Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2022 22:20 - РАЗМИСЛИ ПРЕДИ ПЪТУВАНЕТО МИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.05.2022 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

      РАЗМИСЛИ  ПРЕДИ  ПЪТУВАНЕТО  МИ

   Чипът ми е такъв, ако не посещавам планината все едно съм като пиянище без алкохол в кръвта. Планината бе и още остава част от живота ми, така бе през всичките ми години. Не само планината обаче, а също и историята на тези региони, хората им, които след като упознах осъзнах, че те са Хора, достойни за уважение. Причината е запазването на ценностната им система, благодарение на която те са оцелели при тези трудни природни условия, помагали са си, младите са се трудили, обичали са родните си места, уважавали са старите хора.

   Налице обаче са възрастови изменения с мен, засягащи физическите ми сили и спохождащи ме ретроспекции от миналото в съзнанието ми. То преминах много бурно. Сега, развълнуван преди новото си пътуване си спомних обаче не много радостни събития от туристичеческия ми живот, макар понятието ТУРИСТИЧЕСКИ да е непълно. Не ходя по планините защото съм баирбудала или баирбабаит, а защото имам интереси. Привеждам като пример дългогодишните ми пътувания по Източни Родопи, по Западния Балкан, които упознах както диригентът партитура на произведение, което трябва да представи.

   Първият неприятен спомен, който преживях много тежко бе опожаряването на хижа „Мусала” от пиянища. Това място под Каракашевото езеро с изглед към вр. Мусала и Студения чал за мен бе свято. Хижата е строена на обществени начала, хората са изнасяли на гърба си товари, напр. по 6 тухли в раницата си. По-тежките товари са изнесени на гърба на конете. Сградата бе прекрасна като архитектура. Още помня плочата на терасата й, на която пишеше: Надморска височина. 2389 м. и 1 см. Зараждащатата се простащина унищожи този щедьовър, плод на труда на добрите хора, търсещи досег до красотата на природата.

    Друга хижа, която бе изградена много трудно, „Планински извори” в Тетевенския Балкан и която бе стратегическа заради много голямата си надморска височина, почти 2000 м. и за това, че разделяше много дълъг маршрут от прехода Ком-Емине без да се губи височина, бе изоставена. След 1989 г.  пазачът й бе оставен без средства, той напусна хижата и тя бе окрадена тотално. В приземния й етаж при лошо време се криеха коне. От нея се посещаваше билото на планината с върховете Булованя, Картала, Тетевенската баба и Вежен. Който не е изкачвал тези върхове не познава красотата на Балкана. Такова неуважение към строителите, към хората, такава пакост срещу все по-малкото туристи по прехода Ком-Емине, не намирам дума да го определя.

   Подобна беда сполетя и х. Пробойница, която имаше цяло градче с бунгала над нея и през лятото бе пълно с туристи. На такова възлово място, с римски пътища като мрежа покрай нея, с понори и цветя, в гънката на Балкана между Врачанския Балкан и Големия понор, красота! Всичко, което ставаше за скрап или за потреби за твърде многото български граждани там, бе изчезнато.

   Този унищожителен процес засегна и още нещо, горските стопанства в Родопа. Една част от тях ги купиха мутри,  бушоните на истинските купувачи, които останаха в тайна. Така преебеха и  г. с. на ж. п. спирка Желен, мутра го купи заради земята. Новопредставените пред общините купувачи изоставиха горските стопанства. Друга част бяха напуснати, защото дейността им бе променена. Пред погледа ми е горското стопанство в Катранджидере, с триетажни сгради от камъни. Липсата на работници по г. с. е нежелателна. Напр. появи се някъде корояд, отидат работниците от г. с. и изсекат болните дървета. Край с корояда!. Сега, когато ги няма горските стопанства короядът порази голяма част от горите с бял бор на България, та и в дворовете на хората по  вилите. Пред очите ми е прексантото горско стопанство при вливането на реките Алан... и Софандере. Стотици горски работници имаше там. Мъжете секат дървета, жените засаждат сечищата. Спомням си, че там се запознахс една засяваща борчета помакиня между 20 и 50 години, която с железен палешник правеше дупки и засаждаше борчета. Не можах да определя възрастта й, но като се здрависахме останах  с убеждение че не ръка има тя, а копито. От тежката работа.

   Сега в този комплекс живее едно циганско семейство, а къщите, в които живееха хората и отглеждаха боб, картофи и др. култури се рушат.

   Още едно горско стопанство ще спомена, Вищерица. Едното бе горе на уширение на билото, нещо много прекрасно, другото долу, в мрачно дере, но с хубави сгради и шадраван с риби в двора. Високото горско стопанство имаше много дървени къщи, където спяха работниците, имаше и много стопански сгради. Пълна разруха!

   Така се получи и с най-голямото горско стопанство в Родопа, Бегликя. Това бе не горско стопансво, а летен град. Язовир има до него, че и още два, единият бе резервиран за Тодор Живков. Там тече опит да се основе високопланинско село, но е пълна трагедия. Няма да е преувеличено да кажа, от Бегликя навсякъде се отива. През лятото  покрай реката няма място от каравани и кемпери. Само че вместо туристи, посещаващи планината наоколо, до караваните лежат на слънце един същества, наподобяващи морски слонове. От барбекютата им вечерта чак на яз. Голям Беглик мирише на цър-пър.

   Много ми липсва горското стопанство Беслет. Като изходна точка то е със същото значение както г. с. Бегликя, но разликата в природата е голяма. Бегликя е място за живеене, а тук е център на една от най-големите дивотии на Родопа, ридът Беслет. Тук има тракийски светилища, хиляди чудновати скали, четири прекрасни алпийски долини, по които слиза водата за р. Канина. Тук ще ходя сега, но имам проблем.

   Най-близката точка до г. с. Беслет, която мвога да достигна с кола е на 9 км, г. с. Ранча. За да посетя някое тракийско светилище или природна красота, аз трабва да достигна до изходната точка, г. с. Беслет, което озачава 18 км. Ако има някакъв живот там, напр. сеновали или животновъди, въпросът ми се урежда, в сено се спи чудесно. Ако пък е същата разруха както във Вищерица или Софандере, провалям се. Пътят от Ковачевица до  с. Ранча е изоставен от към подръжка. Това е допълнително настлан с камъни римски път, надграждането на който се руши и отново се показват наредените от робите на римляните камъни.

   Разруха сполетя построеното, хотели и мутробароци се появиха по морето и по красивите места  под планината,  цитирам Банско. А страната я връхлетя простащина.  Хората никога не са били толкова необразовани, колкото са сега. Затова такъв е и пРедизентът ни, за мен ексттракт от есенцията на простащината.

    Не така ми се искаше да навеза в последната отсечка на жизнения си път, който се стремих да извървявам смислено, по Божия закон и който да има цел...   




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184840
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031