Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2022 10:13 - БАБА С КЪСМЕТ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 14412 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                               БАБА  С  КЪСМЕТ!

 

    Вчера бях на разходка из моя парк, Големата планина. Посетих една райска долина, тази на реката, която при с. Ромча се влива в Искъра. Тя е прекрасна, особено сега. В момента в цъвтеж са едни редки цветя, имащи цвят, както дъщеря ни като малка наричаше най-жълтия цвят. Тя казваше, че обича жълтия цвят и ако си избираше да облече дрехи напр. все харесваше жълти.  Цветенцата на тези планински цветя са като цветенцата на Паричките, но само жълти с 2-3 процента зелено, които отразяват падащата върху тях слънчева светлина като рефлектори, все едно те светят. Тези цветенца растат по брега на поточетата и реките, където почвата е много влажна. Стъблото им е доста дебело и грубо, по него има люспи с кафявозелен цвят. То завършва само с един цвят, както напр. минзухарът. Има ги и на китки, но всеки цвят си има отделен корен. Погледнати от далеч, тези цветенца наподобяват на цъфнали глухарчета, но цветовете им са наситени както на никое друго жълто цвете от тези, които съм виждал. Сега са в период на цъвтеж, ако имам възможност тези дни отново, ще отида с фотоапарат. Сега започва цъфежът на цветенцата поо планината в строг ред – първо едни, после други и така до есента.

   Реката в с. Ромча извира от рида на Голема планина преди да достигне поантата си, вр. Голата глава, върхът с изглед към Балкана, Софийското поле, Рила и др. пранини. Два са основните притоци на реката, идващи от две съседни долини, спускащи се от рида. Аз предпочитам дясната пътека, защото та плътно следва реката. Пътеките извеждат горе на рида, по който минава древно вървище, ползвано от хората по Батулийско към Софийкото поле. Някога път покрай Искъра не е имало. Които не  познават тази долина им препоръчвам да я посетят. Тръгва се от ж. п. гарата по някой от пътищата,  които водят нагоре. Най-красив е този покрай реката, започващ малко след спирката по посока към Курило.

   На връщане покрай мен преминаха джипове, ама истински джипове. Всичките отиваха нагоре, твърде скъпи бяха да ги катерят до билото по тези лоши пътища. Тази долина вече е ничия земя, защото хората са се изслелили в София още след масовизацията тук през 1958 г. а останалите вече починаха. Тук и там има запазени къщи, а стотици такива построени след Постановлението за разваване на пустеещи земи са ограбени и изоставени. Колко похабен труд и национален продукт на халос...

    Слизайка към спирката, виждам една баба, която изтърсва в дола чувал с листа. Баба, а вместо седнала някъде на кафе и да се сърди преди олед на себе си, а след обед на целия свят, хванала се да работи, почиства двора. Реших да я заговоря.  Въпросът ми обикновено е имат ли хората вода по къщите /вилите/. Отбих се от пътя, но тя не ме вижда и чува и за да не се стресне, като я долижих към 2-3 м. се спрях. Изтърсвайки чувала поради пропадане на листа и клонки под нея или защото залитна, бабата падна надолу по стръмнината и изчезна от погледа ми. На секундата бях там и я виждам да се свлича леко по покритата с листа много голяма стръмнина,  застанала перпендикулярно на наклона, с ръце на кръст, което й пречеше за са затъркаля надолу.  След секунди, като й отмалее ръката тя щеше да запомне да се търкаля, а рекичката е на поне 50 м. по-ниско. Хванах я за лявата ръка, а аз се хванах с другата ми раъка за едно тънко дърво на ръба на пътя, да не се свлека и аз. Бабата опита да се извърти и да запълзи нагоре, но килимът от листа не позволяваше, тя се извъртя с краката надолу и аз я задържах. Така обаче не можех за издържа дълго, ръцете ми щяха да отмалеят и в един момент пръстите ми да се отворят, а бабата да се сурне по жестокатя стръмнина. Бабата се развика: Николай, Николай! Никакъв отговор. На помощ дойде моята силна свирка с уста, мога да свиря много силно. Тя вика, аз свиря, Николай дойде и пита къде е бабата, намери ни. Хвана я той за другата ръка, а аз си разменир.х ръцете, защото тази, с която се държах за дървото ми отмоля. Запомнахме да изтегляме бабата, а тя опитва да си помогн с колена. Не става, защото шумата е дълбока и мека, само рови. Сантиметър по сантиметър, успяхме да я придърпаме до ръба, от който започваше стръмнината. До тук бабата опитваше да помага при придвижнаането, но само ровеше щумата под нея. Извадихме половината баба на пътя, половиината продължи да виси, но опастността ппемина. Тук тя се отпъсна и все едно дърпахме предмет, напр. чувал, надвесен над стръмнината, а не човек. Изавдихме я. Николай ужасяващо се развика, че само бели му прави и повече няма да я взема, но толкова грозво, че аз си трагнах на секундата. Минута след като си тръгнах, още го чувах.

    Мисля си, ако не бях до бабата в този момент, към която тръгнах да завържа разговор, тя можеше да се потроши, търкаряки се по стръмнината или да се разпори на някой пън от отсечено ърво. Наклонът бе невъзможен за задържане по него, а вертикалата – поне 50 м. Това можеше да бъде крят й.

     БАБА  С  КЪСМЕТ!

 





Гласувай:
9



1. shveik5 - https://www.youtube.com/watch?v=yRrjrprnbJs
30.03.2022 21:42
От мене поздрав – „Силата на съдбата“
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10111911
Постинги: 4088
Коментари: 10025
Гласове: 17286
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031