Село Чамла се превърна за мен в свято място още след първото ни посещение там  преди няколко десетки години. Нощувахме в Девин, от там с автобус слязохме на Османовия вир и нагоре, нагоре, нагоре. Беше много топло. По онова време за махала Чамла още бе запазен пътя от Османовия вир нагоре покрай разни обезлюдени махалички, но с подържани градини, който достигаше махалата. Това е най-високото населено място в България, намиращо се на 1700 м. над морското ниво. Жена ми по едно впеме каза, като че от морското ниво тръгнахме, край няма това изкачване. Допълвам, при температура между 35 и 40 градуса. Този път продългжава към с. Мугла, като в началото се спуска в един доста дълбок въртоп и се изкачва отново, за да се сурне към селото. Преди да се достигне Чамла по пътя от Османовия вир нагоре се прехвърля един рид, доста над селото, което е в една райска мека гънка с карстов извор в нея. Селото тогава бе заобиколено от към Триград с прекрасна, никога не сечена беломурова гора, а от към билото със смърчове. Къщите не бяха паднали всичките, в някои от тях можеше да се влезе и нощува. Така и мислехме, макар плановете да бяха да достигнем до с. Мугла, до което има/ше/ щосе, разкронение от пътя за Триград малко след с. Гьоврен. Красотата на това обезселено място ме плени и остана в мен. И ще си замине с мен...
   Видяхме една престаряла баба, която от някъде си слизаше със съдове за вода на обилния карстов извор, поне на 70-80 м. по вертикала под нея. Посрещна ни тя, зарадва се, че видя хора и се представи - аз съм последната жителка на Чамла. Мъжът ми умре, дъщеря ми е в Мугла, синът ми в Девин. Дъщеря й идвала да я наглежда редовно, загатвайки, дали не съм умрела. Разказа ни за селото им, за ужаса през годините когато църквата предприема кампания за изверване на помаците, причината, селото да се обезлюди. Ще продължа тази тема.
   Образът на тази престаряла жена, тогава на повече от 90, аз възппиех като на светица и до сега чувам гласа й. Говорейки с нея при чешмата покрай нас премина камин Молотовка със сено за с. Мугла. Човекът ни предложи да ни закара до селото - ние нямахме сили да го достигнем - като жена ми ще бъда в кабината, но аз вързан, ще се возя върху сеното. Връзването бе сериозно, опастност да падане нямаше, но си беше страшно. Така достигнахме селото, както бе в плана ни. То също се ппевърна за мен в свято място и много тежко преживявам срутването на мостовети му по пътя за Тешел, невъзстановяването им десетина вече години, поради това и изоставяне на пътя от Смолян към селото. Да се възстанови тази красота е моя мечта. Въвеждам един таг, Конски дол. По ждрелото на р. Кричим няма накава красота.
   След това многократно съм посещавал това село с екскурзионно летуване, с жева ми и дъщеря ми, с други група, сам. Спомням си една пътуване до него от с. Триград, при което в момента когато достигнахме текезесарската плевня завааля град, който можеше да ни потроши, а вечерта бе тока светла, че се виждаше първенецът Перелик и Мурсалица отсреща, че не ни се лягаше да спим...в сеното.
  С дни, не с дни, повече, преди да пътувам към това вълшебно място аз се вълнувам, така бе и този  път. Туристи, не посетили този регион, в който влизат Триград, Мугла, Чамла, Чаира, Ледницата, Шилестата чука, Ягодинската Синаница, не се докоснали до един особен тип родопска красота, която дрругаде по Родопа я няма. Само по долиината на рука Въча.
   Това въведение стига, ще продължа постинга си с картини от тази красота:


    
Започвамсъс снимки от долината на р. триградска, които ще продължат след това по новия път, който се строи след Гьоврен, разконение от което ще достига до Чамла и ще се спуска в Мугла. Пъта става за камиони и джипове...










 








































































   Целият този регион принадлежи към Тешел, което е турска дума и означава огнен вятър.

Вълнуващ разказ, красиви снимки... Пред богатството и величието на природата
затаяваш дъх... Благодарности за споделените пътешествие в слова и снимки.
Бъди жив и здрав!

Дано непознаващите тези красоти ги посетят и упознаят, да се включат също така в опазването на природата им.
Тази серия ще е дълга.