Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03 21:27 - ПОСЕТЕТЕ ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ЧИТКАЯ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 594 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

    ПОСЕТЕТЕ ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ЧИТКАЯ

 

    Започвам постинга си с един линк https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2019/07/10/reklama-na-svetilishteto-chitkaia-do-s-lisicite.1665197?reply=5235446    с много красиви картички от това свято за траките място.

   А сега описанието как се достига до него.

 

   Това светилище е изключително оригинално. То не е голямо, ще направя сравнение с музиката, напр. като симфония, по-скоро то наподобява камерна творба с огромна мощ в скромния си обем. Разположено е на скален комплекс над яз. Студен кладенец, от който се разкрива изглед към резервата Вълчи камък, към крепостта Моняк, към язовира, към масива, върху който е разположен древният град-крепост Перперикон. Стъпил на гледното място - една издадена скала от светилището над язовира – това е най-обгледното място, наоколо всичко ми е познато и поръди това, че съм го упознал подроблно, завинаги е останало в сърцето ми. Ще допълня и още нещо – мястото, където влаковата линия пресича един скален масив срещу селото със самозаселили се в него цигани, Дардандере. Скалните гъби там конкурират тези до с. Бели пласт.

   За товаа светилище се пътува през с. Широко поле, в дясно от което се издига възвишението с крепостта Моняк. Достига се с кола до ж. п. лнията в близост до спирката за с. Лисиците. Името й е променено заради едно момиче, което завършило Педагогика и отива по разпределение да работи в училището в с.Лисиците. Пропуснала спирката обаче, слязла на следващата и при връщането й пеша идващият насреща влак, преминаващ през скална неснина я е премазал. За да се запази споменът за нея, забравих името на момичето, но си спомням, че е била на 21 години,  спирката за с. Лисиците днес се нарича Момина скала. Тягостното впечатление не ме оставя да се радвам на делата на траките. Доълвам, че ако до тази спирка се върви пеша по бреговата линия на язовшра покрай ж.п. линията се виждат изключително оригинални източнородопски природни картини.

   От ж. п. спирката, наподобяваща като върху нея да е извършен налет с ракета на Путин има пътека към мост над яз. Студен кладенец, който прехвърля едно тясно място над него, може би 200 м. Тук имаше още един такъв мост, но го премахнаха, защото по него преминаваха ловци-контрабандисти до резервата Вълчи камък. В този резерват сега отглеждат белоглави лешояди, той продължава до с. Студен кладенец. Тук има едно изоставено село, Бойник, днес ловен мутрешник, но ако някой го намери ще е голям успех. Попадайки сред оконостите му, винаги си казвам:

  - Боже, как са могли да живеят хора тук!

   Когато язовирът е пълен, водата е на метър под моста. Ако в момента преминават крави се изчаква, защото си е опасно - при разминаването се допираш в хайванчето и то може да се подплаши, а резултатът ще е скокване от моста в язовира.

   След моста започва път към Светилището в два варианто. На отиване се върви по десния, който следва брега на язовира. Красотата не може да се опише, особено ако тревата е зелена и кравите покрай язовира са безбройно много. Този път продължава към 3 км, като от всяка негова точка се откриват нови красоти, включително гр. Кърджали и селата по долината на р. Върбица, която тук се влива в р. Арда, вече завирена. Мишнава ссе покрай Мезара /селските гробища/, покрай огромни  пасища и се достига Чешмата. Тя е на пътя, не може да бъде  подмината. В ъщност може, защото малко преди нея се показват скалите на Светилището и взорът е отправен към тях.

   От Чешмата, наричана тук Чушмътъ започва пътека нагоре към светилището. Силно е да се каже, пътека. Тя върти по възмоните за преминаване места, на места скали, но трябва да се излезе в левия край на светилщето. Скалите наподобяват плет, от там идва и името му, Читкая /скала, наподобяваща плет/. Има скали падвесени над р. Върбица, моделирани от траките, високи стотина метри над нея. Достигайки до скалните драперии се тръгва в дясно, като има отклонения до по-специални места – пещера, дълбана от тпаките за първосвещеника, скални дантели, култови ниши. Все под тези скали се върви, но където те свършват е добре да се изкачат и разгледат от горе.

   След разглеждането на хтози скаленхкомплекс връщането може да стане по рида, върху който е Светилището в посока към с. Лисиците. Пътеките са си ги правили кравите, избираш тези, които водят към селото. Има и останки от стратегически римски път, широк 80 см, но е много изровен от пороите. От дясно идва път от с. Летовник, който не става дори за джип. Връзката на селото с града, в случая с Кърджали, става по влака или чрез моторни лодки, които доста от хората имат.

    До селото има останки от крепост с огромни стени, широки по няколрко метра. Те са в ляво от пътя за Чушмътъ. Има пътеки през тази крепост, които достигат до светилището, но трябва да се ползват от туристите само ако имат водач.

   В селото живеят хора – всичките тук са турци - които се оплакват от местните мутри, жестоко ограбващи труда им поради обстоятелството, че до селото се пътува трудно. Поминъкът на хората основно е в Кърджали, до където се достига с влак, а когато се приберат на ход са кравите.

   Село Лсиците по едно време се бе замотнало поради обстоятелството, че изселените от тук турци се върнаха след пенсионирането си, потегнаха си къщите, купиха си лодки и останаха постоянно там на основание на двойното си гражданство. Нещата се промениха обаче откакто дойде /делли/Ердоган и заради него лирата загуби 80% от стойността си. Някога турците с пнесии до 8000 лири идваха тук и получаваха за тях почти 8000 лв. Днес такива пенсси няма изобщо, те са към 1000 лири, за които турците  в България получават 200 лв. И те тръгнаха обратно тъм Турция, отправяйки привети към майката на Ердоган, разделяйки се за втори път с роднте си места,където те бяха пристигнали да доживеят тук послдедните си дни. Затова сега в селрото има прилични къщи с пуснати кепенци.

 

   Да се възприеме светилището от докосналия се до него е работа трудна. Тя е по силите като на любител музикант,  образован до степен да разбере приложеното  в музикалния линк малко, но свръхтрудно като музика произведение.

  Който може едното обаче, със сигурност ще може и другото. Скалите са така моделирани от траките, че наподобяват плет. Плетеницата на Бах обаче - в това кратко произведение - тройна фуга на три гласа /!?!?!?!?/, не отстъпва на сложността на делата на траките, творили тяхното си изкуство 10000 години преди нас. Казвам това поради вменененото ми име, музикален планинец, което доста прецизно изразява същността ми.

  Пиша на прима виста и няма да се връщам да си оправям грешките. „Каквото написах, написах”. Това не са мои думи, а коментар на Пилат в Библията по повод забележка зе непрецизизно формулирано обвинение.

  







Гласувай:
7
0



1. vesever - Прекрсно, Коста! Щастлива съм, ...
07.03 22:00
Прекрсно, Коста!
Щастлива съм, че успях да видя толкова чудни и незабравими места благодарение на теби тъкмо си мислех, че на лято можем живот и здарве пак да се организираме да отидем, само да събера група...

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8027004
Постинги: 3409
Коментари: 8959
Гласове: 15963
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930