Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11 16:55 - РЕГИОНЪТ НА СЕЛО ЗАБЪРДО.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
3



 

РЕГИОНЪТ НА СЕЛО ЗАБЪРДО – ЕДИН ОТ БИСЕРИТЕ НА РОДОПСКИЯ РИД ЧЕРНАТИЦА

 

    Селото остава в страни от един от на-посещаваните родопски бисери, Чудните мостове, макар да е на един рид с него. Поради тази причина малцина, посетили скалните мостове се отклоняват да го разгледат при връщането си от тях. На път от Сините ханчета към Чудните мостове преди да се достигне до мястото на вливането на реката от с. Забърдо и тази, която преминава под Чудните мостове, красотата в небесата пред теб те принуждава да спреш автомобила си на първото разширение на пътя, направено специално за целта – да се вижда от първата гледна точка втората Родопска Синаница, вр. Камъка. Старото име на върха е Кечикая, Козята скала. Красив като този КАРСТОВ връх в Родопите има още само един, наричан също Родопската Синаница. Той е извесетЕН и с още имена, Ягодинският камък и вр. Свети Илия. Този връх е по-посещаван от вр. Камъка, зак който е с. Забърдо, защото под него се намира втората по красота пещера в Европа, Ягодинската. Тройцата от красоти там се състои от етаж долен - пещерата, етаж среден - прекрасното разширение на долината и восаката тераса, където е селото, а сега и един прекрасен многозвезден хотел,  и етаж трети - върхът, който е най-високият тук, от който се вижда голяма част от Родопите. За да разпознае обаче туристът какво се вижда от тук, необходими са доста предходни години на упознаване на този огромен /!!!/ регион.Истинската красота на тази Родопска Синаница най-пълно се разкрива от с. Чала, от което се виждат двата горни етажа от Тройцата. Пътувайки из Родопите, кулата на този връх ми служи за репер. Репери за Родопите са необходими, защото те са планина с безкрайни деретини, при въртележките из които се губи оринтеция, необходима за завръщане обратно в базата.

   Връщам се на Родопската Синаница преди с. Забърдо. Този красив карстов връх, подобен на върховете по Северен Пирин е пред селото, поради което то някога се е наричало Ямата /Чукуркоьой/. В ляво от него стърчи едни друг величав остър връх, доста по-нисък, наречен Заград. На него е имало византийска крепост, която да помогне на Византия да се опази от приматите от север, които между ІV и VІІ век са дошли тук за да я разрушат. И са я разрушири, цитирам вила Армира до Ивйловград. Защо са извършвали тези разрушения ако ги е попитал някой би получил отговор колкото сега от Путин защо руши Украина или от порът, ако го попиташ защо смърди. Светът ще свърши , изродите – не!

    На около два км. преди вливането на двете реки, тази от Чудните мостове и втората от Забърдо има уширения на няколко места за спиране на автомобили. Те са направени на места да се вижда от различни гледни точки този карстов феномен, някога дъно на море, а които са по-наясно с региона ще различат и върха Заград, на който има останки от крепост. Въвеждам таг, под него има пещера с тесен и висок свод. Ако времето се случи слънчево и слънцето огрява сивобелия варовик от правилната страна, красотата е велика, Баювите дупки не са толкова величави.

   На отклонението за пътя към Чудните мостове има импровизирана беседка, неподръжана, и чешма с ледена вода. Левият път, подържан през цялата година и по-широк е за с. Забърдо. На три км. от отклонението е центърът на селото.

   Тук ще отбележа, че пътят в дясно за Чудните мостове е много тесен и макар асфалтиран той е трудно проходим. Ако се наложи разминаване с автобус пада голямо маневриране и става голямо задръстване. 

   Селото е разположено на райско място. То се намира на уширение на огромен рид, който започва от върховете Голям и Малък Персенк и се ограничава от реките Забърдска и Ореховска. С много стръмни спусъци този рид, някога дъно на море се спуска към долината на р. Чепеларска. По него на четири прекрасни места има хижи – Скални мостове, Чудни мостове, Кабата и Персенк. Историческите места също са много, на първо място е напълно запазаният на места римски път в местността Глухите камъни. Ридът Чернатица е най-популярният сред туристите, които обаче пропускат като туристическа изходна точка с. Забърдо.

   Селото е със смесено население, помаци и християни, подобно на Фотиново, където пък има турци и християни. Хората се трудят, уважават се, насилията над мюсюлманите по време на изверването им от 1975 до 1989 г. от идиотите вече са загърбени. Тези процеси при помаците заглъхват по-бавно, защото те са българи и за разлика от турците, голяма част от които се изселиха в Турция, помаците си остават тук. Обидата им идва в по-голяма степен и от това, че те все пак са българи, за да ги интернират, затварят и застрелват идиотите. Прокурор по време на тези жестоки процеси е бил джобният Генерал атанасоВ, деяельник на ДБ.

   Селото е разположено в място, където се събират три долини, идващи от рида Чернатица. Надморската му височина е към 1300 м. има около 400 жители. И много новопостроени хубави къщи, неоитаеми, за да си запазят парите някои от богатите хора. Две от реките, тази от местността Глухите камъни и от с. Зорница/х. Изгрев са доста големи, но има и трета, по-малка. Тя извира малко над селото и има страховита долина, прорязана в карста. Устремен в търсенето на една пещера аз рискувах това лято живота си. Намерих спасителен път. Да се върна по пътя, по който се изкачих бе невъзможно. Землището на селото е много голямо. То е разпростряно върху по-късия рид между двете големи реки и от двете страни на малката рекичка, която извира току над селото в една мека и спокойна гънка и чиято долина по-надолу се превръща в страшилище. Малката рекичка служи за водоподаване на селото и слиза долу при параклиса в началото на селото. В селото джамия няма, била е съборена. Предполагам, това е станало през 1934 г. когато БПЦ има желание да „върне” помаците в правата вяра. Големи издевателства са ставали и тогава, но за тези събития се пази мълчание. Въвеждам таг, воеводата Тане Николов, хасковски разбойник по подобие на друг хасковлия, Митьо Ганев. Държавовата ни глАва е от същия регион, на тези двамата хубавци, символизиращи Хаскьойските хайдути /б. м. престъпници/ от миналото.

   Селото някога е било много голямо, хората са имали много деца, имало е обаче и голяма миграция. В двата тома „Миналото на Чепеларе” Васил Дечев пише доста за това село, хората от което първоначално са се преселвали в Чепеларе, а по-късно – в Асеновград и Пловдив. В близост до селото са нивите и градините на хората, а горе следва мерата с многобройоните кошари и сред тях - разкошна каменна къща. Бедите на помаците започват обаче още през 1934 г. след 22 годиниидва национализацията, изразяваща се в отнемане на имотите на хората. Останали без поминък и хляб хората напускат населеното си място, децата се раждат другаде, връзката с родното място на родителите е прекъсната, умения това поколение да гледа земя и стока, пък и желание, то не притежава. Има останки от текезесарски краварници и овчарници, те падат, изоставените каменнни къщи са по-запазени. Направих снимка на къщата на един овчар, която има извити стени. Прекрасна като стоеж, половината е паднала...

   Да не пропусна и началото на изверването им, което започна през 1975 г. и завърши през 1989-а. Времето на Голодомора в Украина роди герой, Павлик Морозов, времето на изверването роди други герои, един от които е деятеьника от ДБ, тогава много сърцат прокурор, вече го цитирах.

   Имотите на хората – имам предвид пасищата – са оградени с ивици гора, която не е изсечена при социализЪма. В един такъв имот има извор или е доведена вода от някъде. Площта не мога да определя колко е, но е много голяма. По-голяма площ - повече животни, по-голяма е и къщата-крепост в центъра на имота. Тази мрежеста гора с красивите пасища в нея завършва нагоре до боровите гори на Чернатица, току под двата Персенка. Такава красота се среща много рядко. Две красоти не могат да се сравняват. В ума идва една друга, тази над с. Безводно. Там също е много красиво, но красотата е съвсем-съвсем различна. Все едно да сравняваш симфонията на Моцарт №41 и симфонията на Брамс № 4. Природата, това е част от живия плащ на Бог. Човек освен двата си вродени рефлекса да опази живона си и да се възпроизведе /б. м. трифоноворадевата простащина вече е свободна от втория рефлекс!/ трябва да има и още един, да пази Майката-природа.

   Отвъд реката, спъскаща се от Глухите камъни по рида, доста по-малък от този със североизточно изложение има само ниви и градини на хората.

   От едната страна на този рай – мерата на селото, се издига преградна стена, която завършва с вр. Камъка. Някога е имало кози там, после са избити от ловците, сега отново ги има. Твърди се, че са почти 400.

    Вр. Камъкът е най-интересният обект за посещение тук. Правя сравнение с разходката от х. Бъндеприца до вр. Синаница.

  Пътека до върха няма маркирана, но ако времето е ясно, всичко се вижда. Пресича се малката река над един доста страховит водопад  във висока махала на селото и се тръгва нагоре като се избира място, където храстите са най-редки. Колкото по-в дясно се отиде, толкова по-малко храсти има.

   Ридът с красивия връх на края му, Камъка, към селската мера се спуска с наклон около 45 градуса. Това някога е било пролетното пасище на селото. С настъпване на лятото и сушата, овцете са слизали все по-ниско. Имало е много борови гори, които са изсечени и ландшафта е загрозен, а изворите са пресъхнали. Останали са само долу в извория басейн на рекичката.

   Върхът е в дясно когато се изкачва в посока от селото. Горе има малка полянка, цялата с кози дардонки и алпийски цветя, но няма еделвайс, макар да има и двете необходими съставки – карст и кози тор. Върхът представлява ъгъл на триъгълник, стената на който към реката, идваща от селото е почти отвесна, а тази към другата река, идваща от Чудните мостове е много стръмна, с много скални красоти, под които минава пътеката от с. Забърдо за х. Чудните мостове. Тази пътека е по трасе на римски път и бе е дна от много ползваните, но днес запустява. Малко са пременаващите туристи по нея. Тя обикновено се ползва за разгреждане на скалните красоти непосредствено до с. Забърдо. Красотата е подобна на тази, която се среща в Понор планина, напр. над селата Добравица, Заселе и на още няколко места.

   От върха скат се спуска към малко дере, като теренът е подходящ за дивите кози. Те могат да се крият там, на място недостъпно за вълциге. Но се появиха други техви врагове, ловци със снайперови карабини.

   Още един обект за посещение има в региона на селото, връх Заград с останките от крепост. И към его няма маркировка. Този връх е точно срещу вр. Камъка. Върви си по шосе, като на отклонението от главния път има табелка. Пресича се реката и се завива в ляво. След достигане на седловина пак се завива в ляво, върхът се вижда. Желателно е да се изкачи покрай останките от стените му, защото там наклонът е по-плавен. Селото в дясно е Студенец. Близо до седловината има ловен заслон с чешмичка.

    Изхдните точки от с. Забърдо са за вр. Персенк, като се върви по изоставени вече пътеки, към х. Чудните мостове, към местността Глухите камъни и х. Изгрев. Има и път към с. Зорница, четвъртокласен. Става за туристи и товарни животни. Още се ползва обаче защото има махали между двете села, които са обигаеми. Най-ползваната пътека бе от селото до х. Чудните мостове, обрастнала жестоко с подраст.

   Приятна разходка из този красив край. В селото има къща за гости, където може да се отседне, а за разходки няма да стигне и седмица. Ако се ползва автомобил може да се достигне до селото, съобразено със светлото време от горе надолу, където може да се напправи база покрай шосето след Чудните мостове.

    Приятна разходка!

    Родопите са голяма планина, за упознаването й са необходими години...

  

   

  





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9786375
Постинги: 4012
Коментари: 9925
Гласове: 17168
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031