НА РАЗХОДКА В СЕЛО ЧЕРЕШОВО ПО ЗАПАДНИТЕ СКЛОНОВЕ НА РИДА ВЕЛИЙЦА

    И тук природата е много красива, но България е виновна този край да изглежда по начин, както изглежда голяма част от Северозападна/ла/ България...

    Докато се добиваше уранова руда над село Елишница, тук имаше работни места, дори помаци от планината слизаха и уседяха в блоци, то след закриването на рудника всичко се промени. А селото е изходен пункт към населени места високо в планината. Подръжката на пътищата бе преустановена, те се рушат от природните условия. Да се достигне сега до някои от селата по високата част на планината е възможно вече само с джип и то ако хората са в кайна нужда или ако на някой не му е жал за джипа му. Въпреки това обаче доста хора пътуват нагоре към билото на рида, където са селата Палатик, Черешово, Долна и Горна /Кьораво/ Златарица, Гарвана, всичките помашки, а има и други опции – да се достигне горското стопанство Матандере, което не посетих този път, но и то било бастисано като останалите тук, научих, а по долината на Матандере /Мътница/ може да се зосдтигне до билото на рида Велийца и от него да се прродължи към с. Медени поляни или по долината на Софандере да се достигне пътят от Велинград за Сърница, наричан сега Мазния.

   Невярна информация за пътищата ме отпрати от с. Смолево в с. Елешница, където заради нова невярна информация тръгнах към с. Черешово. Пъвото нещо, което ми направи впечатление бе приветливите хора в това високопланинско село, ще пиша и за тях.

   Планът бе друг - този ден бях предвидил за посещения регионите на две населени места, Гарвана и Кьораво, но те останаха на много часове път от мястото, което си избрах за база.

   Пътят след с. Елешница е заебан, асфалтовата му настилка е размита, дупките по него са с различни форми, има и квадратни. Ако завали дъжд и тези дупки се напълнят с мътна вода, пътуването става рисково. Тук има и термален извор, също заебан. По този път, който приканва за връщане продължих все пак до разклона Черешово/Златарица, където има чешма и навес. Чешмата вече без вода, навесът – пред срутване. Беше ми ясно, че до с. Златарица няма да достигна, мислех да се връщам. Продължих обаче към с. Черешово, където пътят е по-приличен. Минава се през с. Палатик, малко помашко село, високо над което е с. Черешово. Направи ми впечатление излъчването на хората, ведро и чисто, същото и на децата. За излъчването на децата от с. Бабек ще пиша специален постинг.

   Оставих колата при края на асфалтовия път над едни прекрасни поляни, след които започваше път към планината. Знаех къде се намирам, защото това място се виждаше от с. Орцево и затова сега от тук поех към с. Орцево.

   Докато се изкачи ридът на планината, идващ от рида между Орцево и Бабек бе трудно, но пък после каква красота се разкри. С. Черешово няма 1400 м. н. в, а над него има още махали и отделни къщи, тук ги наричат колибаци. В тези къщи живеят стари хра, на които децата им с коли докрват необходимиите им за живот неща, а те гледат по една коза, няколоко кокошки. За едро животно сили вече нямат. Но пък сред каква красота са разположени тези еднофамилни имоти!

   От пътя, който следвах се виждаше колко високо са разположени махалите на с. Орцево и сред каква красота са, на другата страна  пък се виждаше Пирин и част от Рила. Приказен маршрут.

   Попаднах на възрастно семейство, което пасеше кравите си. Как са се качили до тук, не ми е ясно. Четири големи кучета ме пресрещнаха, но не агресивно. Бабата, по-възможна да ходи от дядото, дойде да ги разгони, но аз вече се бях „разбрал”с тях и галех най-голямото куче по главата. Бабата обясни, че ако не съм сред кравите им, кучетата само лаят, но ако навлеза в стадото, ще стане страшно. Отидох при тях и останах за минути. Пастири, какъвто вероятно е бил и Авел,  брата на Каин. Казаха, че има мечка от където ще мина, но тя не прави бели, била пастирка /вегетарианка/, а също вълци, но те нападали само овчите стада. Отвлекли им през деня овца въпреки четирите кучета, за което бабата каза:

   - Сега имаме пет овце, не шест. Аллах така е искал.

  Денат напредваше, а аз потопен в тази красота не можех да се откъсна от нея. Виждаха се кратки пътища през гората към с. Черешово, но смея ли да навлеза в тези гори без да съм видял къде излизат те, а скоро става тъмно. От тук красотата към мястото на с. Орцево и превалът над него се виждат най-добре. За да я оцени човек обаче, трябва да е бил предварително в с. Оцево, най-високото тук, с център на 1600 м. и махали до 1700 м. С. Манастир над Лъки се води най-високото село вБългария, а то е с височина 1550 м. Селата Чамла  Мурсалица в Родопа са високи 1700.

   Прибрах се привечер в базата си, която избрах на поляна в страни от пътя. Дойдоха два помака и ме попитаха, къде ще спя. Казах, в колата, те ме поканиха да отида в някоя къща. Казах, че в колата имам всичко, благодарих им. Мисля, че да ме посетят причина бе и да разберат намеренията ми. Набързо им описах къде съм бил по тези места и къде ще отида утре – на г. с. Ранча и те ме приеха като техен човек, запознат  с регина им, който няма да стори тук през нощта нищо лошо.

   В с. Елешница на другия ден спрях не за да пия кафе, а покрай него да разговарям с хората. Те казаха, че са отчаяни от изоставянето на техния край. Имало е планове да се направи пътят не само до разклона за с. Черешово, а нагоре към Горското и на следващ етап да се продължи към с. Златарица, но от няколко години стпроителството все се отлагало за сметка на другата страна на Велийца. Явно нямат силни хора тук. Така бе и с пътя от с. Филипово до с. Рибново, който благодарение на силния тогава човек Ахмед Башев от ДПС това стоителство б осъществено. И днес от шосето от Места през планината до Рибново се пътува с 50 км. по кратко, отколкото ако се преминава през Гоце Делчев. Дано и тук нещо да се направи, но ако на власт останат президентови боклуци на клонинга на Кремъл, Радев, нищо добро не ги очаква хората тук. Пък и цялата страна, която виждаме по скъпотията накъде я води този не служещ на народа си президент. А изходът от нерешаването на регионалните проблеми е изселване в София, ако не може там, в следващия по големина град...

  Препоръчвам на имащите дсжип да посетят този регион, той е прекрасен. При намиране на квартира при някое семейство в с. Черешово, тук може да се  остане цяла седмица. Въвеждам и един таг, Дрангов камък, близо до възловия връх Гюлтепе, който, от който се отделя величавият дял Беслет.

  Е, има разлика:

  Снобовете да отидат на море и после да се похвалят, че са похарчили за почивка няколко хиляди лева, а простаците да одът по дивотиите...

  Припомнам за стих на Боян Балкански, който се подиграва на една мутра, която вечер след работа се прибира в мутробарока си:

   „ Ей ти, с тоя замък леден,

     от мен да знаеш, си много по-беден!”