Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2021 23:04 - НА РАЗХОДКА В СЕЛО РЕДИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                        С посвещение на партийния секретар на рудник "Чората".:

                  НА  РАЗХОДКА  В  СЕЛО  РЕДИНА

 

    Селото е в региона на моя парк, Искърския пролом. Намира се на източния бряг на реката, високо на една полудъга над изворната р. Градечница, приток на р. Искър. Над селото е възвишението, наречено Плато, което го разделя от с. Кръстец, то още по-високо от него.Тук природата е много красива. Който не познава Балкана между реките Кръстешка и Лесковдолска е желателно да стори това. Между тях се намира долината на р. Градечница, място, сътворено от Бог за обитаване от животновъди. Тук хората са сърбомани, слушат сръбска музика и казват, че красотата на селата им е вЕлика.

    През нощта бе валял пороен дъжд, а в София – сняг. Гледката към  р. Искър бе покъртителна – водата влачеше не само празни пластмасови бутилки, но и големи туби за вода,  стиропорни елементи и кутии, пластмасови покривала. Кенчетата, стъклените бутилки, те ще да са по дъното на реката. За еколог като мен това бе ужасяваща картина.

   Аз знам от къде идват тези боклуци – от притоците на р. Лесновска, от р.Исър и притоцие й като се започне от с. Пасарел, от скатовете на Балкана покрай Искъра. Хората си изхвърлят отпадъците сред природата и кагото завали обилен дъжд, водата ги отнася в по-малките реки и те – в Искъра. Всичките тези боклуци се заустват в микроязовир Дреновец, където се събира водата за турбините на първата от МВЕЦ-овете по р. Искър. Миналата година стана същата работа и в продължение на месец със специална техника боклуците се изваждаха от този микроязовир и се товареха на самосвали тип гондоли.

     Простащина завладява странати на бащина. Ще се върна на тази тема в края на постинга ми във връзка с разговор с една местна баба, на която помогнах, като пренесох през въжения мост две нейни тежки чанти. Задавам си въпроса: Страна, избрала си за кърмчии Трифонов и Радев - единият опростачвател, а другият възползващ се от опростачените – как ли изглежда в очите на културните държави?

 

    Преходът към с. Редина извърших по южния скат на р. Градечница за да не пресичам реката. След дъжда тя бе доста голяма. Това е най-чистата река, приток на Искъра, но долината й много пострада преди години. Северната част на долината бе покрита с букова гора, а южната - с дъбова, никога несечена гора. За седмица с разрешевие на кмета на Своге,  Емил Иванов от ДПС, гората бе посечена. Поне 500 годишни бяха дърветата в нея, превърнаха ги на метровици. Това посегатерство срещу природа възприех много тежко. След сечта, за която не знаех, слизайки веднаж от с. Редина по пътя през гората, но вместо гора имаше само натрупани клони, т. н. кастрак. Все едно на Катинската гора попаднах...

   По южната част на този долина и горе по полудъгата са къщите на с. Редина. Имам тежък спомен с един сляп човек от селото, когото попитах нещо, а той извайки към мен падна. В селото живееха доста баби вдовици, на които синовете носеха най-необходимото. Видят ли бабите преминаващ пътник през селото им излизат и го канят на сланинка и ракийка, да си похортуват. Спирал съм, но пътуванията ми са напрегнати и намам време, а пиенето на ръкийка не ми е любимо.

  Изкачих се на пътя между селата Лесков дол и Батулия. Нито една баба не се показа, къщите бяха закрючени. Май и те са отишли при половинките си? Само идна обитаема къща видях. Но пък на три пъти към се мен прибллижаваха стада коне с надежда, че им нося сол или да видят кой минава. Две от стадата тръгнаха с мен и ме придружаваха дълго.

    Този път е панорамен, разкрива се изглед към Понора, Тодоринте кукли, Ком-овците и Пролома. Варианти за спускане към шосето покрай Искъра има много, аз избрах този от с. Лесков дол. Това село като местоположение и като отправна точка към планината е много възлово, повече от местността Тръстеная.  От тук до където желаеш се достига, та дори до София.

   Имах късмет този ден – в София студ и сняг, тук като есен. Долу студено, горе топло. Валежите бяха паднали през нощта, но се вижда, че са били много силни. На връщане спрях на един въжен мост над Искъра да погледна какво е положението с бокуците, които реката носи. Те бяха доста по-малко в срамвнение със сутринта, водата вече ги е отнесла в яз. Дреновец, но покрай брега по храсти и камъни се бяха закачили много найлонови платна, торби и разни леки предмети. Основната част на боклуците вече бе отнесена.    

    Усещам, че мостът се разклаща и виждам, че по него към мен идва едва блаба с две големи части, вероятно за същия влак, към който отивам и аз. Тя едвам се движи. Върнах се малко, предложих й да й пренеса товара, в името на истината дори за мен тежък. Благодари ми тя, но преди да тръгнем от въжения мост тя тряблваше да си почине. Попитах я, видя ли сутринта какви оклуци мъкнеше Искъра. Бе видяла и имаше мнение, което запомних и ще напиша дословно, защото тя ме смаза с него:

-       Миналата година стана същото, сега отново, и няма да е

последното. Докато ни правят на европейци, в такава мръсотия ще живеем. Когата се завърнем обратно към Русия, където ни е мястото, те ще ни научат на ред и ще си решим проблемите, които ни причиниха тия!

  След тази премъдрост на бабата към мен, тя ми благодари,

че ще пренеса тежките й чанти. Аз се размислих как бабата вижда леченоието на страната, според мен разболята от такива като Трифонов и Радев, сътворени в простащината.  Санкта симплицитас! Тук дяволът сам не би могъл нищо да добави.

   Замислих се за друг такъв случай, когато срещнах две престарели баби, наподобяващи облечени скелети. Те се изкачваха по една бетонна стълба и аз за да повдигна самочувствието им казах, че вървят като абитуриентки. Разговорихме се. Те се оплакаха, че не назначили веднага за президент след първия тур на изборите техния човек, Радев, за президента и сега една седмица щяли да ги въртят на кур. Но че си го преизбЕреме, казаха те.

   Замислих се за технологията на процеса, въртене в продължение на седмица на кур на баби, които не са повече от 35 кила. От „въртенето” към дома си ли отиваха, от дома си ли на „въртене” отиваха, не ги попитах. Стана ми мъчно – възрастни хора, цял живот лъгани, искат отново този, дето ще продължи да ги лъже. Не върви да се спори с такива хора. Един поет от блог. бг казва – с глупеца в спор не влизам. Дано обаче в режим на „въртене”, в който са вкарани да не ги завъртят много силно, напр. като пропелер или перка на самолет, защото с техните тридесетина килца ще се изнижат от туй, на което ги въртят, ще литнат, ще паднат и поради остеопоразата на тази възраст ще се потрошат... 





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180736
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031