Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 14:46 - НАЙ-ВЕЛИЧЕСТВЕНИТЕ СКАЛНИ МАСИВИ В РОДОПА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 883 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 05.06 14:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
  

НАЙ-ВЕЛИЧЕСТВЕНИТЕ СКАЛНИ МАСИВИ В РОДОПА

 

   Мнозина мислят, че Родопа, която е е сравнитерно ниска планина е и лесно проходима. Не е така. Една от причините за това са скалните ридове с техните непроходими била. Прибавям и още две трудности - безкрайните деретини и гъстите гори, от които излизане след изгубване в тях е много трудно.

    Скалисти ридове в Родопа има много. Те са недостъпни за хората, но и за обитателите на планината. Сега там се виждат понякога разселените у нас в последните години от швейцарска фондация белоглави лешояди, които очакват природозащитниците да им докарат храна и да я оставят на определеното за целта място. Вече няма домашни животни в планината, „поминъкът” на орлите сега е съвсем различен - напълно зависими са от хората.

    Скалисти ридове има както в Западните, така и в Източните Родопи. Цитирам един скалист рид, достъпен от едната страна, този над махала Безгинлер над с. Ненково. На него има останки от крепостта Патмос. Ако се осмеля да погледна надолу пъхнат между скалите, после при спомена от това, което съм видял ме е страх да вървя дори по безопасната страна на рида. Скални игли, на това наподобяват скалите там. Такива скални игли има и над с. Устрен, където също има крепост, Устра. Крепостната стена при нея свързва тези скални игли чрез зидове от суха зидария, за която разрушаване няма. На места бръснарско ножче не може да влезе между камъните.

   Освен тези страховити скални групи Родопа има и огромни морени. Те са толкова големи по площ, че морените напр. на Пирин в сравнение с тези са далеч по-скромни по размери.  Някои от Родопските морени приличат на витошките по заоблените камъни, други са от трошени камъни като тези на Пирин, подредили се сами устойчиво като трасе на римски път в резултат на природните условия, на първо място от лавините.

  Скалните групи по Родопа в източната и западната й част са различни. В западната част те са от твърд камък, подобен на сиенита, в източната – от карстови скали, надигнало се дъно на море. Траки са живяли по цяла Родопа и са оставили част от своята култура с делата си по скалите, доста различни в Западната и в Източната й част. Причината са самите скали - не е все едно с кремък да изстържеш култова ниша в карстова скала или по същата технология – такава е била някога! - да промениш по някакъв начин сиенитна скала. Затова е тази разлика в оставеното по скалите от траките в различните части на Родопа и не само там, цитирам Средна гора, Странджа и Сакар. Най-твърдите скали от всичките според мен са в планината Сакар. Но твърдостта им не е попречила на траките да сторят върху тях дела, съприкосновението до които днес ни вдъхновява.

   Родопа има много скални комплекси. Те могат да се забележат дори когато се пътува покрай тях. Сезирам неснобовете, пътуващи по долината на р. Места към топлото Егейско море, където те ще се излежават по плажовете като морски слонове да поглеждат и на ляво, към Родопа. Те ще видят скални образувания по долината на р. Места, които след с. Филипово спират дъха. Образуванията започват още от реката и се отправят нагоре и нагоре, на места ги има и от двете страни на реката. Цитарам околностите на с. Гостун, което е сред стотици скални групи. Такива скални групи тук има и от другата страна на р. Места. Най-ниската скална група е при отклонението за с. Буковец. Яко са поработили траките върху нея, защото тя е първата от едно много огромно светилище, което завършва чак при вр. Каялийка, почти 1800 м. н. в, ще се спра и на него. Като площ не знам по-голямо тракийско светилище в България от това.

 

   Трите най-значителни скални групи на Родопа ще посоча сега. Обичащите Родопа, имащите интерес към нея и желаещи да я опознаят облигатно трябва да посетят тези скални масиви. Това е така необходимо за опознаването на планината в цялост, както за пътуването по долината на р. Въча да се запознаят преди това с труда на полк. Ангел Вълчев, „Тъмраш”. Отбелязвам, че от реките на Родопа, които текат на север Въча е с най-голяма водосборна площ, а природните забележителности – фантастични.

 

   Първата скална група е зад вр. Вейката, който се достига от с. Горно Къпиново. Още преди да се изкачи вр. Вейката се вижда най-голямата морена в Родопа от трошени камъни. Тя е така страховита, че изгежда непроходима за хора. По нея обаче се забелязват пътечки, по всяка вероятност на животни, напр. кози. Тя е на територията на Гърция, а хората под тази морена са помаци, роднини на нашите помаци от с. Долно и Горно Къпиново. Въвеждам таг, Ньойския мирен договор от 1919 г. От вр. Вейката започва скалната страхотия, която представлява рид, от западната му страна нещо, което погледнато от изток смразява кръвта. Стърчат страховити скали, част от които са се натрошили от природните уславия и така се е образувала огромната /!!!/ морена под тях. Горе по това било обаче може да се върви, опасни места няма, но трябва да се внимава, защото се преодоляват къси много стръмни пасажи, някои по гола скала, няма къде да се държиш. Ако скалите са мокри там не може да се премине. Тези скали по билото на рида са по един рид дълъг около км. След преодоляването им се достига до края им, един заоблен връх, Гюмюрджински снежник. Той е по-висок от вр. Вейката. От него се вижда гр. Гюмюрджина и безкрайното Гюмюрджинско поле, някога зимните паши на родопчани.

   Освен със своята величавост и суровост, този преход се характеризира със своята специфична красота. От тази висота се виждат Бялото море и огромното Гюмюрджинското езеро, като разликата в цвета на водите е съвсем различен. Водата в езерото изглежда сива, в морето – синя. Който обича Родопа трябва де измине този преход, друг такъв в планината няма Красота + страхотевица. Пред очите ми в момента е последният остър монолитен връх-скала, след който започва питомната част на рида. Скалата е достъпна от едната страна, но да се погледне надолу не съм си и помислил. Само от вр. Родопската Синаница до с. Ягодина има такава страхотия, която е съоръжена с железен балкон.

 

   Втората скална група, която препоръчвам да бъде посетена е тази  между селата Осеново и Рибново. Тук ридът е наречен Каялийка от турската дума кая, което означава скала. Висок около 1700 м. н. в. скалист рид разделя долините на река Буковецка и Филиповска. Над с. Филиповци също има скална група, наречена Каменната сватба, която без всякакво съмнение е била тракийско светилище, но тя бледнее пред съседната и доста по-висока, с най-висок вр. Каялийка, днес наричан и Острец. Хубавото е, че от шосето между селата Рибново и Осеново има отклонение от пътя - пътека, която следва забележителния скалист рид, надвесен над р. Места и достига до самия вр. Каялийка.  Тук скалите са групирани в няколко комплекса, като са доправяни от траките  с цел определени скали да наподобяват нещо. Най-забележителната скала изобразява в много голям мащаб една гола жена, седнала, с колене на височината на раменете й. До най-високата част на рида е достъпно, макар накрая да е доста трудно за изкачване поради голямата стръмнина, но не е опасно, има дървета, за които да се държат хората. От върха може да се огледа траковият култов комплекс под него, започващ от  скалата при отклонението до р. Места за с. Буковец, включващ кромлехи, поляни с камък до тях за първосвещеника. Други скали ми приличат на гробници между две отвесни скали, отгоре покрити с плочи, но покривите вече са паднали. Такива има доста по Западните Родопи. Това е непроучен траков култов комплекс, по-голям от този в Долината на царете, където днес е с. Ночево. Страхотно нещо!!!

   Колко хора в България са пътували покрай тази красота, не казвам да са я посещавали, макар вече има и път между селата Осеноно и Рибново, пресичащ този култов скален комплекс във високата му част. Поколението, израстнало сред простащината, чието олицитворание  днес е троянският кон на Путин в България, пРезидентът радеВ - центърът на злото за страната ни, няма очи да види красотата около себе си, да черпи сили и вдъхновение от природата, изкуството. А тези като мен – те са почти на края на земния си път, предоставен им от Бог да свършат при изминаването му нещо смислено. За съжаление дойде времето на простащината, култивирана от такива като трифоноВ и яхната от такива като радеВ. Надеждата ми е, че ценностите се предават през поколение. Сега простащината е непоклатима.

 

   Третият скален комплекс, наречен Каялийските скали, което означава Скалните скали е разположен между горско стопавство Ранча и г. с. Беслет. Скалите му са недостъпни, но най-високата част от тях може да се разгледа от две точки на 180 градуса една от друга. Скалите са толкова страшни, че дори траките не са оставили никакваква следа по тях и са направили светилищата си около тази величава сурова красота. Ще пиша за тези светилища, от които известно е само едно, Козият камък, а те са стотици и са много подобни едно на друго. Мястото, където са изповядвали вярата си траките до тези скали-великани има център близо до скалите и съвсем близо до пътя, където е оформена площадка с издигнат камък за първосвещеника и камъни за редовите траки. В местата за служби, където има повече място, камъкът за първосвещеника е в средата на площадката, а траките са стояли по камъните около този на жреца. Това са т. н. наричаните кромлехи.

    Този рид е нещо уникално не само за Родопа, а за планините на България. Сравнявам го със скалите на Мальовица, които са като джуджета – само 127 м. -  в сравнение с тези. Скалите са не само гладки, но са и като полирани, завършват горе в небето. От близо това величие не може да се види, но целият скален рид със стархотевиците по него се вижда от съседния рид, път по който води до друга една скална страхотевица и взривено от иманяри траково светилище, Караташ. Ако някой посети Караташ, въвеждам още една красота след него, поляната Алиалан. Изходният пункт е мястото на умряното от идиотите Горско стопанство „Беслет”, давало живот на тази част на планината през лятото много стотици години.

    До тези скали има още една скална група, наподобяваща огромни купи със сено, която също е била част от светилището. Тези скали са на равно място, да го нарека седловина, но те не могат да се разгледат поради гъстата гора там, „гарнирана” с подраст и увивни бодливи растения. Да имаше кой да почисти тези места, да се разкрият красотите им би било добре, но това не може да стане преди да бъде изходен от управлението на страната ни троянски кон на Путин, управляващ задкулисно страната. Когато в страната ни се завърне нормалността, която трабва да премине през връщане върховенството на закона като първи етап и втори- върховенство на разума, а не на трифоноворадевата простащина, може да се стори нещо и за тези природни красоти, които простащината превръща в ничия земя.

    В следващ постинг ще опиша защо и как на горските стопанства, огнищата за живот през летния сезон в Родопа от много стотици години им ебаха майките, за да се стигне до най-голямата дивотия в планината днес - не тази, създадена от Бог, резултат от човешка ненамеса в природата, а една друга, създадена от човешката простащина, която днес гази страната ни. 

    Снимките от тези феномени ще трябва доста да почакат...




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9333672
Постинги: 3909
Коментари: 9742
Гласове: 16954
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031