Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2022 12:22 - ТРИ ПРИРОДНИ КРАСОТИ.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

      Вдъхновено от последното ми пътуване да Миджур – един дар Божий за мен...

 

ТРИ ПРИРОДНИ КРАСОТИ, „ОПРЯНИ” КЪМ БЪЛГАРИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОСЕТЕНИ И УПОЗНАТИ

 

   При откъсване на живи късове от страната ни от ньойските изроди границите на страната ни са били така преместени, че преминават през села, останали след прокарване на граничната бразда в две държави. В други села поради тази причина от двороовете на животновъди са отнети кладенеците им. По същия идиотски начин са разделени и някои от планините ни. В този постинг ще се спра на три места, където от Родината ни са откъснати региони, красотата на които може би е сравнима само с тази в Рая.

     Започвам от билото на великия старопланинския масив Миджур, у нас наречен Чипровска планина. Преобладаващата площ от тази планина сега е Западните покрайнини. Към нас има само два рида - Язовата и Светиниколската планина. По-необразованите регионално не знаят, че Белоградчишките скали принадлежат към Светиниколдската планина, а почти никой не знае, че билото на този скалист рид започва от с. Граничак и свършва при с. Фалковец.

    Връх Миджур, най-високият в Западания Балкан, 2150 м, увенчава стръмен рид над с. Горни Лом. Денивелацията от там е много голяма и въпреки красивата пътека малко туристи го посещават, необходими са даян и дупце. Голяма част от тях достигат до беседките, построено по екопътеката, по малко достигат до Козия превал, а почти всички като видят колко път има още до Миджур се абортират от намерението си да го достигнат и се повръщат...

    Голямата красота на масива на Миджур обаче остава в Западните покрайнини, незаконно анексирани от Сърбия след разпада на Тройното кралство, но нашата дъргава така и не ще да се ги поиска при преговорите на Сърбия с ЕС.  Истината е, че Сърбия няма нищо общо със Западните покрайнини. Приоритетите на нашата външна политика винаги са били различни от тази линия, в момента налагана от пРезидента ни, която също няма нищо ощо с българите в Западните покрайнини. Той работи против страната ни в интерес на Путин - да върне държавата ни в орбитата на Голямата страна,  където живеят най-щастливите хора на света.Опростачените от Трифонов и сега електоратники на Радев му вЕрват.

   При първото ми пътуване по билото на Балкана Ком-Тимок красотите на Западния Балкан от седловината Каца Камък до последния алпийски връх на Западния Балкан, Голец, ме опияниха. Тогава бе опасно да се минава горе по рида на Копрен, защото сръбските граничари могат да пуснат куче и да ме отвлекат, нашите граничари ме предупредиха. Минах високо под билата на рида Копрен/Трите Чуки. Които  познават този регион знаят на какава опастност съм бил изложен от сурване по стръмните участъци там. Достигайки вр. Вражата глава обаче опастностите преминаха, стъпих на спокойно било, движех се далеч от граничната бразда. Започна едно равномерно изкачване като по гърба на кон, при което преодолях два много високи върха, Попмартиновата чука и Голямата чука. Между тях преминава превала от с. Топли дол до с. Мартиново. И започва леко изкачване по много обгледен рид, този на Миджур, което ме отведе до върха.

    Денят преваляше, а ми предстоеше да слизам над 1000 м. до х. Лом, тогава застава, за да търся храна и да нощувам. Нахраниха ме граничарите, тогава и хляб по магазините нямаше. Въпреки окъсняването ми гледах и не можех да се нагледам на ридовете от Миджур към Западните покрайнини. Единият огромен рид е с име Бабин зуб. В началото той започва с наколко огромни чала и продълава със скалния комплекс Бабин зуб. Нататък планините в Западните покрайнини още не познавах, приличаха ми на вълни от развълнуван океан. Мащабите им обаче около Миджур и красотата на наклонените ридове-пасища, с рекички между тях, като тези на Амбарица, са нещо прекрасно. Вторият огромен рид, наподобяваш огромно триъгълно плато, предполагам по прощ по-голяма от тази на Витоша започва от вр. Вражата глава. Река Дойкинска разделя това плато на две. Скали, борови гори с дървета високи поне 30 м. горе по леко навълнените ливади - други красоти. Това породи у мен желание да посетя тези места дори ако трябва и виза за това.

   По-късно това посещение стана възможно. В Сърбия сега се  влиза с европска лична карта, не трябва паспорт. И така станах упознавател на тези красоти, посещавайки ги доста лета по за доста дни. Докато опознах всичко, което някога съзрях от вр. Миджур. Не само подходите към Миджур, но и  подходите към централното биро на Балкана от с. Сенокос, намиращо се под вр. Сребрен до с. Алдинац при Салашкия проход от към България и от към Сърбия. Десет лета пътувах натам, красотите останаха в сърцето ми.

 

   А сега  за красавеца Миджур.

   Най-удобно е с кола да се достигне до хотел Стара пранина по вр. Бабин зуб и разходката към върха да започне на следващия ден. Височината на този хотел е 1400 м. Първият ден след настаняването в хотела, на 150 км.от София, където една стая струва 140 лв. и се плаща се дебитна или кредитна карта, се изминава маршрута над  него, който върти горе около или покрай всичките скали, наричани Бабините зуби. Маршрутът е кръгов, изкачването е по скиписта, слиза се на асфалтовиия път.

   За мен тарифата е съвсем различна – аз си имам избрана в буковата гора площадка за колата, където тя стои на сянка, а аз нощувам в нея. Тази площадка ползвам от години.

   Вторият ден се изкачва вр. Миджур, като е желателно да се погледне от всичките превали по билото към върха към резервата Чупрене. Връщането от върха облигатно трябва да стане по билото на масива в посока на седловината Кози превал и малко преди нея да се слезе на пътеката, която се ползва за изкачването на върха.

   Няма да описвам красота, имам предвид цветята, те  са различни във всяко годишно време. Който е бил по тези места, стъпил на връха ще знае и от какви планини е заобиколен. Това, което се вижда е една сурова красота.

   На следващия ден може да се предприеме по-сериозен преход. Преди последните чалове от рида, спускащ се от Миджур има пътека, идваща от с. Топри дол, която почти по хоризонтала отвежда до седловината Кози превал. От него се изкачна най-високият връх на Чупренската планина, после още един малко по нисък и съвсем леко се достига изшиления вр. Острата чука. Този връх е едно от любимите ми места в Западния Балкан. Той може да се достигне и от х. Горски рай над с. Чупрене. Този преход е един от великите, съизмерим е с разходката по масива на Миджур. Ридът от Козия превал до вр. Острата чука преминава по границата на резервата Чупрене. Две красоти, които не могат да се сравняват, твърде различни са.

   Още един пеход има към вр. Миджур от с. Топли дол, но денивелацията е много голяма и пътят е все стръмен с постоянен аклон. Този път е за говедата на селото, по който са били отправяни км летните паши по Миджур, някогашен римски път, каквито тук има доста.

  От с. Црни връх също има преход към вр. Миджур или Острата чука, който достига Козия превал, пътят някога за с.  Горни лом. Преди да ни прецакат ньойските изроди...

 

    Още една част от Западния Балкан, останала в Западните покрайнини, чиято красота вдъхновява:

    Изходният пункт е с. Дойкинци, без джип да се правят преходи е много трудно.

     Интересен обект там е Водопадът Тупавица, покрай който стратегически римски път /широк само 80 см. /се изкачва към рида Копрен. До самия водопад се достига с джип, пеша се върви доста време.

    Вторият интересен обект е Понорът, подобен на нашите четири големи понора до Петрохан. Този е огромен. Има водна пещера, в която преминава река, а през три отвора може да се влезе в пещерата, през останалрите два влизат още две реки. Красотата на Понора и около понора е вълшебство. С джип се достига до беседките за разглеждане на Понора.

  Най-красивят обект тук е ридът Копрен, с Трите кладенци /езера/ и Трите чуки. С джип се достига до подножето на едно огромно плато, Копренското, след което се изкачва само най-високият от петте върха със същото име. Продължава се към Трите чуки. От тук те изгреждат много страховити, но са проходими. Към с. Копиловци скалите им са отвесни.

   Още едни страхотен преход има тук, ако с джип се достиигне до седловината Каца камък. Върви се по главното било на планиината, където има чудновати скални образувания – Дупни камък, наподобяваш застанала на колена и опряна на ръце надупена млада жена, една Каменна сватба, а също страховит изглед към с. Дива Слатина у нас и възможност за изкачване на Копрен от тук. Голямата красота обаче тук е един страховит стъпален водопад, по подземен път захранван с вода от Трите краденци.

 

   И още една планинска красота, отнета ни от нас, частта от ланинаната Руй в Западните покрайнини. От нашата страна Руй представляв един стръмен рид, но от другата е нещо неописуемо красиво – прекрасна долина със с. Вучидол в нея, прекрасни скални комплекси, плато с два върха, порта и карство извор, екопътека до скалите над нашето село Ломница. Вече има обезопасяващо въже до скалата, надвесена над с. Ломница.

    Изходният пункт тук е курортът Звонска баня или с. Звонци, където се тощува. За да се достигне до това село се пътува през ждреото на р. Ерма. Преминава се през с. Ракитово, което се достига с лек автообил, а нагоре към с. Дойкинци трябва джип.

  И още едни преход има тук – с джип се пътува до махалата Селище от комплекса Трънски одоровци и се излиза на римски път, построен рпрез най-красивата част на Влашка планина. Бели скали с червени ивици другаде не съм виждал.

   И последна опция от тези, които препоръчвам, а има още дестетки:

  Пътува се по ждреллото на р. Ерма чак до с. Петачинци. Спир се в с. Искровци. В ляво от пътя има манастир, виждат се скалите, дали името на планината, Гребен, защото те наподобяват зъби на дървен гребен.

   На обичащите природните красоти и на желаещите да упознаят отнетите но от идиотите красоти – приятен път сред българите тук, заточени в собтвените  им имоти, съхранили ценностната ни система от преди век.





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182181
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031