Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2021 11:10 - НА БЕГЛИКЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 943 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 25.08.2021 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   

                       ЕДНА  РАЗХОДКА ИЗ БЕГЛИКЯ В РОДОПИТЕ

    В този постинг ще поместя картини от една разходка из Бегликя. Това е долина на река в Баташкия дял на Родопа, името на която е останало от далечното минало. Беглик по турско време се е наичал данъкът върху една овца. По време на османското иго животновъдите са плащали данък за това, че имат животни. Мястото, където са се събирали тези данъци за овцете и е ставало броенето им се е наричало Беглик. Поради тази причина огромната равна местност с тракийско светилилище на нея в Странджа до Созопол/ис/ носи същото име. Днес там, както и на Бегликя в Родопа няма нито една овца. След колхолизирането на стадата на хората през 1956 г. и след установяването на факта, че каракачаните са гръцки шпиони, поради което им национализираха животните, а тях интернираха по Сливенско и другаде, за да ги следи полицията, планината осиротя. Благодаря на Господа, че видях частица от онова време, когато хората живееха по Божия закон, а не по декрети на идиоти или както сега се подготвя от простащината във власта, след Великото народно въстание от миналото лято, управлението на страната ни да поемат талибаните на Радев. Носейки в сърцето си онзи дух, който имаха българите, оставам доста различен от тези, които се приспособиха да живуркат във времето на н. в. Пазара. Те направиха пари, аз не, но съм по-богат от тях.

    В местността Бегликя в Родопа има язовир със същото има, а сега прекрасния язовир над него, някога носещ името Васил Коларов се нарича Голям Беглик. Към местността Бегликя се устремяват много реки, които се събират после в р. Девинска. Техните води са завирени в прекрасни язовири, чиято вода каскадно се отработва енергийно и после отива за напояване на Тракийското поле. Правя едно уточнение: Посоката на реките е променена от юг на север.

   Баташката планина обхваща три огромни дяла на Родопа, които надвишават многократно площта на Переликския дял с най-високия родопски връх, Голям Перелик. Переликският дял е популярен с името Мурсалица, което е негов рид. Мурсалица е изоставено село в едно от най-дивните кътчета на Девинския Балкан с надморска височина 1700 м. Баташката планина се състои от Баташкия рид, огромен, със село в Центъра му Нова Махала, от още един рид с не толкова голяма площ, но много висок и от алпийски тип, Картала, и трети, и той много голям, Сюткая. Друг толкова висок дял, с толкова гори, с такава надморска височина и с такава площ в Родопа няма. Тук горите са толкова много и дърветата така големи, че каквато и сеч да има - част от поминъка на хората тук - те  не могат да бъдат изсечени. Заради тези гори има тук толкова местности с чаркове, място за бичене на трупи с водно задвижване на гатера. В старите регистри тези села не са били регистриани като животновъдни, а като дъскарски. Заради тези гори някога е направена дековилката. Родопа тук прилича на нива с гори – секат се от мъжете, залесяват се от жените. Затова толкова много горски домове, където през лятото хората са работели по горите, а по ширпотреба – с животните си. Днес тук и там в някое от тези изоставени горски домове живеят самотно в планината възрастни помаци животновъди. Виждайки човек да се приближава към тях те се притесняват и се скриват.

    Местността Бегликя винаги е била лятно селище. През зимата овчарите са били със стадата си по Беломорието, през лятото – тук. За пасищата ще направя сравнение както с горите – те са толкова много и толкова тучни, между реки и поточета, че колкото и много да са били животните – овце и крави – място за паша и кошари е имало достатъчно. И храна за вълците и орлите.

    Днес лятното село, в които имаше магазин, поща, много сгради с различна цел, включително и такива за целогодишно обитаване е западнало, а сградите са изоставени и се рушат. Ужасно е да видиш такова нещо. Пред очите ми в момента се появяват три огромни триетажни  каменни сгради за работниците по дърводобива над х. Орфей, строени след Освобождението. Те са дори с каменни покриви /тикли/. Изоставени, те са пред срутване, ремонт е невъзможен. Да бяха запазили тези сгради като паметници на културата! А до тях – модерен музей на пеперудата, построен с пари от ЕФРР. Виждат се вътре набучени пеперуди широки по една педя.

   Селището Бегликя е разположено по долината на река Бегликя, която извира от вр. Голямата Сюткая. В нея се вливат още доста реки и поточета, вода тук има навсякъде. Покрай реката има път, подходящ за джип, та дори и за лек автомобил, който достига разклонение – в ляво за г. с. Каратепе, но е много далеч. Този път пресича превала между Малка и Голяма Сюткая, минава покра местността Турските казарми, някога на границата, покрай вр. Сребрен, известен като Гюмюш. В дясно пътят води за г. с. Пашино бърдо, над което има останки от крепост. В ляво от този път се отива на Газинчев чарк, от където до вр. Голяма Сюткая е най-близо. На където и да тръгнеш тук е много красиво, а горите са смърчови, както последните прави дървета по Рила и Пирин, след които идва клекът.

    Някога имаше туристическо екскурзионно летуване, в което важни бази бяха х. Техеран, лагера Ровно, х. Беглика и почивните комплекси около язовирите Голям Беглик и Шорока поляна. Дали съществува още огромната х. Техеран съзнателно не питам, тя ми бе любима изходна точка за разходки из тази дива прирада. Вероятно съдбата й е какато на х. Планински извори, най-важната хижа по прехода Ком-Емине.  Жижата на възловото място Беглика работи, но е пълна скръб. Така е и около нея, но в някои от сградите живеят целогодишно хора животновъди, работещи през лятото към Горското. Те купили вероятно сградите нахцеховете за бичене на трупи, дворовете са натрупани с повредени машини. Като да е имало война между трактори и по дворовете да са натрупани останките им. Пътят е изоставен, голяма част от новите сгради също, а старите, строени в някогашния стил са още по-изоставени. Има няколко мутробарока, но и те не изглеждат добре. През лятото около реката има струпване на каравани и кемпери, карат се за място за паркиране. Привечер над караваните, разположени на прекрасни поляни сред тияците на реката се носи дим от барбекюкчиите. На времето ние ходепме по красотите на планината по целия ден, тия цял ден лежат покрай реката докато дойде сюблимния момент, вечерта с пиЕнето и барбекюто. Бегликя, макар така изоставен е кътче от рая, особено в ранната пролет, когато всичко е свежо и още го няма тоя добитък с барбекютата.

   Горското подържа пътищата в някакав степен, но слаба. От бившето лятно село Бегликя има пътища за много места към дела Сюткая и Картала, а също и към прекрассната местност на яз. Тошков чарк. Има път за резервата Бегликя, на който има знак Забранено влизането, но коли преминават към Газинчев чарк, където хората опъват палатки, защото там е прекрасно. Вижда се рида Орлов /Картала/ и зад него могъщата снага на Батащката планина. Не повече от 2 часа от Газинчев чарк е пътят до Голямата Сюткая, върхът, който изкачвах три пъти от различни места и три пъти се губих при връщането.  Който познава пътищата от тук през планината може да отиде навсякъде по Велинградско, ако има джип. Горски работници има доста, от които да се получи информация за пътищата. Ето един проблем, който възвиква тук:

    Пътуваш, /ходиш/ и пред теб пътят се разделя на два равносторойни под много остър ъгъл, а целта остава между двата. Накъде? Повод за загуба на много време и сили.

   Следват снимки от разходката ми из този резерват:

image  
Тяук е била къщата на ятаци, снабдявали партизаните с храна. Това е нова сграда.

image

Освен с региона, където се е подвизавал партизансия отряд "Антон Иванов", аз съм запознат и с дейността на този герой, сольдат на Интернационала и двоен агент. Който има интерес по тази тема може да намери доста статии, хвъплящи светлина върху промяната на името на  най-голевия родопски явозир до с. Михалково. Където само партизаните, преплували през края на март река Въча са се спасили.

image

Такава самота и изоставеност в този някога рай, че и снимките ми не ставата хубави...

image

                      В лятното селище Бегликя съм, но хората тук вече ги няма...

image

    Поличили по реституция определени места, наследниците им са ги оградили.    

image

       Едва ли който е строил тази голяма къща е предполагал, че тя ще остане пуста и непродаваема.

image

                              Оригинален римски път

image



image

Смриката пази от счупване смърчовата фиданка, която расте, задушава смриката и се превръща в смърчова гора. Такава е била тук местността преди хорада да изсекат горите за пасища. Природата сега си я взема обратно. от хората.

image

                           Етюд с дънер на отсечен смърч

image

Възловото някога място за туристите, х. Беглика, е почти изцяло изоставена. Има един хижар, който нищо неможе да наппави тя да бъде опазен, сградата и помещенията за нощуване към нея отиват към кмъртта си...

image

Тук някога данъчните служби на турците са броили хилядите овце за да прибере държавата бегликя от овчарите.

image

         От тук се тръгваше към Сютките, към Картала, към Каратепе. Днес могат да се ползват само пътищата за трупчийките. Туристическите пътеки са обрастнали с подраст и са непроходими. Тук и там стърчи по някоя останала метална маркиповка.

image

Сгради на Бегликя, които се подържат, в тях живеят хора. Те са на входа на резервата.

image

                                 Водата на р. Бегликя е кристално чиста.

image



image

От тук по долината на рекичка имаше прекрасна туристическа пътека до билото на Сютките. Днес тя достига само до един "прозорец", вид водохващане, нагоре е мечкарник.

image

От тук се тръгваше някога за двата върха Сюткая. Това вече е минало, нама кой да възстанови пътеката, ползваща римски път, защото и няма кой да премине по нея. Много по-удолбно е да се достигне долу до местността Бегликя, където да се направи барбекю.

image

Съоръжения за отклоняване на водата, наречени прозорци. Тези прозорци са двата края под един рид, през който водата се отвежда към определен язовир. Такива има стотици по Родопите.

image



image



image

Нагоре към Газинчев чарк, златното сечение на красотата на Бегликя.

image

                       Прозорец на друга река, отвеждащ водата й в яз. Малък Беглик.

image



image



image



image

Тияците на р. Бегликя, напомнят ми на тези на р. Въча малко след извора й.

image

                                          Рид, спускащ се от Сютките.

image

Някога сдецата тръгвахме по тази пътека в посока на Сютките, които са много далеч, до където стигнем.

image

А това е моето разбиране за предложението на един съпредседател на партия за обединителната фигура - министър председател - на следващия кабинет, който сега го рЕдът. На фигурата се вижда министър-председателят и сценариста, който му казва що да сторва. Може пък и да го одобрят, казва ли ти някой...








Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - На мен пък сиситемата не ми позволи ...
24.08.2021 13:23
На мен пък сиситемата не ми позволи да гласувам за постинга, явно има проблем.
Но красотата на Планините ни си остава вечна и вдъхновяваща!
Тъкмо със Светлето си говорихме наскоро, че пак ни се ходи из Родопите...
Още ни държи от околностите на Студен Кладенец, райско беше!
цитирай
2. radostinalassa - И къде са снимките
24.08.2021 15:12
Прилича на роман. За нищо не ставаш.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Благодаря за коментара.
24.08.2021 20:52
vesever написа:
На мен пък сиситемата не ми позволи да гласувам за постинга, явно има проблем.
Но красотата на Планините ни си остава вечна и вдъхновяваща!
Тъкмо със Светлето си говорихме наскоро, че пак ни се ходи из Родопите...
Още ни държи от околностите на Студен Кладенец, райско беше!


Щом проработи системата ще публикувам към 2000 снимки от Родопите!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Утре има среща с бать Венци.
24.08.2021 22:24
radostinalassa написа:
Прилича на роман. За нищо не ставаш.


Ще го попитам като специалист Вие за какво ставате...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10115326
Постинги: 4088
Коментари: 10026
Гласове: 17287
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031