ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ДОСПАТ

     Река Доспат е най-голямата родопска река, която тече на юг. Съперничат й Канината река и р. Бистрица. Долината на р. Доспат – приказно красива!!! - е между централното вододелно било на Родопа север-юг в участъка му, където то се извива на юг и това на рида Добраш. По пътя си реката приема много притоци, но не става голяма както трите големи реки, които текат на север – Чепинска, Въча и Чепеларска. Долината на тази река има три дяла, всеки специфичен като природа – третият е от язовирната стена на юг, характерен с благоприятните си условия за земеделие. Вторият е от язовирната стена до горско стопанство Селище, което се превърна в село. Там е и язовир „Доспат”. От язовира реката към г. с. Селище преминава по много красива долина с уширения, благодатни за животновъдство на първо място и на второ за земеделие. Надморската височина тук е около 1200 м., топло е и отговаря дори за отглеждане на зеленчуци. Долината е рядко населена. Тук е имало предимно дъскорезници, а горските стопанства са от двете страни на долината, цитирам Ранча от запад и Лонгурли от изток, сега закрито, защото попада в резерват. Пътищата обаче, голяма част от тях разширени римски пътища, остават и се ползват. Не съм виждал камиони по тях, а само джипове със съмнителни типове в тях, подчертавам, местни хора.

   След г. с. Селище започва разширяване на долината на р. Доспат и съвсем естествено е, че тя е сериозно населена. В първото разширение е разположено с. Побит камък, придобило името си от „Болида” - една характерна стърмаща от ливадата скала - в центъра на землището му. Разхождайки се от селото към Болида или в обратната страна, от където се достига вр. Беслет и се навлиза в гъстата смърчова гора винаги съм възкликвал: Боже, каква красота!

   Изказвам възхищението си от помаците на селото, които опазват и ползват селската мера, в центъра на която е Болида. Строи се в селото, но от другата страна, в посока към Беслет, където има доста нови, модерни къщи, към природния скален феномен Болида – не.

   Долината срещу течението на реката остава все така широка, красива, годна да храни хората, живущи в нея. От двете страни на долината започват горски пътища към Велийца в участъка Каратепе и към Беслет.

   Малко преди следващото село, Медени поляни, разкошен римски път е разширен и се надявам, един ден ако президентовите боклуци бъдат изринати, да се изпълни обещанието на Борисов, че този път ще бъде асфалтиран до с. Гостун, като се надявам той да преминава покрай шедьовъра Черната скала.

   Село Медени поляни е разположено на високи над 1400 м. поляни, в пълния смисъл на думата поляни. Селото има една голяма махала, Горелци и една малка, Шареновци. Ако стане война мястото на Горелци военните ще вземат за наблюдателен пункт към Беслет.

   Долината на реката продължава нагоре през нови красоти, тиаци, подобни на малките рекички в Пирин и тези на Въча между селата Буйново и Кожари. Широки поляни, по което се вие реката, а отстрани на поляните скали, приличащи на вкаменени животни, такава е картината тук.  Достига се до водосбор на две реки, които се спускат от високо. Над едната долина преминава път за селата по билото на рида Велийца, първото от които е Кьораво, наблюдателен пункт към Рила и Пирин. По другата продължава пътя за махала Шареновци, на височина към 1600 м. Рекичката постепенно намалява, а в началото на селото изчезва. Оформя се една конусовидна долина с лек наклон, където е разположено селото, и която се ползва за пасища и градини с картофи. Няколокото чешми на скромни изворчета са началото на р. Доспат.

   Тази река няма определен характерен извор, какъвто е този на р. Въча или на р. Арда, които са обекти за посещение заради красотата им. В този регион така извират реките – изпод наклонени ливади, започващи от самия рид на планината, а върху тези наклонени ливади има села. Всичките села високо-високо по рида на Велийца, между 1500 и 1600 м. н. в. са пъхнати на завет в такива гънки, в които има извори на река. Пред очите ми е с. Бозево върху изворната област на р. Аландере, същото като Шареновци.

   Вече има хубав път от Велинград или от Доспат до с. Медени поляни, от където започват прекрасни преходи към Каратепе, към Велийца и селата по билото на рида й, към горски стопанства, цитирам Вищерица 1 и 2, Гатера, към забележителности на Беслет, наричан още Каялийка заради многобройните скали на неочаквани места. Обичащите Родопа е добре да се запознаят с този, почти непосещаван дял на Родопа. Ако хората на изборите през ноември отхвърлят опцията да ги управляват президентовите боклуци и върнат на власт тези, които започнаха да строят инфрастуктура в този край, регионът ще продължи възхода си. А възходът му, той е виден, посочвам само едно село, сега град, Сърница.

   Приятно пътуване по този непосещаван, прекрасен pегион на Родопа!