ОТНОВО ЕМОЦИОНАЛЕН ДЕН В ПЛАНИНАТА !

   Днес избрах маршрут, който да ме отведе до вЪрвището – така хората са наричали важните пътища по Искърския пролом преди да се построи ж. п. линията. От днешната спирка Пролет, някога наричана Габровница, през селата  Лакатник, Бовско Луково, Бов, Желен, Лесков дол, Редина, Кръстец, Батулия, Луково до Софийското поле е преминавал път за каруци и товарни животни.  От другата страна на Искъра има подобен път, който без да пресича реката свързва през планината селата Дупни връх с Кътина. Това Ървище пресича две мегамахали, Искрецката и Церецел.

   Тръгнах от с. Лесков дол и ето първата среща. Минава се по мостче над една малка рекичка, над която има две успоредни талпи. Аз вървя по течението на реката нагоре, слещу мен върви жена, в която се загледах - хубавица на около 30, в размножителна възраст, с интелигентно излъчване, не ми е ясно как е попаднала тук. Пристигаме едновременно от двете страни на мостчето, аз спирам и й казвам:

-       Вие сте дама, преминете първа.

Тя обаче вместо да премине ми каза:

-       Не, защото Вие сте възрастен човек и имате предимство.

Сконфузих се, но усмихнат преминах по талпите и пожелах

на дамата приятен път. Все някой трябваще да ми каже това. Но си бе емоция за мен.

   Сега ще опиша накратко региона на с. Лесков дол:

   Това село е разположено в един оазис, долината, където се събират няколко рекички, даващи началото на река Лесковдолска. Красотата на това място привлече доста хора да с направят тук къщи. Вече има и хора, които са от София, но живеят постоянно тук, бих казал в мутродворци. Когато имат работа до София с джипа за час са там. От центъра на селото до Лъвов мост са точно 35 км.

    Това село е възлюбено от мен място и имам доста спомени от региона му, макар да са изминали десетки години. Красотата не се забравя. От селото могат да се предприемат красиви еднодневни маршрути към вр. Издремец, който е далеч, но да се върви в тази посока е голяма красота. Прекрасен маршрут от с. Лесков дол е този за с. Батулия. По камионен път се върви нагоре към високата махала Редина, където има нова църква и оброк на върха Рединска китка. Има и два параклиса, единият е Света Магдалина, името на другия не си спомням. След това пътят минава над много от притоците на р. Градечница, според мен най-чистата река в пролома. Върви се по полукръг и се достига до отклонението на пътя към с. Кръстец, най-високото село тук. На мястото на обррок, чиито каменен кръст е изчезнат има църква сред китка дъбове. Селото остава в страни на високото. Продължава се по пътя до един оброк, чито каменен кръст е почупен от партизаните. Парчетата му са там, но хората почитат това място и на името на светията всяка година там изнасят. Има и голям навес с домашни потреби, огнище за за печенеи на агне, за варене на курбан. Мястото е възлово, но е добре да се слезе в Батулия, защото денят няма да стигне.

   Едно минисрутване на пътя, който ползвах, резултат от топенето на снега, ми върна една картина години назад, когато огромно срутище се свлече на 50-100 м. след мен.

   Беше още зима, но към края. Отивах от с. Церово към с. Заселе. Заприказвах се с едни катаджийчета от Свогенско. Като разбараха че познавам региона им станаха доста словохотливи, но аз все имам задачи, нямам време за приказки. И тръгнах по асфалтовия път нагоре. Чух някакъв страхотен тътен зад мен и се обърнах. Горе от високо се свличаха дребни и едри камъни, за някои бих казал, скали. Спрях се да снимам този ужас, който притихна. Скалната маса затрупа пътя, по който минах преди минута. Катаджийчетата като чули този трясък се бяха качили на колата си и дойдоха да ме търсят, защото помислили, че съм затрупан. Пътят бе затрупан на разстояние от около 50 м. и тотално затворен. Ако бях в този момент там, нямаше как да избягам.

   Явно тази опастност се е закодилала в мозъка ми и днес,  согато се срути една пръст с обем 2-3 ръчни колички, този ужас се върна в съзнанието ми...

   Но и нещо със сигурност ще остане – вече имам предимство в конкуренцията с дами, напр. за столче в метрото, или кой да премине пръв по тясно мостче...