ОТ РУДОЗЕМ ДО АРДИНО ПОКРАЙ РЕКА АРДА –
ЕДИН ВЪЗЛЮБЕН ОТ МЕН МАРШРУТ !
Аз съм писал в блога си за тази красота, но сега, на 14000 км. от нея, в съзнанието ми се завръщат някои картини. Река Арда има водосборна площ по-голяма от тази на реките Марица, Места и Струма, но дебитът й е по-малък в сравнение с тях, защото тяхната воодайна зона е на високо надморско ниво в Рила, където се задържа сняг. Притоците им също започват от високо в Пирин и Рила. Като луда река с най-голяма промяна на дебита си, като р. Арда няма друга. Бих цитирал само Върбица, приток на Арда. Причината е липсата на достатъчно гори и на дебел почвен слой по Източни Родопи, поради което дъждовната вода или тази от снеготопенето няма къде да се акумулира и реките, а също деретата, прииждат опасно.
Реката Арда при гр. Рудозем все още е в горното си течение. Такава тя е още няколко км. до гр. Средногорци, от където започва средното течение на тази дивна река. Не случайно тя е била избрана за богослужения на траките, населявали преди хиляди години тези места. Аз съм един от повлияните от тази красота и посетил много тракийски светилища покрай р. Арда или притоците й. Останките от културата на траките по скалите вдъхновява до днес.
Ще опиша дължината на централното било на Родопа север/юг, захранващо с вода горното течение на р. Арда. То започва от седловината Ешеккулак, през която преминава пътя от Смолян за Девин и продължава до седловината, която /поне за сега/ няма име, но през която е преминавал пътят на стадата за зимните пасища по Беломорието, свързващ градовете Рудозем и Ксанти. Най-големият приток на р. Арда е реката Черна, наречена така заради приижданията й, с които хората се съоразяват при строежа на къщи, на пътища. Вторият голям приток е реката, която идва от с. Черешките. Тя идва много от високо от борови гори и е с доста голям дебит. Много реки се спускат в Арда от рида Кайнадина и този между реките Арда и Елховица.
От Рудозем до с. Средногорци долината покрай р. Арда е красива, но някакви много големи красоти не мога да посоча. Красотата на долината започва след с. Средногорци. Пътува се по десния бряг на реката по посока на течението й. Планината се виши от двете й страни, на места раздиплена, на места просечена, какъвто е Искърският пролом. Водата се движи между скали, по каменно поречие и в пясъци. Където коритото е тясно се виждат останки от мостове, отнесени от водата, на места има прехвърлени въжени мостове. По тях преминават хора на път за другия бряг на реката, по тераси на която са разположени малки села. По десния бряг също има села, но те са нависоко и от шосето до тях достъп имат само няколко. Голяма красота!
Навлиза се в първата красота, която наричат Завоя на р. Арда. Това наименование е дадено на още няколко места по Арда, цитирам Завоя при с. Пъдарци. Този завой е величав. В най-острата му част шосето поема почти на 180 градуса спрямо посоката, по която се спуска до него. Красотата не може да се опише. Не съм си правил база тук, но ако животът ми остави време, ще го сторя. Арда се провира между скали, отсреща брегът е много висок, но и там има живот. Над реката преминават въжени мостчета, заместили съборените от реката постоянни каменни мостове. Където водата тече бавно и има площи със спокойна вода - дори не личи тя да се движи, над тях има малки и големи целокаменни островчета. Водата е дълбока и синя като небето, камъните са бели. Ридът от другата страна на реката се снижава, виждат се покриви на къщи от махалите, накацали по терасите тук и там. За жалост, доста от тях се празни, идиоти изгониха стопаните им през периода 1975/1989 г. в Турция.
След този завой долината на реката става по-тясна, пътят вие високо-високо по десния й бряг. Следва нова красота, но вече сътворена от хората.
Реката тук се вие по начин, който наричаме тиаци. Тиаци е дума, която ползвме за поточетата и малките рекички, а тази е много голяма. Един тиак е благоустроен, като е преграден естествения път на реката и тя е принудена да се придвижва по едно друго корито, дълго не повече от км. Така се е образумал микроязовир, служеш само за красота, ама каква красота! Минава се през въжен мост над Арда, после по подпорната стена и се достига нещо като езеро, много красиво, оазис сред скалите. Ако реката придойде, има предвидени места тя да се стича по подпорната стена. Райско кътче, от което не мога да си тръгна, други пък го отминават като пътен знак, забързани за евтините ресторанти в Ардино с истинско месо. Има много табели с препоръки къде да се нощува. Не съм ги снимал, за да ги поместя като реклама.
Третото красиво място тук е мостът до с. Върбина. Това е един мост, паметник на българската строителна архитектура. Той е строен по времето на турското иго от български майстори. Величаво творение! Строен за каруци и животни, по моста сега преминават тирове. От двете му страни е много красиво. Доста по-скромен от този е мостът на Колю Фичето на р. Янтра. Има следи обаче, които говорят, че мостът не се подържа както трябва. Има разместени камъни по колоните на моста, но горе, не долу във водата в частта на „лодките”. Има и прорастнали храсти в зида на моста, което с годините става пагубно за зида. Независимо по линията на ЕС или по линията общинитете или АПИ, ще се отпуснат средства, но да се намерят майстори, които да възстановят моста ми се струва невъзможно. Сега има всякакав техника, но вече няма майстори а мошеници, крадци и боклуци. Чудя се как хората някога на ръце са дялали каминете, за да им придадат тази форма и как са ги качили горе на колоните. Грамадни каменни блоци...
Следва втори мост над Арда в този учадстък, Стояновият мост. Той е по-къс и по широк. Ако първият прилича на вол, този наподобява на още по-едър бивол. Мостът е ремонтиран, като върху него има отлят бетон, който го разширява. Докато по Върбинския мост може да се пътува само в една посока, по този може и в двете, но не за два големи камиона. Този мост повече ми хресва от предишния. Тук винаги има хора, които го разглеждат и понеже реката тук тече бавно, има много риба и рибари. Може би легендата за строежа на моста - жертвата на една невеста от с. Стояново, привлича хората тук. По този мост се преминава при пътуване за Момчиловци, Лъки и Устово.
От тук р.Арда остава в ляво от пътя и вече не се вижда. Така най-голямата си красота тук, Ардинският шейтан – Дяволският мост, остава скрита.
Мостът се достигаше някога пеша, преминавайки през с. Дядовци, днес до него има път от гр. Ардино. Това е един седемкемеров мост, за който претенции имат турците, че е строен по тяхно време от наши майстори. Аз не съм убеден, както напр. съм убеден, че по тяхно време естроен Кемеровият мост над Девинската река. Много пъти съм разгеждал Шейтана, нямам твърдо становище за строителите му. Мисля да отида още веднаж специално с тази цел. Доста мостове съм виждал, имам опит. Винаги съм го мислел за римски заради липсата му на парапети по дъгата му. Без парапетите, които сега са наппавени той наподобяваше на опъната тетива на лък. Парапетите, без които малко хора биха се осмелили да преминат по моста промениха визажа му, загрозиха го. Но без тях не може.
Римският път, който слиза от с. Дядовци, преминава през моста и продължава по течението на р. Арда, също буди съмнение у мен, че това е дело на римляните. На малко км. от този мост надолу по течението има останали колони от още един мост, и той огромен и висок, същият или подобен. Римският път, за който говаря се изкачва нагоре към с. Любеново, достига с. Русалско и се спуска по долината на р. Боровица, където се разклонява на три.
В гр. Ардино има два хотела, българския и турския. И двата са разкошни, а гр. Ардино е така променен, че е станал един от най-красивите градове на България. Старото му име бе Егридере, както се казваше реката му, и тя приток на р. Арда. Близо до гр. Ардино имаше туристически комплекс „Бели брези”, то каква е съдбата му днесе не ми е известно. В страната тези обекти го подариха на мутри-бушони, а собствениците им, обикновено номенклатурчици или агенти на ДС не са известни. Тук не е съвсем България, но и тук трябва да има нещо. Писал съм какво са ми казвали турците за ДПС:
- Ние нямаме нищо общо с тях!
Приятна разходка на неснобовете пожелавам по тези прекрасни кътчета на страната ни!
Лос Анжелес 29. 12. 2023 г.
