Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2022 21:30 - НА РАЗХОДКА ПО ГОРНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА АРДА - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.12.2022 21:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                                 Посвещението е в края на постинга ми.

                    ТРАКИЙСКОТО  СВЕТИЛИЩЕ КЕЧИКА/Я/ ДО ГР. РУДОЗЕМ

    Това светилище е в изворния басейн на р. Арда, но е много различно от останалите. То се вижда от много далеч когато се пътува по рида Кайнадина от Устово до Рудозем. Вижда се група от огромни изправени заоблени скали, големи, а покрай тях, пак на групи и по-малки. Най-добре светилището се вижда от квартала на Рудозем ппри излизане от града в посока Смолян. Велика е красотата от площадчето на квартала.

    Ще се отклоня от темата. Докато снимах светилището от този квартал, пред магазина спря доста скъпа лимузина Мерцедес. От нея слезе дама на около 25 и като видя, че правя снимки на светилището дойде да ме пита знам ли как се отива до Кечика, ако ще ходя там. Казах, че не знам, защото нямаше да влезем в разговор и тя ми обясни. Твърдя, че в този регион живеят много интелитентни хора, това важи и за дамата, който явно искаше да ми помогне с указания, ако са ми необходими. Същество с изключително интелигетно излъчване за разлика от управляващите скъпи коли дами на тази възраст в София с устни, наподобяващи кренвирши. И за които като профучат със скъпата си кола, хората казват: Ама каква кола е изчукала...
    Край на отклонението.

   Светилището се достига от махала Рибарци, на около 4 км. след Рудозем в посока към с. Чепинци. Днес реката е почти пресъхнала, а някога е била голяма и в нея е имало риба. Водата вероятно е отклонена за преработката на рудата, която все още се извършва в Рудозем. Напомням за промивната иинсталация в Рудозем при социализЪма, която напълни със шлам голяма част от яз. Кърджали. Такава имаше и в Лъки, коато изтрови рибата в р. Чепеларска.  След селото Рибарци – сега квартал на Рудозем,  има чешма и импровизиран паркинг за автомобили. Там в ляво е отклонението за светилището. Вече има път за джип до една къща за гости високо в планината под хълма със светилището. Чух, че цените за храна и нощуване там са космически. Джипов път извежда до един заслон и чешма, до която водата се изкачва с помпа долу от къщата за гости. Много е занемарено, а туристите, които идват до тук са доста. Светилището е символът на Рудозем, всеки знае за него, наричат го Кечика.

    Търсейки отклонението, което започва близо до чешмата спрях да се огледам и при мен веднага дойде един възрастен помак, оказа си е той модел 1944. Попита ме може ли с нещо да ми помогне, с информация в случая. И се похвали: Цял живот работих и още работя! Похвалих се и аз: Цял живот ходих и още ходя. Покани ме да нощувам в къщата му, да се запознаем, да ми даде армаган. Такиива са хората тук, по Рудезем-ско.

   Движейки се по пътя към светилището от няколко места се разкриват чудни гледки към огромните му скали. Перспективата обаче лъже, не може да се прецени кои са най-високите скали, защо се виждат под ъгъл от долу. Вижда се обаче заслончето горе на най-високата площадка.

      Скалите тук не са така огромни като тези над г. с. Беслет, около които също има тракийско светиище, но и тези са величави. Приличат на зъби, на които се виждат венците, от които те се подават. Поезия, писана от Бог милиони години!

   Преди да се излезе на терасата със заслона отново се разкрива страхотна гредка към тези огромни скали, като се виждат заслоните на две места и лампите, които вечер трябва да ги осветяват. Мисля, че лампите не работят, много отдавна парите от ЕС по линията на ЕФРР са изчерпани, а и осветлението на скалите се вижда от малка част от града.

   Пътека повежда нагоре към скалите. Тези скали продължават по двете посоки на рида, който слиза от Кайнадина и после продължава към с. Чепинци. Най-големите скали обаче са на едно място, в комплект. Пътеката е добре маркирана, има разклонения и за другите скали в близост до с. Чепинци. Тя  свършва след два огромни дъба под площадката пред най-големите скали. В ляво на скална площадка има страхотен изглед към планината в посоока на Рудозем и на централното било на Родопа север/юг. Има пътеки през дъбовата гоора за достигане на задната страна на скалите и разглеждането им от друг план.

   По скалите има останки от делата на траките, но хем много скромни, хем съвсем радлични от тези напр. при Железния мост на Арда при с. Пчелино. Там други траки са творили различна култура, стъргали са с кремъците си „долапчета”, трапецовидни култови нищи, защото скалите са меки и разрешават да се правии това. На поляните, които те са дооформяли са правили места за проповеди, кромлехи, които са ограждали с камъни, а в средата са изтъркалвали огромен камък да се покачи на него първосвещеника. Тук е различно. Скалите са твърди, високи, място специално тук за площадки няма, има, но доста в страни по билото на рида, спускащ се от Кайнадина, такива има.

   Това светиилище е много популярно и е лесно достъпно, ако се ползва джип. Ако не, до него се върви към 3 часа от чешмата на шосето, като пътеката след заслона е доста стръмна. Ако аз не знаех предварително, че това е тракийско светилище, въпреки многото посетени такива места, не бих го свързал с тях. Има отклонения от пътекаата, които водят до места по скалите, свързани с културата на траките, но те не са ярки, за да привлекат вниманието ми.

     Давам пример с едно друго тракийско светилище, Каялийските скали между г. с. Ранча и г. с. Беслет. Това са най-грамадните скали по Родопа. Други такива хем високи,  хем големи и АБСОЛЮТНО недостъпни, няма. Не съм виждал и алпинисти да им се изкачват. Те са от монолитна скала, подобно на сиенита, абсолютно твърда. Останките от светилището на траките обаче не са по скалите, а около тях. Има места за пропооведи, кромлехи, гробове, моделирани скали да наподобяват нещо. Голяма част от тези останки са на една заравненост, днес обраснала с гора, току срещу огромните скали. Тъй като от там нищо не се вижда, туристите са проправили пътека в гората срещу тях.  Покрай пътя има доста останки от делата на траките. На едно място има и скална тераса, от която скалите се виждат от обратната страна, когато се идва от към г. с. Беслет. Че са забележителни скалите тук личи и от името им, те са наречени Каялийски скали, като кая означава скала, а таш – камък. В превод -Скалните скали, нещо като свинско прасе.

   Преходът до Каялийските скали е един от най-величавите в Западни Родопи, докато Кечика над Рудозем е по долина на рекичка, вливаща се в Арда, което означава в Източни Родопи, където има най-много тракийски светилища.

   На туристите, посещаващи Рудозем, който се оформя като град с бъдеще, препоръчвам да посетят Кечика, за да се докоснат до тази скална мощ, привлякла някога траките да направят тук светилшще. Най-удобно е да се плозва джип, който се оставя горе при заслона. Преди светилището има отклонение към с. Чепинци за още един филиал от това светилище, но доста  по-скромен. И той обаче има една огромна скала. Ще има време, спестено от пътуването с джипа също така да се разгледат и скалите, част от светилището в посока на рида Кайнадина. Те не се виждат от самото светилище, трябва да се мине по пътеката зад скалите и да  се „хване” билото в посока на Кайнадина. За имащите интерес към тази тема – тракийските светилища + най-величавите скали на Родопа - препоръчам този преход от Рудозем. А Каялиските скали, които са по-близо до г. с. Ранча, отколкото до г. с. Беслет, могат да бъдат посетени с водач или след много подробно обяснение за пътя, който от г. с. Ранчо се отправя към с. Побит камък, пускайки десетки отконения, едно от които е за г. с. Беслет, друго за вр. Беслет. Маркировка няма. Има една табела с с фалишва информация. На нея пише Каялиските скали, но тези са съвсем други и с много скромни размери.  Ако се тръгне за Каялиските скали от г. с. Ранча колата се изкачва много нависоко по асфалтов път. Ако се тръгне от г. с. Беслет пък е голяма красота – абсолютно дива природа -  но изкачването е като да съм тръгнал от морското ниво.

  Приятен път на тези, които имат интерес към подобни места. За мен те са много силни и макар упознал ги, ще ги посещавам докато мога. Защото животът, уподобен от един поет е колело, с начало и край. В един момент края и началото се събират.  

   А при мен Началото и Края на колелото са твърде близо...

 

   Постингът посвещавам на един поет от Варна, който се пропи. Ака няма в кръвта си алкохол – понеже няма никакви пари той порка /кърка/ само Луникоф и Самогон  - налитат го бесове. Преди обед се сърди на себе си, следобед на целия свят. Имам предложение към това пиянище, как да скъса с алколохолизЪма:

   Да си купи голяма опаковка Луникоф от 1 литър и да му подарят двулитрова бутилка самогон тип Томатовка, приготвен от хляб, захар и домати в херметическа тендера. С тия две бутилки да отиде първо на Кечика и след като достигне светилището, там да изпие Самогона, повтаряйки 10 пъти:

-       Повече няма да пия!

   След Кечика да отиде на г. с. Ранчо и да се спазари с помацте там да го заведат на другото сетилище, Каялийските скали. Там да изпие Луникофа и да повтори 10 пъти същото.

     Ако пиянището стори това ще се превърне отново в човек, с когото могат да се осъществяват контакти, а не само като го видиш да заспоменаваш негова майка...





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10112614
Постинги: 4088
Коментари: 10026
Гласове: 17286
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031