ПРЕЗ ГОЛЕМАТА ПЛАНИНА ОТ С. ВОЙНЯГОВЦИ ДО С. ЛУКОВО
През зимата за да подържам /доколкото вече ми е възможно/ добрата си туристическа форма посещавам предимно Софийската планина. Тя се състои от две части, Големата и Малата планина. Влаковете през Пролома, който дели Софийската плнина на тези два дяла влаковете пътуват често, а трите нови автобусни линии до селата Подгумер, Войняговци и Локорско предоставят много възможности на туристите.
Когато падна най-големият сняг тази зима и природата бе най-чиста, на автобусната спирка на Лъвов мост пръв пристигна автобус за с. Войняговци. Пътуванията ми през този сезон са свързани с изявите на мутроловците и мутродърварите, които с джиповете си или с високопроходимите си малки товарни автомобили ми проправят път в планината. Без тези коловози навлизането в планината след снеговалеж е невъзможно.
Войняговци живна малко след закриването на маршрутките и откриването на автобусна линия до селото не от Софийските централни гробища, а от Лъвов мост. Сега до тези три села и от тях за работа в София – там никакви работни места няма с много малки изключения – се пътува удобно, а Лъвов мост е и спирка на метрото.
Имах голям късмет този ден. Мислех да се разходя по южния скат на планината, ако вече е преминал джип и да се върна, но бях богато възнаграден за риска.
Най-наппед няколко думи за селото Войняговци. При влизане в селото от дясно има скъп мутробарок с високи огради. На кого принадлежи той, така и не съм получил отговор. На стотина метра над него обаче има циганско семейство, допуснато там от някакъв кмет, комуто всички в селото във връзка с този казус вече години споменават негова майка. А циганите си остават там, мъкнат боклуци от цялото село и ги наконцентрирват зад една ламаринена ограда. Висотата на боклуците им – в центъра на селото! – обаче е много над двуметровите ламаринени платна. Подобна „красота” е тази на циганите до ж. п. г. София-север.
На края на града в един квартал има една голяма, грозна къща, предназначена за хотел и ресторант, която така и не проработи. Има и мутробарок срещу нея, според твърдение на хората там, собственост на наш банкер във Виена. Не от селото, външен човек. Мутробарокът е хубав, имитира стария архитектурен стил по селата и малките градове под Балкана. Това обаче, което смайва с огромната си площ, уредените градини, пътеки, водни басейни и др. красоти е дворецът малко в страни от мутробарока. И той бил на банкер от Виена, българин, но никой не го е виждал. Много, много милиони е струвала тази играчка на собственика й. Оградата е много стабилна, с украса от ковано желязо, а сградата е по-голяма от тази с двата апартамента в резиденция Бояна. Има денонощна охрана, идват работници, които нещо ремонтират, други се изявяват като градинари, като чистачи. Колко ли струва само подръжката на този замък леден, за който си припомням едно стихотворение на поета и писателя от с. Искрец, г/н Боян Балкански. Попаднал на друг такъв мутробарок, той е написал стихотворение, от което си спомням само това:
Ей ти, с тоя замък леден,
от мен да знаеш,
си много по-беден!
Нов мутроквартал се заформи на едно заравнено красиво обгледно място на километър-два по-нагоре. Започна голям строеж, който за две-три години завърши. По-грозно нещо не съм виждал от него. Пред сградата имаше, има и сега винаги много джипове на младежи. Защо се сбират там, акви са, само те си знаят. Както хората казват обаче, ЗА НУЛА ВРЕМЕ, срещу тази грозотия израстна много красива луксозна къща, изградена модернистично, с еркери, с най-модерните стротелни материали. Бижу! Типична суперлуксозна сграда с не по-малко от 300-400 км. м. РЗП.
Напомням за още една такава къща до водопада на Локорската река, като поздравявам задочно мутрата. Тя направи и чешма пред къщата, мост тип римски, барбекю и навес до водопада. Освен това мутрата залеси и ската на реката, който бе обезлесен и го загради за да не го избръстят козите на селото. Фиданкиге фукнаха и вече са дървета.
Напомням за трагичния край на вилна зона Войняговци, същият като този на в. з. Подгумер, където стабилните сгради бяха в точния смисъл на думата унищожени на два етапа, вторият от които бе през зимата на 1999/2000 година.
Раздаваха пустеещи места някъде към 1970 г, тук бяха раздадени много. Обяснението е, че и партизаните тук са били много. Хората без да имат вода и път си направиха големи стабилни къщи. Нито вода им прекараха от общината, тук няма водоизточник, нито път направиха. Поколението, което построи тези сгради започна да почива от делата си, сградите бяха изоставени и ограбени. Свалени бях металните им покриви, кабелите в тях, металните подпори, след което започна разрухата им. Ограбването на тези сгради според хората е извършено от към с. Луково, а скрапът е прададен в склада под свогенския квартал Тунел №8. Да се премине днес покрай тези къщи е покъртително – похабен човешки труд, унищожена желание за изява, всичко това ликвидирано от паризити. Дай им нещо, дяа го предадат на „Отпадъци”. Това според мен бе съзнателен процес, измислен от Луканов – като не искате тоталитаризъм, вижте какво ще ви се случи. И постъпи с крадците така, както Берия със заатворниците през 1954 г. за да го подкрепят при избора на генсек на СССР, но това, което сториха престъпниците на хората е описвано в не един филм от онова ужасно време. По-страшно е от Лукановата зима.
Пътят продължава след последния мутроквартал нагоре, където има няколко обитаеми къщи, съхранени вили от времето на вилния бум тук. Две-три красиви къщи тук и една-две над Подгумер са обитаеми, имат сонди за вода забити над 50 м. Пътят върви нагоре и нагоре, от дясно все се вижда Мургаш и Големата планина, навълнена като повърхността на океан. Следва нова прекрасна местност, където е ловната хижа на ловците-пиянища, други ги наричат пиянищата-ловци. Истината сигурно е по средата, но по пиене вероятно могат да се мерят с един наш министър, когато хората наричат Дамаджаната или на един друг от миналото ни, наричан Гошо Мастиката или Гошо Тарабата. Тази висока поляна е прекрасна като местоположение.
Билото на Големата пранина е близо, в тази си част през ранната пролет то е покрито с кокичета. На превала имаше паметник на войняговеца партизанин Венче, който бе направен много майстроски, в смисъл със символи на комунизма, но не просташки, а красиво изработени. Напр. петолъчките бяха ляти от чугун и така бяха боядисани в червено, че боята бе като вечна. Оградата бе също декоративна, от ковано желязо с поръчани отделни елементи. И вратата към комплекса с комунистически символи бе красива. Това бе последният паметник с джелезо по него, който бе разрушен в региона. Тук се появиха мутродървари, но конкуренти ги изгониха, като ограбиха джелезото от фургоните им до последния пирон. С наличната техника тези, които снеха скрапа от фургоните на дърварите, изчезнаха до последното джелезце всичко от паметникаа на Венче. А този паметник можеше да остане, защото бе красиво наппавен, нищо че напомня за идиотите, които съсипаха България. За паметника сега напочнят бетонните елементи, оти ги нЕщат в Отпъдъци.
От превала се пътува по билото на Големата планина в посока към Мургаш или в посока към Пролома с много-много-много опции. Избор сега нямам, където са минали джиповете, там. А те извиха към местостта Виши камък и после към вр. Голата глАва. Голям късмет. Да се покаже махала Голата глАва с единствената река, която тече обратно на всичките и Горната и Долната махала е голяма красота. Големата планина има суров климат, тук населените места са малко. КомунизЪма обезлюди тоза планински рай на хората. Билото прави завой, навлиза се в махалата Виши камък, чиято трагедия съм описвал – семейство с трима сина - банда от идиоти, които умориха майка си и баща си, а след смъртта им не се разбраха за наследството и опожариха всичко, дори и тоалетната. Остана да стърчи само еди бетонен паметник на някакъв ятак. И ще стърчи, защото в Отпадъци не приемат бетон. Изгледът от тук към Пролома и към върха Голата глАва е страхотен.
Джиповете бяха минали по пътя, който минава под върха Голата глАва и се бяха спуснали към с. Луково - по пътя, по който са минавали ромбригадите за обезджелезяване, обездограмявяне и обезджичване на вилните зони Войняговци и Подгумер.
Имам спомен от Голата глАва, когато веднаж пак през зимата минавах под върха, а в страни от мен се чуваше вълча глъч, вероятно вълци се бореха за част от удавено от тях прасе. Ужасът, който преживях не мога да забравя, когато минавам от тук си го спомням. Западно от върха с посока юг са двете махали Голата глАва, най-високите в Големата планина. След 1989 г. тук дойдоха разбойници дървари и изпосякоха буковите гори около селото, никога не сечени от хората, живяли тук стотици или хиляди години. Тези гори са ги пазили от бурите през зимата, те обграждаха селата им. Идиоти за кратък период е...а майката на природната среда и тук.
Отбелязвам, че в къща съвсем близо тук, но към махалите на с. Луково, живя години един масов убиец, когото накрая заловиха. Знам точно къде е къщата му, една изоставена сграда с извор наблизо. След окошарвенето му влизах в нея.
Пътят надолу към с. Луково продължи покрай един ограбен паметник на загиналите наши войници по време на войните 1912/1918. За да изкъртят месинговите букви и металните детайли, ромовете всичко са потрошили. Тук имаше и оброк, на който някоя мутра изчезна кръста за да си го постави в двора. Остана да стърчи самотно голямото дъбово дърво, под което бе кръста.
Джипът ми бе проправил път покарай манастира, стопанисван от една възрастна жена от с. Момчиловци, Смолянско и слезе в центъра на селото.
Шест часа ми бяха необходими, а скоростта ми към ж. п. спирката определям по разписанието на влаковете, което нося със себе си.
Съжалявам, че малко хора познават тези софийски красоти. Тук някога са живяли преобладаващо хората по Софийско, в полето след кърджалийските години не е било за предпочитане да се живее, а в София са живяли 20-30000 души. Днес те гонят 3000000. Ако хората в страната познаваха Родината си, щяха да я обикнат, но не я познават. Тези красоти, които аз посещавам – уточнявам, знам над 20 маршрута от Ябланица през Големата планина до Софийското поле – вероятно са непознати за хората от сегашното поколение, което ги прави безкрайно бедни духовно и склонни към опростачване. Това за мен бе причината Радев да яхне простащината, на която той самият е рожба и да я наложи във всички сфери на управлението на страната с изключение за сега на съдебната система, а той да се превърне в първия задкулисен президент на една демократична страна, управлявана от парламент. И да я поведе към национална катастрофа според мен. Според тези като него, към най-сияйните вершини в историята ни...
