НА РАЗХОДКА ПРЕЗ ЕДИН ДИВЕН РОДПОСКИ ПРЕВАЛ

   Който е  посещавал Родопа знае, че превалите са едно от най-красивите й места. Два еднакви превала в Родопа няма така, както няма и два еднакви облака. Днес ще премина през Велийския превал, който свързва селата между долините на реките Места и Чепинска. Не мога да кажа, че този е най-красивият превал от всичките, които пресичат Велийца, но пък е най-висок, минава току под вр. Велийца, висок 1700 м. Превалът е подобен на Роженския, който разделя долината на р. Чепеларска с тази на Арда, но този не е толкова голям по площ. Площта на този също е доста голяма. Тя включва ливади, начало на долини на рекички и поточета, има ниви,  борови гори. Тук се събират пътеки и пътища от десетки махали, много от тях вече обезлюдени. Мвного красиво е и около този превал, където има доста села – Бел камен, Конарско, Гълъбово, Иланско, Ваклювци. Тях ги свързва асфалтов път, започващ от село Смолево и Юруково, но второто отклонение дали започва от с. Юруково. Тесен асфалтов нов път, строен наскоро с пари от ЕС върти горе по ридовете, на места се спуска и в долчинки, като осигурява достъп на хората от този регион до шосето Юндола-Якоруда. Най- много ми харесват околностите на с. Коонарско, където не мога да не спра и да погледам. Релефът на мястото му ми прилича на релефа около с. Врело в Източни Родопи, но тук навсякъде е зеленина, а в далечината – високият рид Велийца.

   Това са околностите на Велийнския превал от юг, но от север също е много красиво. На север са разположени доста села, най-голямото от които е с. Кръстава. Покрай него на платото има още десетки малки селца и махали, заградени от едната страна от дела Сюткая, а от другата – от рида Велийца, доста по-нисък.

   Превалът продължава през широкото тук било на Велийца, като през гора и прекрасни поляни се достига до откронения за махали, днес изоставени. Достига се извор и дъсчена хижа, където има разклон за вр. Велийца и Аврамово, за селата Кръстава, Бозево и Кьораво, днес Горна Златарица. Продългава се към с. Кръстава, защото билото прави прав ъгъл и при втория прав ъгъл вече се върви само по него. Картините тук са подобни на тези от Аврамово за Орцево – прекрасни ливади, гори. След невисок заоблен връх пътят се спуска и се вижда един райски кът, мястото на с. Бозево. То е разположено в гънка с изворите на реката Аландере. Ако се тръгне от г. с. Софандере пътят достига това село. Селото е отвсякъде заобиколено с планина. Така е защитено от бурите, защото е високо към 1500 м. н. в. След с. Аврамово има доста села разположени току на билото на рида на Велийца, това е второто, след него е Кьораво.

   Над с. Бозево е землището му, което храни хората и животни им – пасища, градини, гора. От едната страна е селото, от другата се виждат и Рила и Пирин. Пътят обаче навлиза в гора и след два невисоки върха се показва още един шедьовър, село Кьораво. То не е точно на билото, а на рид, инвесен на юг от него, заоблен, с две гънки от двете му страни за ниви и ливади, като накрая на този рид е селото. Такова красиво място рядко има в България. На края на рида има едно връхче, високо може бе с 20 м. над рида, което е като наблюдателен пункт към Рил и Пирин, към Велийца и Гюлтепе. Направих много снимки. Красотата на мястото на селото е известна и заради нея тук идват с джипове от Софандере, от Медени поляни, от с. Кръстава и от с. Елешница. Красиво е и мястото на съседното село, Гарвана, днес с някякво ново, шибано име, което не запомних.

   До селото преди да се направи пътя между селата Аврамово и Кръстава се пътуваше по долината на Софандере, днес - атракция за ползващите джип. Ще напиша постинг и за този маршрут, започващ на два км. след разклона от шосето Велинград – Сърница към селата Грашево и Кръстава. Ползва се римски път, на места съхранен изцяло. Реперите са два - "прозорецът", където р. Чепинска се отклонява за яз. Батак и моста над р. Софандере. Табела няма.