Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2022 22:11 - НА РАЗХОДКА ПО ГОРНОТО ТЕЧЕНИЕ НА Р. АРДА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 504 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                   Посвещението в края на постинга:

 

НА РАЗХОДКА ПО ГОРНОТО ТЕЧЕНИЕ НА Р. АРДА

 

   Аз съм писал в блога си, че река Арда е най-великата българска река. Упозналите огромната /!!!/ й водосборна площ ще се съгласят с мен. На подобно мнение за още по-голям регион, вкючващ р. Арда вероятно са били и траките, за да направят по долината й и по долините на притоците й най-съществените си светилища.

   Горното течение на р. Арда е познато понятие, защото с него вече години се запроституирва енергийно. Едни, после други, всичките от типа фани единио удари другио, говорят за Каскада „Горна Арда”, но не се прави нищо и дано преди да се започне каквото и да било преди това да се появи министерско постановление, че горното течение на р. Арда е обявено за резерват. Могат за ме поканят при определяне площта на този резерват. Ще съм им доста полезен с познанията ми върху този регион.

   Горното течиние на р. Арда започва от гр. Рудозем. Като местоположение градът е на фантастично красиво място и представлява изходна точка за туристите към регион, който за да упознаят са необходими години. Към горното течение на р. Арда обаче принадлежи и смолянската река Черна, която събира много вода, но се влива в Арда след Рудозем при гр. Средногорци. Къде е точно изворът на р. Арда споровете са много. За р. Чепеларска пък не се посочва нито един, за р. Въче има само едно място, което всички приемат за нейн извор. За Арда се посочват поне десет такива, но най-ярък е този над с. Горна Арда, махала Билянци. По чудно красива местност, сега възлюбена от мечки се достига до извор изпод една скала, а над него е вр. Ардин, на самата граница. Арда е турска дума и означава смърч. Ардашлъ означава смърчова гора.

   Реките, които се вливат в р. Арда над Рудозем са много, над 20, а поне 10 села имат претенции, че Арда извира над тяхното село. Както в Искърския пролом хората спорят кое е било селото на  Дядо Йоцо. Аз обаче знам, Бовска Скакля.

   По долините на всичките реки има села или махали, защото това е място, сътворено от Бог да бъде обитавано от хора. Цитарам околностите на с. Горна Арда, планински рай за животновъди. Реките към Арда се спускат от рида Кайнадина – превод от турски език, Извор на вяра, име свързвано с потурчванията -  от един безименен рид между селата Елховец и Смилян, но и от главното било на Родопа север/юг. Ще пиша за някои долини – всичките прекрасни !!! – в следващи постинги. А сегаа ще спра на една от долините, където е с. Елховец. Ако другите долини са прекрасни, тази е много прекрасна! Елховецката река е единствената в Родопа, която отводнява гънка на Родопа, образувана от централното било на планината.

   Преди да се спра на тази долина – малко за Рудозем.

   Предстои откриването на ГКПП „Рудозем”, който следва трасето на прастарото шосе на овчарите от Родопа към гр. Ксанти, където овцете са били изкарвани на зимна паша, а през лятото – на гизльо, което означава обилна зелена паша. Това обаче е било опасно, защото много овчари са починали от малария. С откриването на пропускателния пункт поминъкът на Рудозем ще придбоие нов облик, а красотите около него ще станат по-достъпни. За сега цитирам само една, тракийското светилище Кечикая /Кози камък/, нещо много огромно, ама много. В следващи постинги ще опиша и други. Гордостта на Рудоземско обаче е селото Могилица, където са живяли кехаите Агушевци, осигурявали поминък на стотици, а може би и хиляди хора от селата тук – овчари, мандраджии, кираджии, одаджии. Тези занаяти са описани от отец Константин Канев, чието село Момчиловци е в горното течение на р. Малка Арда.

   В името на истината за най-красиви помакини считам тези във и около Рудозем. Привечер, облечени в техните си носии, ама изпипани до последния бод, по-красиви млади жени и момичета в Родопа не съм срещал. Да си продължа мисълта – най-красивата порода туркини по Родопа са тези около с. Пъдарево - безтегловни тичащи сърни, а най-красивата порода българки е около с. Мартиново. В това съм така убеден, че не влизам в спор с никого.

    Тук, около Рудозем прави впечатление и високия интелект на хората. Веднаж возих едни ученички накъде в първия курс на гимназията, ега ти умните деца. Вече като мислене и цел в живота - зрели хора. Потомци на Агушевците може би. Кадърни хора, на които комунистите национализираха стотиците стада овце, взеха им имотите и ги интернираха. Защото не са простаци като тези, които са били напр. в отряда „Антон Иванов”?

   И като характер тук хората са много благи. Едно от прекрасните села тук е Чепинци с най-красивата джамия в България с две минарета. Тая в Мадан, която е и медресе е доста по-голяма, но по красота не може да се мери с чепинската. Може би само джамията в с. Черна Места е красива като тази, но доста по-скромна по размери. Рудозем, Ардино, това са възлюбени от мен региони. Имам ссамочувствето че регионално съм по-запознат с тях от кметовете в двата града. В Рудозем са помаци, в Ардино са турци, но са истински хора. Ардино много се промени, стана истински град, сега същото ще стане и с Рудозем, само да отворят ГКПП-то.

   А сега за долината на р. Елховецка.

   Централното било на Родопа е подобно на централното било на Балкана, вие се като змия. Наближиш някакво разклонение и ти се струва, че трябва продължиш на някъде, но не се оказва така, защото основното било следва по-ниския рид. След едно село, Поляна, билото на Родопа тръгва на юг и навлиза дълбоко в Гърция. Грницата обаче е по билото. Достигайки един сравнително висок връх, Циганско градище, който има алпийски облик, билото се завръща към България,  прави прав ъгъл и започва да се спуска  към Златорад, за да се навири отново над с. Кирково. Така билото образува ъгъл, според мен 30 градуса, който навлиза в Гърция. Всичките реки на Родопа на юг текат към р. Места,  а на север към Арда.

   Тук ще отбележа, че непознаващите добре Пирин и Родопите не могат да преценят ако са в Гърция къде е границата между тях. Тя е при гр. Ксанти, а тези турли, които са над Драма са към Пирин, продължение на Алиботуш.

    Интересн рид от вр. Циганско градище се спуска към Бялото море. Това е Гюмюрджинско, някога населено предимно с Българи до войната между Турция и Гърция през 1919/23 г. После настава трагедията за българите там и и за овчалрока по Родопите, поминъкът на родопчани.

     Река Елховецка се влива в Арда в гр. Рудозем. Това е една много страховита река, подобна на Върбица, но не чак толкова луда, защото тук има много букови гори, които акумулират дъждовната вода. Въпреки това обаче и тя приижда и отнася и коли, крави, мостове.

   Елховоц е доста голямо населено място, село с придадени към него още доста махали. Реката извира под вр. Циганско градище, но пътека до върха покрай нея няма. Има язовир за питейна вода, наречен Пловдивци, на името на селото под стената му, който захранва с вода Рудозем и доста села. По път/ека/ язвирът се забликаля от северната му страна, прекрасен е. Пътеката свършва при изоставена гранична застава. От там нагоре пътеките вече са непроходими.

   Пътят след с. Пловдивци обаче продължава нагоре към селата Корита и Мочуре. До Корита пътят е нормален, нагоре също е асфалтиран, но е толкова тесен, че камионите се спускат и изкачват с маневра за да вземат завоите. Пътят е в отлично състояние като настилка. От ляво се спускат много реки, пътеки покрай които отвеждат до огромни пасища високо-високо в планината. По тях е преминавала стоката на хората някога. А стоката е била овце. Кравите са били малко тук, за разлика от регионите с християни, за които отглеждането на крави е било свързано с отглеждането на прасета. Тук хората  са мюсюлмани, прасета няма, цвикът от млякото се дава на овцете и кокошките.

   Асфалтовият път свършва в с Мочуре, но има приличен път до заставата, днес приватизирина. Ще се спра на тази сграда.

Селото е най-високото от селата около Рудозем, около 1300-1400 м. н. в. За сравнение напомням за селата Мугла и Мурсалско, които са наблизо и са на височина 1700 м.    

    Климатът тук е благоприятен за живеене. И още едно сравнение, вр. Вейката, от който се отделя ридът Гюмюрджински снежник е висок към 1400 м. А какво ходене пада от с. Горно Къпиново до него.

   Красотата не селото е величава. Къщите са на един скат, не много стръмен, но все пак. Къщите като местополрожение ми наподобяват на тези в Търново и в с. Орехово. В селото има постоянно живущи не повече от 20 души, страхотни каменни къще се прадават на безценица. Падне ли сняг на този тесен стръмен път, селто е откъснато от света. Веднаж на седмица или на месец, до селото идва автобус.

   Тесен път само са коли и малки камиони достига центъра на селото. Обръщалото и магазина на селото са в началото му. То вече няма и магазин...

   Тук срещнах една баба, която приличаше на ангел, спуснат на земята -такова бе излъчването й. Разказа за всичките си дела, които е сторила на земята, включително и това, че е вдовица от десетки години, сама отгледала и изучила сина си, който станал инженер. Сега в парник отглежда всички видове зеленчуци, от които се нуждае семейството му в Рудозем. В дворовете на цялото село има парници, без които голямата горещина през деня и ранните слани ще похабят продукцията. А парникът се тори като за световно и има маркуч за поливане.

   Пътят за вр. Циганско градище започва от селото, като се преминава покрай заставата. Разбрах, че сградата е купена от мутри. Това е една чудна каменна сграда, градена след Деветото, когато още е имало майстори. Страхотно нещо! Идват едни младежи с джипове, вероятно новите собственици, но вече се виждат повреди по покрива и следи от вода по каменните зидове. Това здание, до което има ток и обилен извор ако се запази ще бъде една от гордостите на този край. Ако някой го преправи на КАМЕНЕН  хотел-ресторант, тук ще идват много хора както по рида между Неделино и Златоград. Като видимост тази застава не отстъпва на хотелския комплекс там.

  Тук горите са букови и не са сечени. Древен път, отвеждащ стоката към зимните пасища по Беломорието движи под рида и се изкачва заедно с него. Горите се редуват с прекрасни пасища по тях, до които са достигали овчарите от всички села покрай р. Елховицка. Днес тези пасища хората наричат Мечкарника заради новите им обитатели, мечки пастирки / вегетарианнки/. Бабата ме предупреди, че е валял дъжд, има много гъби, а сега мечките много ядат за да направят мас и да презимуват. Видя ли на поляната мечи гръб, веднага обратно без да издавам звук, посъветва ме бабата. Мечките не нападали хора или животни, но ако мечката се стресне, може и да нападне, в смисъл да перне една лапа на нашественика, а това означава потрошаването му. Затова трябвало да се движа с радио, та мечката като чуе приближаването на човек да се скрие.

   Това предупреждение на бабата ме напрегна. В името на истината сега ме е много повече страх от мечки отколкото преди 4-5 години. Достигах ли по височината до поредната ливада, първо я оглеждах преди да съм се поал целия на нея.

    Буковата гора тук наподобява на тази от резервата Рогачевата гора под х. Рай в Балкана. Всякакви лакомства за мечки има в такава гора и много-много реки, отделно други екстри предлагат и пасищата.

   Не можех да се нагледам на един рид между две рекички, с връх над с. Елховеец, наричан Бабин. Голяма красота! Пред него е язовир Пловдивци. Още един връх като Бабин-ия стърчи на централното било на Родопа, къдато то завива отново на север.

   Вече се показва силуетът на вр. Циганско градище, но е още доста далеч. Върхът е покрит с рядка смърчова гора, природата му е алпийска.  Наближавам обаче най-красивото място на прехода, вижката на граничарите. Тя е построена на най-обгледното място тук. От нея се вижда България, Гърция, Родопа, която се спуска към Бялото море, но и голяма част от Грното течения на р. Арда, ридовете и върховете над тях. За репер при ориентирането ми служи масива Перелик.

   Искам да кажа добри думи за майсторите на вижката. Аз също съм майстор по железата, но на тези майстрои и на конструкторите на вижката, за възможностите й за транспортиране,  шапка им свалям. Интересното е, че съм преминавал от тук, но не само не си спомням за тази вижка, която е стърчала тук, нито  пък съм се сезирал върху красотата, която тя разкрива. Вижката е на 4 етажа, като дървените елементи вече са за смяна. Не е опасно изкачването, но на височина между 12 и 15 метра се чувствах напрегнат и останах горе кратко време. Вижда се полосата, която идва от Смолян и характерната родопска красота от борови гори и пасища. Централното било на Родопа тук е покрито с букови гори, от двете страни под тях има огромни пасища. Сега, обрасли с пасищния бурен и нито една овца. И как ще има овце? Национализация имаше, после граница и клеон, след това извЕрване. Колко пъти на тези добри и трудолюбиви хора социализЪлма им е.. майките! И защо?

    Под мястото на вижката от нашата страна има заслон, изоставен. Поляната е прекрасна, а над нея има превал, много обгледен, но не както от вижката. Започва равномерен наклон и се достига до вр. Циганско градище. Това е алпийски връх, но той е горист и обгледност от него трябва да се търси. Ако се намери, тя е в тясна рамка между дърветата. Красотата е от вижката.

   Маршрутът е доста дълъг, върви се към три часа от Заставата до върха. До заставата има прекрасни поляни и обилен извор с чешма, представлява чудесно място за  лагер. От това място има пътека до билото, което върви успоредно на пътя и може да се върви по и около полосата. По него може да се върнат туристите от мястото с вижката. Пътеките са правени от граничарите. Тряблва да се внимава да не слезе в Гърция.Не, че ще има някакви последствия, но изисква много сили да се изкачиш обратно на рида. Връщането пак от вижката може да стане и по ливадите, но пътища от тях слизат до всички населени места, та чак до с. Елховец.

  Да си устрои човек лагер при чешмата и да се разходи по тези божествени красоти няколко дни, е вдъхновение. Вече това е възможно, има път чак до с. Мочуре и малко по-лош до Заставата. Дано да се намерят оправни хора, да направят тази прекрасна каменна сграда да служи на хората.

   

   Постингът посвещавам на един от най-първите блогъри, Венцивалери1951. Добре е да си вземе компания – да метне в джипа си още една първа блогърка, Радостиналасса1948. Мястото за лагер е едно – до Заставата.

   Като човек с много по-голям опит от неговия му препоръчвам към сериозните неща да подхожда с осторожно внимание. Оти да не стане така, че като се върне от разходката да вземат да му удържат всеки месец по 20-30 лв. от пенсията за гледане на дете. Попаднал сред такива красоти, човек губи разсъдъка си и прави глупости...





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10112614
Постинги: 4088
Коментари: 10026
Гласове: 17286
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031