Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 23:43 - ОТНОВО С ПОГЛЕД КЪМ ПЛАНИНАТА !!!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 487 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.05 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                ОТНОВО  С  ПОГЛЕД КЪМ  ПЛАНИНАТА !!!

 

        Всяко лято извършвам доста сериозни пътувания по планината, тежки, на границата на физическите ми възможности. Така ще сторя и тази година, макар вече тези тежки пътувания при мен да отиват към залез.  Причината е, че силите ми са далеч по-малко отколкото преди години и вече трябва да се съобразявам с този факт. Не знам това ли е причината, която без да осъзнавам ме насочва към нови за мен места или пък в мен с напредване на възрастта текат някакви промени към възприемането ми на красотата на света около мен, в случая природната красота.

     Програмите ми до сега бяха доста дълги, продължаващи по десетина години, като някои от тях се застъпваха. В едно и също лято съм посещавал Западния и Централния Балкан, но също Западните покрайнини и Източни Родопи, към които имам траен интерес. От три години обаче отново, както когато бях млад, неудържимо ме влекат Западните Родопи. Там посещавам както непознати места – Родопа е с огромна площ - така и места, в които съм бил, в някои от тях многократно. Красотата им сега, след запознаването ми с тях, възприемам с различни очи, те ми се струват още по-красиви. Подобна промяна с мен тече и в музиката, където все по-силно ми възейства Моцарт.  По различен начин съм го възприемал някога, а сега само един негов паметник от Австрия или по света да видя и неговата музика ми зазвучава. Когато се запознавах с тази музика бях любител музикант, сега съм вече друг, просветен любител музикант. Не слушам само него, но промяната в мен я има. Музиката на Моцарт е причината да напиша този постниг, защото слушах запис на концерта в Залцбург по случай 250 години от рождението му.

   От Западните Родопи изучих вече долината на р. Въча, най-пълноводната река на Родопа, която изтича на север. Площта й е много голяма, историята й – дълбоко трагична. Сериозното ми запознаване с нея започна след издаването на книгата на полк. Антел Вълчев, „Тъмраш”. Историята на Тъмрашката помашка република, просъществувала от 1878 до 1912 г. дълбоко ме развълнува. Миналото лято посетих с. Чамла, което бе за мен много силно преживяване и което успях да достигна благодарение на късмет, да не казвам с Божията помощ.

   Друга книга, която отново ме отправи към Родопа бе „Време разделно”, чиито авторство се приписва на комунистическия академик Антон Дончев, активник от Инициативния комитет на Радев. По легенди  и предания за трагичните години на помохамеданчванията той описва една покъртителна история, но аз се съмнявам, че я е написал той. Той не само не е посещавал Родопа и никакви познания по нея няма, но не посещавал дори с. Корова, днес Драгиново, от където е един от главните герои на книгата му. Предполага се, че житието на поп Драгинко, чието име носи днес село Корова, станало квартал Драгиново на Велинград, вероятно също е рожба на Службите, по-късно стартирали спонтанното решение на мюсюлманите да си сменят имената с български. Има някаква огромна заблуда с тази книга според мен, възелът се заплита още много далеч, а доказателство за изявите на комунистическия академик са делата му - той явява се активник на пРезидента Радев, троянският кон на Путин в България, свързан с Решетников. Би трябвало академикът да знае, че Радев центърът на злото, което сполетя България.

     Истината обаче е, че книгата е вълнуваща и добра. Описанието отговаря на Средните Родопи, Смолянско, казвам това убедено, като запознат добре с Родопите, макар академикът да твърди, че се отнася до Кръстовата гора. Дълбоко се съмнявам в авторството на този комунистически академик. Не го уважавам и поради факта, че бе в комитет, който натътрузи троянски кон на Путин за президент на страната. Не на глупост, а на зависимост ми наподобява поведението на комунистическия академик.

   Ще цитирам още един труд, подобен на „Време разделно”, „Калуня каля” на писателя Георги Божинов. И неговата книга е резултат на легенди и предания, но описанията на природата, на труднастите и жестокостите в живота на хората са по-истински. Най-близо до природата на Родопа в книгата на Божинов е нейният дял на север от гр. Гюмюрджина, център на огромните зимни пасища на родопчани. Но не отговаря точно и за този регион. Личи си обаче друго, за разлика от комунистическия академик описанията на Божинов за природата, за свойствата на дървесината да прави или не жар, за строителството, са на човек, вътре в нещата. Много силен роман, в който злото победи.

   Първото ми пътуване т. г. ще бъде по южната част на рида Велийца, най-западният дял на Родопа. Центърът на региона, който ще посетя е скалата Дрангов камък между селата Медени поляни и КьоравО. До съседната на КьоравО махала, Гарвана, също има монументална скала. В рида Беслет скалите са много и навсякъде. На някои места те са били оформяни за светилища на траките, цитирам скалите между селата Буковец и Рибново. Пред очите ми е една много голяма скала, оформена като седнала гола жена с повдигнати колена на нивото на раменете й. Това е едни от най-големите тракийски култови комплекси, но тези светилища по Западните Родопи са различни от светилищата по Източните и не ми въздействат по същия начин.

    Беслет е един от най-дивите региони на Родопа, в него преобладават смърчовите гори. Те са толкова много, така гъсти и с дървета до 50 м. височина, че през ума ми преминава мисълта: Тук горите не могат да бъдат изсечени като по другите места на Родопа. Смърчовата дървесина се ползва рядко, не е здрва и красива както боровата, не става и за горене. В тази дива природа пътеки няма, има само пътища за дърводобивниците. При отклонение от тях за посещение на забелегжителност трябва много да се внимава за връщането да се намери отново на горсия път, същото важи и при разклоненията му, защото ако се тръгне в погрешна посока силите да се излезе от тази дивотия и да се достигне населено място, може и да не достигнат. Тук право на грешки, дори само една, няма! Миналата година при изкачването ми на вр. Беслет се изгубих, но имах репери, по които да се върна на пътя, от който се отклоних. Минах през гора, в която не е стъпвал човешки крак, имаше само животински пътеки. Пак късмет, за половин сас обаче щях да експроадирам от напрежение. Не намеря ли пътя в този бекрай от смърчова гора, просто си оставам там. И още едно свойство на смърчовата гора – клоните на дърветата започват много ниско и човек трябва да се навежда или дори да пълзи.

   На юг от рида Беслет извират четири реки, които се съират в пълноводната река Канина, миинаваща ппрез с. Ковачевица. Посредством прозорец водата е отклонена към яз. Доспат, а пътеките до уникалния Канин /Кървав/ водопад вече са история. Но пък таверните и ресторантите там са пълни с туристи, които сажалявам, че не могат да стигнат до масите...с корите си. В Беслет е едно от най-импоантните светилища на траките, известно като Кози камък или Жълтата скала. Някога се спеше н горския дом Беслен и имаше път до него, сега всичмко е заебано, като след налет с ракети на Путин. Посещавайки този дял се установявам до един извор близо до г. с. Ранчо, до което има асфалтов път. През него римски път прехвъля рида между реките Доспат и Места. Месността Ранчо е рай, но всичмко там е изоставено, има само две баби, които гледат крави.

  Развълнуван съм много преди това пътуване, но имам и още една причина за това. Плановете си ги правя аз, но все още не се съобразявам, че физичиските ми възможности са доста по-ограничени. Миналото лято се убедих в това по време на един преход, когато просрочих времето си да се върна обратно. Не можех да се върна, приех риска. Спаси ме случаен пътуващ с колата си човек. Силите ми бяха на привърщване след целодневния преход, а ми оставаха над 10 км. при пълна тъмнина по римския калдъръм. Да срещнеш човек с автомобил, подскачащ по камъните на римския път е по-малко вероятно от това, да попадне контрольр на пътник с билет в Автобусна линия №79 в София.

   Ако в нещо все пак съм спокоен за това пътуване, това е, че където ще ходя няма мечки. По-вероятно е да видиш свинкя в джямия, отколкото мечка да обитава смърчва гора. В нея на криеница си играят вълците и дивите свини, които не са опасни за хората.

   Планът ми е готов, подготовката - също. С тази планина се запознавам както диригентът с партитура, която той ще дирижира. Такава радост ми носят тези пътувания, че едвам ще дочакам датата, 30. 05, когато рано-рано ще се отправя до точка 1, г. с. Чехльово. От горското стопанство до прекрасното било  на Велийца, в долчинките на които съвсем близо до него има много селца и махали е съвсем близо.  Цитирам едно такова, Бозево. Селата тук не се развиват, защото липсва инфраструктура. Такава бе направена на доста места по времето на ГЕРБ, но сега е различно – боклуците, които пРезидентът постави на ръководни постове дори не са чували за тези места. А защо трябва и да са чували, те трябва да чуват какво им диктуват от задкулисието. А тук е по-красиво отколкото в Швейцария.

   За тези, които обичат музиката и не ходят по планини, прилагам три линка с нещо мого прекрасно, една страховита ария, един заключителен хор и една увертюра, каквато няма да има втора. Върхово е и изпълнението на Кралицата на нощта, едни прекрасен сопран, бих казал недостижим.

 

   А сега извън темата:

   В изкуството винаги има още!

   Замислям се върху това твърдение и стигам до извода, че ако Решетников, Кури, Ламбо и футболовият собственик Венци Стефанов не бяха назначили Радев за пРезидент, а за сопран, той благодарение на огромния си интелект би изпълнил арията на Кралицата на още по-високо ниво. Аз вЕрвам м него.

  

      











Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9187851
Постинги: 3870
Коментари: 9688
Гласове: 16894
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031