ПОГЛЕД  /ОТ ВИРТУАЛЕН ДРОН/  НАД  РИДА  ДОБРАШ

     Втора поредна година опознавам рида Добраш в Родопите. Бил съм доста пъти там през изминалите години, прекланям се пред красотата му, но сега исках да го посетя с цел да го опозная подробно. Причината – с напредване на възрастта ми картините от българските планини възприемам като още по-красиви от тези, които виждах някога в младостта си или после в зрелите си години.

   Сега ще се опитам да предам с думи какво се вижда от „дрона”, защото освен снимки и клипове, той друго не може – той е машина, аз съм Човек. Ще побликувам още доста постинги за този приказен регион на Родопа, а когато имам време и снимки. Може би изминаха 50-55 години, откакто за първи път се докоснах до тази красота, но да я разуча както диригента партитура, животът ми предостави време чак сега.

    Добраш е страничен рид на Родопа, с посока на юг. Името му произлиза от хубавата земя по него, благодатна за отглеждане на много култури. Друга хипотеза е дъбовите гори в ниската му част. Характерното за него е голямата му надморска височина, огромните горски масиви и още нещо – тук е имало тракийски заселища, населението на които е оставило част от своите културни паметници по стотици скали. Най-голямата концентрация на тракийски светилища е по високата част по рида му, наричана Беслет. Този страничен, подчертавам огромен по площ рид, че и висок, започва от централното вододелно било на планината Велийца при вр. Гюлтепе. Велийца е друга приказка. Посещавайки тази красота на Велийца в съзнаниетото ми се събуждат картини за някогашната Тъмрашка помашка република, нарисувани от Ангел Вълчев. Защо, всеки може да си отговори сам.

   Върхът Гюлтепе е висок колкото вр. Мургаш в Балкана и е също така орографски и хидрографски възел. Подчертавам, че Мургаш убедително бие Гюлтепе като орографски възел с пет разкрлонения от него и извори на седем реки.  От Гюлтепе извират четири реки – Златарица, Мътница, Аландере и Доспат. Реките Мътница, Доспат и Места ограничават площта на този дял на Родопа в северната част на който чрез скалисти и гористи върхари виши снага ВЕЛИКАНЪТ !!!/ Беслет. Още сега ще обясня от къде идва дивотията му, но в постингите ми по-късно ще се връщам на нея. Защото пътуването ми освен много трудно, бе и рисково в някакав степен.

    Ужасяващата дивотия по Беслет не се дължи на причината,  че това е недокосната от хората природа и затова е останала дива, както е била сътворена от Господа, а защото хората с експлоатацията си на горите са я направили като джунгла, след което са я напуснали. Напомням, че идиотите продадоха на мутри горските стопанства в Родопа. Така хората станаха причина за дивотията тук, която прави посещението в региона рисково. Рисковете са различни и ако туристът не съуме да прецени как да постъпи, краят може да бъде и летален. Мисля, че не хората, които са живяли и работили тук много стотици години е причината за дивотията в този регион, а простащината и недалновидността на управниците ни. Да ликвидираш горските стопанства, по-голяма простащина не мога да си въобразя.

   Ридът Добраш се състои от високопланинска част, Беслет, в която преобладават смърчови гори. Известно е, че короната на смърчовете започва от земята и този тип гора е не само трудна за придвижване в нея, а направо непроходима за ходещите прави „животни”. Има вълци и диви свини, които за тези две години не срещнах, но пък срещах многократно сърни,по-рядко лисици и зайци. Това, което е сигурно тук е, че мечки няма, защото за тях паша в сянката на тези гори няма.

    Гъстите борови гори и високата почва в горските масиви превръщат този дял на планината в един огромен акумулатор на вода, която захранва целогодишно реките, изтичащи предимно на юг. Най-пълноводната река, чиято вода изтича от Беслет е река Канина. Тя събира водите на четири доста големи реки на огромния и висок рид между котите вр. Беслет и местността Гроба. В тази река се влива още една голяма река, Вищерица, с по-малък дебит обаче от река Канина. Водосборният басейн на тези две реки е много-много по-голям от този на най-известната река тук, Доспат. Водата на р. Канина обаче посредством прозорци се изтича в яз. Доспат, а от там по напорен водопровод отива за енергоотработване във ВЕЦ Тешел, после в още три язовира на р. Въча – Цанков камък, Въча и Кричим.

   Още две реки има в този дял, Бистрица и Дяволската река. Бистрица извира също от местността Гроба, като по пътя си према и водата на Дяволската река. Дяволската река тече в много тясна скалиста долина и при наводнение може да издави всичко по пътя си, което не успее да се покачи по един от скатовете на долината. Водите и на тези две реки също постъпват чрез прозорци в яз. Доспат.

   Реките, които посочих, макар и с отклонена голяма част от водата са причината за успешното селско стопанство в този регион в южната му част. И още една заслуга ще посоча, трудовите умения на помаците, които живеят тук и трудолюбието им, непонятно за нетрудещите се и нетърсещи работа боклуци по градовете. Защо ги наричам бокуци, ето мотивите ми:

   От къде крадат тези хора, та имат такива големи къщи и коли, питат те. През малоумниците им изобщо не преминава мисълта, че това може да се постигне и с труд, с много труд, а не чрез шашми и далавери. Ако попиташ един такъв боклук, седящ цял ден на колоните, ограничаващи колите да не се качват на тротоарите защо не се труди, той ще попита:

    - А какво е труд?

   Ридът Добраш е населен предимно в южната  си половина. Най-високото му населено място е с. Ковачевица, според мен на около 1400 м. н. в. Затова там хората се имали за поминък отглеждането на животни и дюлгердтвото.Природата обаче в южната половина на този ромб с ъгли север/юг и изтокзапад е прекрасна. Гори, извори, площи за обработване, красота, села, които са се замогнали, всичко ново в тях. Ще опиша в друг постинг как. Тук има минерални извори и бани в селата Гърмен, Огняново и Балдево, а бизнесмени / б. м. крадци на едро/ неизвестни си направиха палати небесни. Депесемафиотът Ахмед Башев от Рибново също си направи хотел в Огняново.     

    Най-големите села тук са Сатовча и Плетена, но повечето села в региона са с новопостроени къщи, стабилна инфрактруктура и дори места за отдих и детски кът покрай тях. Цитирам прекрасният детски кът, построен от селяните на с. Кочан, притежаващ и „римски” мост. Оплакването на хората е от циганите, самозаселели се по някакав начин в с. Беслен, които крадат околните и по-далечни села и никой не може да спре тези кражби. Още две прекрасни села ще спомена Црънча и Бръщен. Хайде и още едно, селото с печална слава, Барутин, придобита по времето на Априлското въстание и по-късно от местния самоуправник Ахмед Ага Барутанлията,  „герой” от Априлското въстание.

   Природата на този дял на планината между р. Доспат и р. Места е пракрасна, дори и това сравнение не ми достига, бих казал много прекрасна. Хората си направили чешми, до тях красиви навеси или още по-стабилни постройки, всичко чисто, от поставените предмети, напр. кънче за вода, сапун и др. нищо не липсва. Когато нощувам тук си имам любими места, където се установявам. В този дял на планината е тракийското светилище над с. Крибул, Провиралката, едно от най-посещаваните в страната. От цяла България хората знаят, че ако донесат тук подарък и се помолят за изцеление или помощ, ще ги получат. Накакъв бе изнесъл през провиралката на площадката за първосвещеника торба с 50 кг. брашно и го бе изсипал там. Тук са и селата архитектурни паметници като Ковачевица, Лещен, Долен. Вече има и нов път от с. Рибново до с. Филипово, високопланински, пресичащ тракийското светилище Каялийка. Щеше да има и още пътища, но троянският кон на Путин в България извърши изборен преврат, постави начело на изпълнителната и законодателната власт свои куклички, които пходолно на него за нищо не стават  и всички инфраструктурни програми в региона са замразени. Ако имаха инфраструктура тези ралотливи хора още повече щяха да се замогнат и да изместят боклуцте от големите вериги магазини за хранителни стоки с местни.

   Ридът Добраш / в тази част на България буквата Ъ се заменя с О/ е един от ридовете с най-много скали и скални тракийски светилища. Те са не на всеки километър, а на метри. Качвам се аз по нестандартен път за Козия камък, който е на ръба на рида, но не и на върха. И виждам на върха скромен кромлех. Потърсих и светилището до него, намерих го, съвсем близо над Козия камък. Те са така на често, както агентите на Путин/Радев по страната, цитирам с. Плетена, където два прилепвача опитаха да ми заподмятват маркспутинси пениси с надежда да се ловна на тях. Специален постинг ще напиша за тези два кретена.

    В този край населението е помашко, не влагам нищо лошо в тази дума. Християни са в с. Ковачевица, в с. Долен, в с. Лещен, може да има и някое друго село, всички останали са помаци. В Ковачевица хората се усетиха на времето за опастността пред вълната пришълци с намерение да строят мутробароци и запазиха в значителна степен архитектурното наследство на с. Ковачевица със съответни наредби на общината. За съжаление мафията победи в програмата „Инвестиране в строителство” и съсипа един град, който не мога да прежаля, Банско. Простащината, с оръдие на действието строителната мафия + банката съсипа това прекрасно градче, а излъганите /б. м. ограбените/ са хиляди.

   Ще публикувам доста постинги за Беслет, а следващото ми Голямо пътуване ще бъде по изворния басейн на р. Въча. Тук – скали с твърдостта на сиенита, а по долината на р. Въча – утаени скали с всякакви следи от миди и раковини в тях. Като в Понор планина...

  Дано Господ ми даде още сили - за сега благодаря - защото желанието ми да посещавам планините е така силно, както когато бях млад.

   А на тези, които не познават красотата на Родопа, казвам:

   - Вие нищо не знаете за Родината си!
     Родопите не са планина, а Космос!!!
     Поздрав с една родопска песен, но само за тези, които ще отидат на Беслет.