Понора е неповторимо красив. Прибирането може да стане с насочване на запад, където е е най-високият врх на Понора. Там има и скалист гребен, увенчан от връх, наричан Столът или Лупова ГлАва. На Луповата ГлАва има една скална площадка от около 4 кв. м. която е достижима. Слизаннето обаче към с. Добравица е опасно трябва да се отиде доста в посока на с. Зимевица, където скалите не са толкова опасни. За слизането предупреждавам: Не се ли вижа целият участък до ливадите, да не се слиза. |Покрай Раковината – къмък с отпечатана на него много голяма раковина се слиза в с. Добравица и от него по третостепенен път покрай много оброци се достига спирка Палилула на автобуса за Своге.

    Прибирането може да стане и на изток, като по билото на Понора се достигне до вр. Булата, скална група, в която една скала с форма на жена подпира останалите скали. Слиза се в с. Заселе и от него по Вазовата пътека се достига гарата на с. Бов.

   Преходът е доста дълъг, денивелацията е над 1000 м., после трябва и да се слезе. Върви се 8-9 часа, подходящ е за сериозните туристи.  Но пък който го измине, няма да забрави красотата и величието му. Средният Понор не е голям, красотите му са близо една до друга. От север – едни, от юг – други. И карстови извори много, от които през пролетта блика вода под налягане.

  Приятно пътуване, но предупреждавам – не е за всеки. И обезателно времето трябва да е хубаво, да няма мъгла.

   Послепис:
   Този маршрут препоръчвам на Венцивалери1951, който би могъл да поразходи из тези красоти приятелките му по блог Радостиналасса и ЦАВ12929.