Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2022 20:30 - ПРЕЗ МАЛАТА ПЛАНИНА ОТ С. ТОМПСЪН ДО СВОГЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПРЕЗ МАЛАТА ПЛАНИНА ОТ С. ТОМПСЪН ДО СВОГЕ

 

   Малата планина е място, създадено от Бог да бъде обитавано от хора. Тя не е висока както Големата планина, климатът и е сравнително мек, но не чак като този на Плана планина. Тази планина предлага както условия за животновъдство на първо място, така и условия за земеделие, което съчетано с планините оборски тор покрай дворовете на хората е било ключът за изобилието тук. Хората още помнят самозасаждащите се тикви върху гюбретата /торищата/ с плодове от 50 кг. нагоре, които са били превозвани в ръчни колички. А как е изглеждало „месото” им – тъмно-жълто, до оранжево, сухо, сладко, няма нужда да се подслажда с петмез или мед. Тиквите върху гюбрето са били толкова много, че са давани на животните. Били разсичани на прачета с брадва, сварявани и давани на свините, ако остане и на животните.

    Площта на Малата планина е много голяма, поне колкото на Витоша. Тя представлява триъгълник с три точки – Курило, ж. п. сп. Орлин и Калотина. Колкото по-на запад се отива, толкова по-ниска и карстова става планината. Доста голямата Чепън планина, Три уши и Въртоп планина са част от този огромен планински комплекс, в миналото населен до такава степен, че селата от една административна зона са се борили със селата от друга административна зона - напр. Искрец с Годеч - за ползване на площите с ливади, гори и земеделски земи.

   Днес селата са обезлюдени, площите, по които е била стоката, децата и хората са изоставени и сами променят или още по-точно, възвръщат статута си - някога горите се били изсечени за ливади, днес върху ливадите се завръщат горите. Но се минава през един преходен период, започващ със всякакви видове тръни, убежище за дивите свини. Между тръните на завет израстват фиданките, които тук наричат семеначета, те постепенно закриват тръните, тръните умират без слънцето и става отново гора. Ако някой е пресичал планината Чепън от с. Шума до с. Василовци, ще ме разбере, особено ако се е заслушвал в китките тръни, към центъра на които води вход като тунел. Ако не друго, поне хъркане на спящо диво прасе ще се чуе.

   За да бъде упозната тази планина туристът трябва да измине по нея поне 50 /петдесет/ маршрута. Някои от тях съм описал в блога си. Попадал съм на ръзкъсани от вълци коне, на свинско игрило при някое блато, но и на прекрасни цветя. Тук има карстови региони, където животът тече по минути, като всичко зависи от влагата. Защото от някое време става страшна суша в карстовите местноси и цветята заспиват до следващата пролет.

   Сега ще опиша един по-кратък преход за пресичане на най-високия рид на Малата планина, прекрасната планина, неин дял, наречен Косматица /!?!?!.  Подчертавам обаче, че класическият преход от Софийското поле до Своге започва от с. Балша, където са слизали някога волските каруци от махалите Церецел, продължава покрай един възстановен манастир, чието име в момента не мога да си спомня и през приказно красиви местности с махали тук и там, днес обезлюдени, достига главното било на Малата планина. По него има път в дясно към приказно красивата местност на махала Зебрец и с. Томпсън и друг в ляво, който води към с. Чибаовци или към билото на планината Косматица, най-високата част на Малата планина. От нея се слиза в Своге, но има и опция да се измине цялото било и да се слезе стръмно в Своге.

  

   Сега ще опиша маршрут, един от най-красивите по Малата планина, по-кратък.

   Той започва от с. Томпсън, някога местност без нито една къща в него с името Прокопаник. Селото се основава след построяването на ж. п. линията през Пролома. Животът на хората не и бил долу покрай реката с непроходимата тогава долина, а горе в планината. Където има храна за животните, а те да нахранят стопаните си.

   Останал е един път за волски каруци от времето на трудоваците в България, който започва от с. Томпъсн покрай супера /така наричат големия магазин над гарата/ и постепенно набира височина, за да обслужва отделните махали на с. Церецел. Този път, принадлежащ териториално към дела Косматица, наричан още Свогенска пранина е с южно изложение и снегът по него се топи бързо. Тук е доста  по-топло отколкото в София и сняг се задържа по пътя много кратко време. Същото е положението с пътя от с. Оплетня до Враца, един стар път, свързващ Враца с кръстовището, днес наречено Спирка Пролет. Пътят така върти, че нито един негов участък не преминава през сенчести места. Интелигентни са били хората, макар и негамотни, а не с дипломи като Трифонов и Радев.

    Пътят от с. Томпсън се изкачва, като преминава през малки населени места, намиращи се в прекрасни долчинки с извори, ливади, градини, след национализацията /тукфказват масовизацията/ превърнати в борови гори. В една гънка са живеели хора от едно семейство, което се е установило там някога, от там идва и името на махалата, напр. Ивановци. Защото първият заселник вероятно е бил Иван. Има места, наричани требеши, което означава изсечена гора, за да построият къщи и обори. Знам един такъв требеш на Церецел, може би най-високата махала, пъхната на завет между огромни буки на метри под централното било на Косматица. Изпод една бука чучури обилен извор. Как са живяли тези хора! Такава дивотия си спомням само от още едно място, махалата Саръкая под с. Безводно в Родопите.

   С набирането на височина махалите стават все повече, те са над и под пътя. Вичките гледат на юг. От този път надолу се спускат разклонения към други махали, намиращи се дълбоко-дълбоко в долината на р. Дълбочица. СоциализЪма построи път от ж. п. сп. Томпсън до с. Церецел-център, днес изоставен.

    Пътят се изкачва, просторът се разширява, махалите са като броеница. Разклонения отвеждат до още и още. Живот е кипял тук, преди да вземат на хората имотите, стоката, инвентара – поминъка и средствата им за производство - процес, за който местните хора, останали да умрат по родните си места казват:    

-       Ебаа ни майкята.

   В Украйна този процес е бил наречен разкулачване. Архитектите му са същите комунисти, които разрушиха основата на страната ни, селото.

   Този процес не достатъчно познат у нас благодарение на фалшифицирането на историята ни. Това доведе до опростачване на поколението, закърмено с тази фалшива история и до избор на управляващ ни днес задкулисно президент, клонинг на държава примат, екстракт от есенцията на парфюма от онова ужасно време, простакизЪма, от което не можем да излезем вече 30 години.

   Минава се покрай махала, днес мутроловна хижа, навлиза се в нов комплекс от махали, над последната – с оброк. Оброчният кръст бе произведение на изкуството. Поради огроммните му размери и тегло, както и поради иникация, че под него има метал, той бе взривен от иманяри. Да взривиш това свято място за да намериш жълтица под каменния кръст,  работен от каменорезбара поне две години, хвърлена при побиването му от някой вярващ е същата постъпка като на боклук да открадне кутията с даренията за болен човек или да си президент, но да сружиш не на народа си, а на интересите на чужда държава.

   След дъбовата гора със 7 огробни дъба, където бе оброка следва неземна красота. Ливади, букови гори, огромни пасища, ето го и билото. Напомня ми на това на Рила между хижите Грънчар и Рибни езера. От него се вижда Понора, Рила Балкана, Витоша, Руй и др. планини, а също огромното Софийско поле.  Животът тук е текъл по подобен начин стотици, а може би и хиляди години на базата на ценностната система на хората, вярата им и етническата им принадлежност. И така до колективизациаята, явяваща се смъртна присъда за хората в този регион и за бъдещето му като природа. Изоставен от хората, този рай сега е обект на грабеж на природата. Мутри с разрешителни от Общината превръщат горите му в метровици за горене. Тук по планината гъмжи от престъпниици, които първо оглеждат, после правят планове, определят превозното средсто и броя на „работниците” и ограбват тотално всеки изоставен дом. С джип издърпват железните му опори накрая и той...пада. Мила родна картина не само от Косматица...  

   Билото представлява наклонена поляна, в ляво завършваща  с върха Церията, най-високият връх на Малата планина. В дясно продължава път - останки от римски път, който слиза в Своге. Върви се все през гора, от която не се виждат красотите на Средния Понор и символа му, вр. Булата. Слиза се в едно много важно населено място, кварталът с български ргаждани, наречен на името на ж. п. тунела, върху който то възникна – Тунел № 8. Кой допринесе този квартал да се пръкне тук, защо и каква роля изиграха българскиге граждани в него след 1989 г. за целия регион съм писал доста, сега въвеждам два тага – ДПС и Емил Иванов.

   

    Прилагам едно стихотворение, На Малата планина, от Дядо Вазов. Тогава към Малата планина се е причислявала по-голяма площ, стихотворението е писано в с. Заселе:

 

  

Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

 

За очите — красни, дивни гледки,

за душата — шир, възторзи живи,

за поета — вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

 

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

 

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

 

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

Край

   





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10112027
Постинги: 4088
Коментари: 10025
Гласове: 17286
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031