ОТ С. АВРАМОВО ДО С. ОРЦЕВО ПО БИЛОТО НА ВЕЛИЙЦА – КРАСОТА, ДО КОЯТО МАЛЦИНА СА СЕ ДОКОСВАЛИ

   Този маршрут е един от прекрасните по дела на Родопа Велийца/Беслет. Ридът Велийца започва от Аврамовата седловина, началото на вододелното било на Родопа север-юг, а с. Аврамово е на първия връх на този рид на височина 1500 м. До него пристига влак, но от гарата до селото се върви половин час по доста стръмен път. След построяването на „магистралата” от Аврамово до Кръстава, Аврамово се оказа първото село на нея.

  Изгледът от селото към Рила и Родопите е величав, а за мен особено вълнуващ, защото знам кои ридове и върхове на Родопа се виждат от тук, а също и кои дялове на Рила, която започва от Аврамовата седловина с върховете Балабаница – с остър, покрит изцало с клек рид, след който се изправят все по-високо върховете Славов и Белмекен. От тук се виждат Баташките великани и продържението им, ридът Сюткая /Млечна скала/.

    Маршрутът започва от центъра на селото, където е кметството и продължава покрай магазин за хранителни стоки. Ако в момента е затворен, жената идва и отваря. Ако я търсят не се сърди, а се радва.

  Пътят по билото на Велийца го е имало откакто тук има хора, сега е разширен, за да преминават по него камиони и трактори. Надморската височина на рида е около 1500-1600 м. но климатът е много благоприятен и тук  са били, остават и сега нивите на помаците. Веднаж колхолизирани и отнети от собствениците им, сега те са им върнати, но и собствениците не са напуснали родните си места, има кой да си ги получи обратно, освен това хората не са загубили тгродовите си умения и познания за отглеждане на различни култури.

   Билото на Велийца е прекрасно навсякъде. Тук то е заоблено, меко, с долчинки, по които текат поточета. Макар мъжете да са по гурбет като стпоители предимно в София и в ЕС, земята е разработена навсякъде. Окосени са и ливадите. Селото обаче е далеч от възхода на други родопски села, цитирам само Сърница, което стана и дори голям град.

  В края на селото има една изоставена голяма каменна къща, чиито покрив вече е паднал. В цялата изворна област на поточето, принадлежаща към къщата, теренът е терасиран за да се задържа водата, като част от него е ниви, които се ползват и сега, друга – ливади. Красота и тъга едновременно...

   Маршрутът преминава по откритото и шороко било на Велийца в този участък, насреща се виши вр. Велийца. Картините стават все по-красиви, редуват се ниви, наклонени ливади, гори, леко издигащи се над билото на рида връхчета.

А настрани какво се вижда, включително, показва се и северната част на Пирин.

   Пътят достига подножието на вр. Велийца, нивите и ливадите се заменят с гори. Връх Велийца няма обозначена точка, хората са поставили кръст на една негова поляна, тя се счита за върха. Казват, че кръстът е поставен от помака Муса, кръчмарят на с. Орцево. Един много готен човек, който се грижи за родното си село.

   Започва спускане към превала от с. Орцево за с. Кръстава, като пътят минава покрай един скапан партизански паметник и слиза при импровизирана дървена хижа, където може да се спи. Завива се в дясно към превала за с. Орцево, който се достига слез преминаване през чудна родопска красота. Велико нещо е този превал, кръстопът на всичките населени места наоколо от Аврамово насам, от долината на р. Места, от долината на р. Чепинска. От него се показват първите къщи на с. Орцево, разположено сред един бисер от красоти. Тук има туристическа спалня, има магазин-ресторант, кръчма. Надморската рвисочина на центъра на селото е към 1600 м., но махали има до 1700 м. н. в. От тук, такава височина, се виждат Рила, Пирин, продължанието на билото Велийца и отклонението Беслет от вр. Гюлтепе, махалите Черешово, Гарвана и др, за които се пътува от Елешница.

   Преходът е към 5-6 часа ходене, но със спирането за да се наслаждават туристите на красотите около този рид продължава доста по-дълго. Най-великият момент за мен е в с. Орцево, когато гледам към двете най-високи наши планини и махалите по рида на Велийца и Беслет, които ги дели долината на р. Матаница, сега наричана Мътница. Вижда се и рида  с многото скали, започващ от Орцево, преминаващ над с. Бабек, на който стърчи светилището Бабекската чука.

   До с. Орцево има асфалтов път от с. Краище. Ако се остане тук има преходи наоколо не за седмица, а за поне две.

   Преходът е особено красив и го препоръчвам на обичащите Родопа. Тук тя не е много посетена, да не казвам хич. Ако не бе свален с изборен преврат Борисов, щеше да има тук и път от с. Орцево до с. Къстава, но ако изборите спечелят президентовите боклуци, дето сега вадят турския кораб от Яйлата и глаАсят планове срещу незаконните подслушвания, това няма да се случи. А е така необходимо на хората тук и на туристите, които с посещенията си тукще помогнат да се развие този красив край.