На паметта на смазаните от мутра с с джип две момичета. Тази красота, те  няма как да посетят...
  Аз, който имам две дъщери, съпреживявам този ужас – изрод, продукт на простащината в страната ни, затри два млади живота...

                      ЖДРЕЛОТО НА РЕКА ДЕВИНСКА – ЕДИН БИСЕР НА РОДОПА !

   Река Девинска е приток на р. Въча. В горната част на изборния й басейн водата на тази река е отклонена - от посока юг те отправена на север за да се отработи енергийно водата й във ВЕЦ Батак. Тази река преминава през карстова част на планината и поради това на много места долината й е непроходима поради ждрела каквито има Буйновската река и преминава през теснини както реката Стряма след навлизането й в страшилището срещу масива на вр. Ботев,  наречено Джендема. Да отбележа и една красота по Девинската река, Кемеровият мост, строен от български майстори по времето на турското иго.  На основата на опита на римските майстори на мостове, нашите майстрои поне като мащаб са надминали римляните, а като красота мостът е вдъхновение.

   Река Девинска преминава през гр. Девин, според мен най-красивият родопски град. Погледнат от вр. Гребенец, той наподобява на буквата „ Х”. От него има много изходни точки за разходки по Девинския балкан като почти всички пътеки или пътища са или оригинални римски пътища или доправяни по-късно, за да могат да се движат по тях автомобили.

   По инициатива на Общината на града бе изготвен проект за екопътека през ждрелото на Девинката река. Проектът е доста скъп, защото има построени много тераси с парапети над реката, където тя преминав през теснини. Въпреки това обаче той е одобрен и финансиран от ЕФРР, които са отпуснали над 90% от разходите за този голям строеж. Тази екопътека, една от най-красивите в Родопа, привлича много туристи. Забелязвам тенденция за все по-масови посещения по Девинско и не само по Девинско, но и по целия басейн на р. Въча, който е огромен като площ. След 1878 г. по тази долина се основава Тъмрашката помашка република,  просъществувала до 1912 г.

   Сега накратко за екопътеката:

  Тя започва на около 4 км. след Девин, където има паркинг. Модернизиран римски път води до този паркинг, а след него започва оригинален римски път. Достигайки теснините, този път изчезва, което има своето обяснение – път през ждрело с отвесни скали няма как да се построи, той преминава някъде горе над сдкалште.

   От пътя има отклонение за най-посещавания Девински водопад, Струилица. Той е на странична, малка река, като достъпът до него въпреки екопътеката не е лек. Водата отнася част от пътеката, явно няма кой да я ремонтира и сега придвижването по нея на места става по много стръмни участъци, които връщат част от туристите.  Да се достигне  този водопад и да се разгледа от мястото, приспособено за разглеждането му е велико преживяване.

   От отклонението за водопада има още едно отклонение, водещо до останки от византийска крепост, ползвана после за твърдина от българите.  Останало е турското й име, Кавурското кале. Точно срещу тази крепост от другата страна на река Девинска е Турското кале, днес недостижимо. По-удобно е обаче Кавурското кале да се изкачи от местноста Лъката, която е по-високо и от която римски път отвежда до него.

   След  отклонението за водопада се достига до Ждрелото. По ужасност /адвокатите ползват такива термини/ това ждрело надминава Буйновското. Придвижването покрай реката става само по мостове над водата, снабдени с парапети. Нищо опасно няма. Тази красота свършва при една друга, местността Лъката. Имало е такава махала, починалите хора са погребани там пред къщите им. От Лъката отново се появява римски път, който отвежда до високата част  на планината. От него може да се достигне до х. Орфей, друг регион с римски пътища като мрежа.

   След около половин час придвижване по този римски път се достига до Мечия водопад, не толкова известен като Струилица, според мен обаче по-красив. Подчертавам, два еднакви водопада няма, красотата на всеки от тях е уникална. Водата пада от десетки метри на една скална тераса, по която преминава римският път, след която скача още веднаж, но не толкова отвесно. Голяма красота е. За съжаление пътеката –отново римски път - от тук до х. Орфей вече е непроходима. За достигане до х. Орфей сега се върви по шосе до местността Хамамбунар над х. Орфей.

   Посещението на водопада Струилица в почивни дни през лятото наподобява стълпотворение. Да се намери място за паркиране покрай тесния път е проблем, за място на паркинга въобще е може да се разчита. А няма и място за обръщане посоката на колата, трябва да се достигне паркинга. Ако няма на него автобуси, можеш и да обърнеш посоката. Над паркинга и зад него има доста ресторантчета, къщи за гости, които не ползвам и няма информация за сградите от този тип. Има и доста места за почивака край пътя, с голям навес и чешма. И с изглед към красотите на Девин – Червеният камък и вр. Гребенец, символът на Девин. Гребенец ако го покачиш е вълшебство.

   Общината на Девин е длъжна да подържа тези екопътеки, но тя не върши това. Няма поставени дори табелки с указания,  необходими за упознаващите планината. Не е допустиво да се изостави пътеката до водопада Струилица.  При прииждане водата поврежда пътеката, а липсата на стъпала е сериозно препятствие, защото наклонът на места е поне 45 градуса. При изпързалване не можеш да се спреш, особено опасно е да се слиза. Да се върви с маратонки не е желателно. Мостовете и скамейките до водопада в резултат на силната влага там са изгнили. Много хора, надявайки се да достигнат леко водопада се връщат...

   Целият маршрут с водопадите и калето трае към 5-6 часа. Първо се отива на водопада Струилица, после на местността Лъката, която е след ждрелото. От Лъката се отива до Мечия водопад. На връщане се минава през Кавурското кале и се слиза до разклона за водопада Струилица.Така Калето се изкачва леко по римския път, а след него се слиза по пътека, на места доста стръмна.

   Описанието ми е кратко, снимките ще поместя в някой друг постинг. Ако някой го прочете дано да се запали и да осъществи тази разходка, станала възможна благодарение на  членството ни в ЕС. Ако ямаше неговите Кохезионен фонд, програми за инфраструктра, по която бяха построени десетки пътища между малки населени места, много екопътеки, щяхме да си останем една страна от третия свят.  Освен пътища се строят и водопроводи по програми,  финансирани от ЕС, поправят се мостове и свлачища след наводнения, собственост на Общшните, които са бедни.

   Ако бяхме към ОНД, към които ни стремят Радев, Копейкин и Нинова, не само нямаше да получаваме средства за такива неща, а Путин щеше и да не краде, както окраде блумите, слябите и проката от разрушения украински завод Азов, след като руските войски го освободиха от укофашистите, а също пшеницата от силозите, които бяха прочистени от укронацистите

  ЕС ни спаси от този грабеж, осъщесвяван от 1944 до 1989 г, НАТО ни пази от изроди, заподмятващи ракети. Опитите на Радев да ни върне към ОНД няма да минат, защото той разчита на простащината, която го издитна на власт.   

   Не пройдет, Товарищ радеВ! В Москва, в блока, където живее Янукович ще се намери квартира и за теб...