Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 19:08 - ЕДИН ДИВЕН РОДОПСКИ МАРШРУТ, КОЙТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМИНАТ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ЕДИН ДИВЕН РОДОПСКИ МАРШРУТ, КОЙТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМИНАТ...

 

   Този маршрут е между селата Три Могили и Безводно, между областите Пловдив и Кърджали. Пради възродителния процес имаше автобус от с. Три могили, село с турски етнос, който докарваше сутринта децата за училище в Асеновград.  Автобусът изминава този път за час и половина-два, а през зимата да остане някъде в планината се случваше често. Хората обаче бяха подготвени за това и проблеми нямаше. По пътя си автобуса вземаше и децата от помашките села и махали – Изворово, Сини връх, Мостово, Добростан, Орешец и от българските Горнослав, Долнослав, Червен, може и да пропускам някое населено място. Автобусът се връщаше след това в с. Три могили, за да направи още един курс до Асеновград и да върне учениците по домовете им.

   Автобусът имаше и допълнителни, нерегламентирани задачи – откарваше пощата, храна за хората и животните, която пътниците разтоварваха на определено място.

   Със сутришния автобус можеше да се извършат страхотни преходи от дивното село Три Могили, сега ще опиша само един от тях. Знам поне десет, селото е на възлово място, оценено още от римските строители на пътища.

   Автобусът поема по пътя за Кърджали, но се отклонява след с. Червен и започва да се изкачва по един доста висок рид на Родопа. Минава се през села едно над друго, най-високото по пътя от които е с. Орешец Около него има скали, по които някога са стояли лешояди и от там идва името му. Насред селото има почти отвесна скала, където са се изпълнявали наказанията за изнасилвачи, крадци и други престъпници. Пуснат по тази скала, спасение за престъпника няма. Пътят сега минава под нея. Питали са престъпника преди да го хвърлят, да се харзулнеш ли искаш или да рипнеш. Стигайки долу, човекът се е размазвал. Това е било повеля на Ахмед ага Тъмрашлията, който е имал влияние и тук. По-дребните престъпници са били наказвани с по петдесетина удара с крушова тояга, която не е права, а на възли.

    Малко след селото има отклонение за с. Добростан, до което е прекрасната местност Марциганица, също  резерватът над Бачковсия манастир Червената стена.

   Автобусът продължава нагоре и поема по равно обгледно място. Долу в ниското при р. Сушица е с. Мостово, над което се виши светилището Кръстовръх. Автобусът продължава и достига най-обгледната си точка при махала Врата, от където се открива изглед по безкрайната Родопа на юг към Кърджали и на Север към Пловдив. Беднотия и грижи, такива бяха някога селата тук, но хората особено в турските села бяха с бодър дух, събираха се, веселяха се.

    Следва Чоторова махала, изходната точка за тракийското светилище Белинташ. Скоро след нея щръква скалата Инкая, възлово място на римския път от Тополово за Смолян. Автобусът пак започва да се изкачва, пресичайки р. Сушица. Виждат се Караджов камък, Кръстовръх, прекрасната скала Къзкая. Следва превал към 1400 м. н. в. И ватобусът започва да се спуска, преминаваайки покрай селата Изворово и Сини връх. Автобусът пътува по път, направен почти на билото на рид. Вече се вижад къщите на с. Три могили.От двете страни на рида обаче има махали с турци животновъди, за които хора оставят поръчаното – храна за тях и за животните на определено място. Последен завой на пътя, долу сред скалите се вижда долината на р. Хамбарсере, а нагоре по течението й махали покрай реката. Щръква и скалата Саръкая.

   Автобусът пристига в с. Три могили. Тук бе център на турски регион, където в събота в читалището ставаше голяма веселба. Младите турчета и тукинчета играеха кючеци и др. танци пред погледите на родителите си до късно по нощите.

   От селото започват два римски пътя към долиата на р. Боровица. По-обгледен е този, който следва билото между реките Хамбар дере и Саръяр дере. На уширение на този рид и при извори имаше две махали с доста турци, ужасяващо изолирани от света, Мумджидам и Яворец. Горе по самия рид също има  махали, но не ми известно от къде са намирали вода хората в тях. Днес по гробищата на самото било личи, че под тях е имало населено място.

   От махалата Мумджидам се вижда най-добре забелижителната скала тук Саръкая, която съперничи на една друга наблизо, Уланкая. До скалата с пещера Саръкая има изоставена махала от 4-5  къщи. По-диво населено място в България не знам. Днес в подземията на изоставените къщи зимуват мечки.

   Горе по най-обгледната част на рида продължава римският път. На скалисто място, изсечен в скалата, той сличаше до с. Султанка, днес под язовир Боровица. Голяма част от пътя също е залята. Този учасстък от пътя е запазен нацяло, мисля си, ракета на Путин не би могла да го разруши.От яз. Боровица може да се додтигне до пътя с лодка и по него да се достигне билото, но до там – всичко след него е обрасло в тръни. Ако някой успее да проникне до точката на отклонение на пътя от рида, идвайки  от Мумджидам има опция  - слизане между стархотни скали, доста от тях с трапецовидни култови ниши, които отвеждат до с. Реката. Някога се слизаще в с. Султанка и по пътя нагоре се достигаше до с. Безодно. Тук е чарсството на смокове стрелци.

    Писах, че с. Три могили е на страхотно красиво място, но и Безводно не му отстъпва. Такива скали има при с. Добравица над Своге. Тук Бог е разсипал красотата си и не я събрал да я разнесе и по други места. Безводно има още две по-високи махали, и те сред ливади и бели скали с карстови извори.

   Казах, че в с. Три могили в неделя винаги имаше песни и танци. В Безводно също имаше веселба, но по-различна. В една от махалите бие тъпан, от друга му отговарят, после се събират някъде. Но не в центъра, където бе кметството.

   Този маршрут вече е непроходим. Прези две години изминах част от него, от с. Три Могили до махала Мумджидам. Попаднах на образован турчин, инженер, пенсионирал се и не се удържал да не гледа овце, какното съ вършили родителите му. Синът му, достигнал най-високото ниво на английски и немски език преподавала немски език в Лондон. Сега научих, че този човек е починал. Синът му дошъл за погребението на баща си, не намерил сили да се върне в Англя отново и сега се грижел за стадото на баща си.

  Срещата ми с този мовек бе пророческа, защото той искаще да ми покаже от високото долу плажа на мечката, където лежала по цярл ден до реката, но мечката я нямаше. Срещата с тази мечка след дни бе за мен фатална в живота ми, защото я видях пръв от далеч и се върнах. А тя явно спеше с глава върху протегнатите си напред лапи. За тази среща ме предупредиха и пазачите на язовира, но аз не се удържах. Може би се разминах с опастността защото съм особено  привързан към планината и помислите ми /поне дакато съм там/ са чисти.

   Днес тези прекрасни, бих ги нтарекъл библейски картини ги няма. Възродителният процес ... вайкята нахсемо на тези трудови хора, които знаеха да се трудят и да правят добро, но и на целия този регион на страната.

  Вместо поука, днес метастази на това отминало ужасно време, каквато  е президнтът ни, сеят омраза сред хората, за да постигнат вредни за страната като цяло и хората мръсни, подли и долни цели в интерес на друга държава. Духът е ценен! Човекът без вяра и дух е боклук. От боклук не президент а нищо не става.

  

  





Гласувай:
6
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8531862
Постинги: 3571
Коментари: 9229
Гласове: 16324
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930