Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05 10:56 - ПРИЯТНО ЛЕТО ГОСПОДНЕ 2022 НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТ ПРИРОДАТА И МУЗИКАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 619 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 12.05 15:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                               ПОСВЕЩЕНИЕ

 

              Пак идете вий, призрачни видения,

              що с мътен взор съгледах нявга аз.

              Дали да ви прегърна с вдъхновение?

              Копнее ли сърцето ми за вас?

              Тълпите се, в мъгла и здрач родени –

              о, шествувайте с чародейна власт!

              В магьосан лъх обвени, вий летите

              и млада сила будите в гърдите.

 

              Със вас възкръсва малдостта щастлива

              и скъпи сенки пак край мен сноват,

              като легенда древна се разлива

              на първа дружба и любов гласът,

              скръбта ведно със жалбата горчива

              ми спомня моя смътен жизнен  път

              и милите другари, що умряха

              и много дни на радост не видяха.

 

              Тез късни песни аз пред тях не пея,

              а първите на тях съм нявга пял!

              отмина дружбата предишна, с нея

              и първият ппивет е отзвучал.

              Пред чужди мойта сръб ще оживее,

              изпълва ме възторгът им с печал,

              а живите, в които радост буди

              напевът мой, съдбата ги прокуди.

 

             И чувствам забравено копнение

             по оня свят от неми духове.

             Със тихи звуци мойта песен стене,

             като Еол със арфата зове.

             Аз тръпна пак, аз плача в умиление

             и нежно е суровото сърце!

             Каквото имам днес, обви забрава –

             което бе отдавна, оживява.

                                                        Гьоте 

                        

    Тези дни изживях моменти, които ме върнаха в миналото, размислиха ме и си спомних за това прекрасно стихотворение на Гьоте. Той го пише когато завършва трагедията си Фауст, когато е на 82 години. Това стихо е  подходящо за зрели хора, в края на земния им път. То ги подсеща, че е време да хвърлят поглед назад, да се размислят и с разум и достоинство да изминат оставащата част от предоставения за естественото им Божие употребление път.

   За какви моменти говоря, които ме върнаха в миналото:

   Наложи се да работя по вилата ми с една трамбовка, която се направих сам преди около 45 години. Ползвах я за да укрепя оградни метални колове. Установих, че трамбовката е станала много тежка, а до сега изобщо не съм знаел, че е такава....

   Наложи ми се да ползвам и големия си каменарския си чук.  Трябваше да разцепя един дънер от слива, много усукан, клиновете не можеха да „поемат” с по-лек чук. Ломените камъни, с които съм строил къщите, оградите, окрасите, напр. декоративни римски мостове сигурно са били поне 100 куб. м. но явно не са ми били достатъчни да разбера, че чукът е доста тежък. Или пък сега е станал такъв?

   Замислих се, защото идва лятото, а то е свързано с големите ми пътувания. Спомням се едно от миналата година, когато от мястото на вливането на реките Чепинска и Софандере се изкачих до махала Кьораво, после се отбих в посока на Каратепе и след около 14 часа път вече по тъмно се върнах при базата си. Вероятността обаче този ден да не достигна до базата си поради умора бе реална и си направих необходимите изводи за преходите ми през следващите дни. Някога не беше така. Спомням си за един преход от с. Дойкинци през Понора, после през петте коти на върховете Копрен, че и Трите чуки и обратно. Проблемът тогава бе да не се изгубя в дивотията, а това, че пътуването продължи 16 часа изобщо не се и замислих.  Имах си фенерче, сигурен бях, че ще се прибера.

   Вече не е така. А задачите си поставям сам и всичко е разпределено по часове в светлото веме на деня. Първото ми пътуване ще бъде в региона на Г. С. Чехльово, което ще обхване поне 100 кв. км. Все пренебрегвах Западните Родопи до сега, но животът е решил да ми остави време и за тях...

 

  Това лято имаме запланувано е пътуваме с джип, който ще карам аз с мои познати по възлюбен от мен регион, този на Миджур и Бабините зуби. Друго пътуване ще имаме и по Бузовград и Брезово, после около Павел Баня. Едно голямо пътуване, което мислех да извърша с един човек, когото много уважавам обаче няма да се състои. Размисляйки върху него, едва ли през следващата година ще мога да го осъществя и това ме натъжава – той пропусна последния си шанс да се докосне до нещо, оставащо за него мъртво понятие.  Пътуванията ми обаче както и да ги гедам са рискови, защото се натоварвам физически максимално и понеже съм турист-инок нямам право на грешка.

 

   Връзката с природата - едно от хобитата ми, които са доста, ме стабилизира психично. Имам тужда от това сега и във връзка с идиотизма на Путин в Украина. Безпомощността на хората пред злото, пред този зъл гений, играещ на коня, че има ядрено оръжие и че ако другите не кандисат на идиотизмЪма му той ще подпали света го има и в други идиоти, цитерам три негови подкрепника у нас: Радев, архитектът на всичкото зло, което ни сполетя в последните години, силната личност Нинова, която командва Кирчо Секса и третото зло на страната ни, Копейкин, клонинг на Путин. Младите хора, не ложещи още да красифицират и редуцират се подвеждат от тези идиоти и виждаме прояви на идиотизъм, провокиран от тези на гаулайтерите им дори сред децата – те стрелят с детски пушки срещу украинските деца у нас, защото им се обясняваот трите идиота, че това са укрофашисти, навлеци и още по-страшни. Президентови простащини? Не – съзнателна дезионформация, прикрита зад простащина, част от хибридната война, които тези три идиота водят срещу страната ни !

      Пожелавам на всички, които обичат природата, да изживеят времето на лятната си почивка сред нея.

     А на тези, които обичат музиката предлагам две пиеси, в които авторите им с музика рисуват изгрева на слънцето. В планината той е величав, защото преди да се покаже слънцето, то е огряло върхарите наоколо. Първата пиеа е един струнен квартет на Хайдн, наречен не от него, Изгревът. Той е в началото на първата му част.

   Второто ппоизведение е Сонатата на Бетховен, наречена не от него Валдщайн. Втората част от нея изобразява звездното небе, а в края й нощта отстъпва на първите слънчеви лъчи. Прекрасно произведение! Преди десетки години, нощувайки край езерата на Пирин, прибирайки се в палатката, си в мен зазвучаваше Втората част на това прекрасно произведение, звучи и сега. Прилагам линк и с него.

 Приятно слушане!

   Допълнение към постинга ми:
   Не можах да си спомня когато писах постинга къде нощувах и ме сполетя тази прекрасна част на Сонатата на Бетховен, която с музика рисува кристалното високопранинско небе. Чух още веднаж сонатата и си спомних. Това бе на Преварските езера, където нощувах след района на х. Беговица. Там беше. Имах проблем скучетата на едни овчари.

   






Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9297861
Постинги: 3900
Коментари: 9732
Гласове: 16935
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031