Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 21:48 - ЕДИН КРАСИВ ПРЕХОД ПО ГОЛЕМАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 709 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                             Седемдесет години Венцивалери!

 

 

 ЕДИН  КРАСИВ  ПРЕХОД ПО  ГОЛЕМАТА  ПЛАНИНА

 

   Пътувах за Своге, имах планове да се разходя в посока към Грохотно. В купето при мен влезе една така отрудена и изморена жена, че като я видях ми се доплака. Поисках да й кача двете пазарски чанти и раницата на багажната лавица, но тя каза, че са много тежки, да стоят на седалката и на пода. Помоли ме да я събудя на гара Реброво, защото е била нощна смяна - медицинска сестра в Четвърта градска болница и дежурството й било много тежко. Каза, че има и да пренася /б. м. изскачва!/ тези неща на около два км. над гара Реброво.

   Жената заспа на минутата. Погледнах я – сива, без цвят, с петна но лицето, видимо преуморена до смърт. Съвсем дребно същество, не повече от 40 кг, слаба.

   Размислих се докато спеше и реших – слизам и аз на Реброво и ще отнеса багажа й до дома й, после – маршрути много. По този регион съм вещ както Надето Михайлова и Мая Манолова по най-древния занаят на земята. Е, не чак толкова, защото те са недостижими а аз съм.

   Влакът премина срещу моста на Батулийската река, взех двете пазарски чанти и я събудих. Тя се стресна, казах й, че и аз слизам тук и ще й помогна. Раницата си обаче тя не даде да я взема. Качвайки я на гърба й установих, че тя тежка 9-10 кг.

Другите две чанти бяха по 6 и 8 кг, жената бе купила храна за домакинството им за седмицата от Кауфланд, където било най-евтино, а те с мъжа си, страдащ от професионално заболяване и не излизащ от  дома им едвам преживявали.

   Тръгнахме. На жената не й спори, изморява се, но раницата си не дава, срам я било и нея да понеса. Тя към 50 годишна, поела с общо  25 кг. товар, които мислеше да изкачи до дома им. Без моята помощ не знам как щеше да се случи това. По равно и схтовар се въви, но по стръмен път ми се струва невъзможно. С почивки достигнахме къщата им, според жената неколкократно разбивана и крадена от ромите в Своге. Писъл съм за българските граждани от кварталите  Тунел № 8 и Зли дол. Трябва, каза жената, да има постоянно човек в къщи, иначе ще има ново купуване на домакински уреди и поправки заради изрязаните жици и изкъртените батерии за водата, а никакви пари нямаме     каза тя. Крадците /от споменатите квартали/ ни дебнат, каза тя.

   Оставих пред вратата им двете пазарски чанти, тя ми благодари. Нейната радост сравних с тази на мравките, които за първи път след зимата излизат върху мравуняка, а аз им оставям филия хляб. Според мен нейнияткъсмет може да се сравни с този на мравките.

  Такива случаи съм имал много, защото спрямо жените съм безкрайно услужлив.  Единствено би Венци от блога съм чувал, че е така услужлив, но той по различен от мен начин.

    Имам спомен от махалите над с. Скакля. Слизам аз и достигам една жена, оставила до себи си огромна чанта. Заговорих жената, тя ми каза, че са клали животно и носи месо на дъщеря си в Своге, но повече не може да го помръдне. Аз предложих да сваля чантата й до влака, тя не дава, защото била много тежка, но се съгласи. Месото бе поне 20 кг, не може да се носи в една ръка. Сложихме пликове в раницата ми, още прехвърлихме в една друга торба и вече без никакъв проблем стигнахме  на гара Бов, като за жената не остана да носи нищо. На Своге я чакаха, тя се чуди как да ми благодари. Сама, предала се, защото няма сили, никакви хора и се появява един, който отнася товара й до влака. Пак привеждам сравението с мравките след глада им и студа през зимата, намерили върху мравуняка си филия хляб.

   Минават години, влакът ми чака на Своге, защотто разписанието бе объркано. На прозореца на влака започва да ми чука една жена, дава ми знаци. Отидох до вратата на вагона да видя какво иска да ми каже. А тя ми каза:

-       Господине много Ви благодаря, без Вас бях направо

загубена!

    Аз нито се сеещам коя е жената, нито за какво ми благодари. Тя таза, че от водопада до гара Бов съм свалил багажа й и отнови ми благодари. Спомних си този факт, но като образ нищо не си спомням. Жената ме запомнила обаче и макар минали няколко години, през стъклото на влака ме позна.

  

   Връщам се пред дома на медицинската сестра, на която пренесох „доволството”. Най-близкото място за преход от там към София бе старият път от Батулийско към Софийското поле, ползван преди пострпояването на ж. п. линията ппрез Пролома. Преди Батулия има един мост над реката, по него е преминавал старият път към София, наричан Вървището. Ударението е върху буквата Ъ. Вървище означава път за каруци. Пътят е разширен, става за джипове. Тук скатът е северен и махалите са малко. Достига се до рида, разделящ Батулия и Луково. Прекрасно място, има и оброк. Мутра вероятно е откраднала оброчния кръст да му краси мутрешника. Дъбът огромен, стои неосечен, но без кръста ще го направят на метровици. Хората са поставиили дървен кръст на местото на оброчния. Аз обече  ще направя по-красив, ще го намажа неколкократно с машинно масло и ще го побия на мястото на сегашния. Тази задача вече е във вътрещния ми план. Ще купя най-насмолените дъски, имам идея, която ви дойде там каква да е формата на кръста. От сега казвам, Юстиниановата, като на тези в селата Макоцево и Саранци.

   От тук нататък обаче каква красота се разкрива! Пътят почти следва рида и е много обгледен. От едната му страна се вижда централното било на Балкана с най-високите въхове по него,  Издремец и Чукава, вижда се и Софийското поле, зад него -  Витоша и Рила.

    Пътят набира височина и достига вр. Голата глАва. Този връх, макар и на страничен рид е изключително обгледен. Виждат се планини в Западните покрайнини, Ком-овете. Все едно съм на висока вълна в развълнувано море. Много спомени имам от това, вкрючително и среща с вълци през зимата в гората под него. На източната страна на върха е махала Голата глава, където е живяла фамилията Сомлеви. Бях колега с един представител на фамилията, от когото знам каво са преживяли роднините му след колективизацията. Взели им всичко, те се преселили в София. Бащата станал майстор на моникси, но го подгонили, защото това били играчки за фашисти, не на народа. Окошарили го. Синът му Христо също пострадал. Техни роднини от Италия дошли, но колата им – един огромен Фиат – се повредила, оставили му я. Пак милиция – срещу какво ти дадоха тази огромна, скъпа кола, а тя като работи пуши като да гори въглища. Милицията, кофата с мастилото, обвинение в дейност, подривна за страната, но няма доказателства, пуснали го след продължителен тормоз над него. Колата – взели му я.

   Точно до вр. Голата главва, но в посока Луково хванаха един убиец, укривал се в къща там с години. Многократнохсъм минавал над нея.

   След Голата глАва следва един превал и друга  махала, и тя на рид, обгледна. Нарича се Виши  камък. И там партизански истории. Синовете на пратизанина бяха шефове в Кремиковци, не се разбраха за наследството тук и някой от тях подпали и къщите и оборите. Познавах майка им, голяма колкото Баба Мравка, с ръце, твърди като копита.

   Пътят продължава по билото на Голема планина, като от него чомек /или турист/ може да се спусне в което село реши – Курило, Гниляне, Подгумер, Войняговци, Локорско, Кремиковци, Сеславци, Желява или да отиде на х. Мургаш. От вр. Мургаш започва това огромно по площ отклонение, наричано Софийска планина, която Искър дели на Голема планина, по-високата и на Мала планина, която е много по-голяма по площ. Тя зъвършва чак при Калотина. Огромвно нещо е Балканът, но не по-малка прощ имат разклоненията му, носещи други имена, напр. Врачанска планина, Светиниколска планина и десетки други.

   Светлото време ми достигна да се спусна до с. Войняговци. Село което преживя огромни трудности в новата си история – вилното строителство пад него, унищожаването му след 1989 г. от циганските набези, изсичане на голяма част от горите му, изселването на хората от селото в София заради липсата на поминък в него и все по-трудните транспортни връзки. Селото е типичен пример за всичките села около София - някога с многобройно население, днес западащи...

   Този маршрут е много красив не само с изгледите, които предлага. Пътувайки по него аз непрестанно се спирам да се огреждам, като причината за това е, че всичко, което се вижда от тук съм хосетил и упознал. Този маршрут, по който съм вещ побти както Мая Манолова в една друга област е един от внъзлюбените му и нещо повече – имам медста, където се отклонявам и не мога да се откъсна от красотата им. Това една поляна на билото на рида, от която се виждат двете махали на Голата глАва. Прекрасно нещо! Селото е в изворната област на река, която тече на изнок, после се извърта и тръгва както всички останали на запад. Прекрасно място е вр. Дргуната с могъщ рид към р. Батулийска.Друго прекрасно място, още по-обгледно е Локорският връх, наричан Двойният, от който се разкрива изглед по централното било на Балкана от вр. Издремец до Мургаш, но също така се вижда Понор планина, делът Към, Руй планина и скаво ли не. По този ред сега цъхтяг кокичета, после идват сините минзухари, след това жълтите, а след тях ливадите стават наппаво жълти от преобладаващи цветя в този цвят. С тях контпастират Котетата, едни големи сини цветя, недостижимо красиви. И в най-голямата жега гук има цветя. Само тук съм виждал едно в броня от люспи, обхващата не самъ стеблото на цветмето, но и самото цветче, които се показва само когато слънцето е зад плътни облаци. Голяма красота. Нарушена от сечта, която ДПС извършва тук, законно, с документи подписани от кмета на Общна Своге, Емил Иванов /от ДПС!/ Тоя, дето уреди заменките на ДПС-арите със земи по морето. Цитирам и една продажба, продал е трите махали на с. Добърчин на един палестинец, бивш лекар в туберскулозната болница в Искрец и му е подарил един дворец точно над кметството в центъра на Искрец. Ако Трифонов бе министър-председател, Манолова – министър на кулурата, а Цветан Василев, финансов министър, туй нещо нямаше как да се случи.

   По-подробно от обикновено описах този маршрут, дано да го прочете Венцивалери и да го измине. Ама не сам, а да вземе със себе си з.двете русенски блогърки, да ги поразхози из тези красоти. Те, с примрели душици, целият  ден, приведени над лаптопите си, имат вопиюща нужда да установят контакт с нещо, сътворено от Бог, което да ги размисли и промени.. вместо да ровят по разни сайтове на ненормальники. Прекрасната природа на Големата планина в комбинация с най-големото машкарче в блога е необходимият илач за тях.

   Дано да ми отворят постинга и Тримата да се юрнат по тези красоти. Най-позходящото време по отношение на цветята е около 15. април.

   Приятна разходка с копие от постинга ми в ръката на водача! Маршрутът може да бъде изминат и с джип, ама не е работа...

    

 





Гласувай:
7
0



1. rosiela - Коста,
26.02 21:52
много ми хареса текста.
Направо зажалих за тези отрудени женички, дето си им помогнал, така живописно описа българската женска участ.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Аз съм единственият мъж в рода ни. Имам само сестри, лели, братовчедки.
26.02 22:29
rosiela написа:
много ми хареса текста.
Направо зажалих за тези отрудени женички, дето си им помогнал, така живописно описа българската женска участ.


И съм свикнал с това, все по нещо да правя за тях, когато ги посещавам. Същото е и с тези, които срещам и са затруднени. Имах много страхотен случай с една туркиня от махала сред десетина тракийски светилища над с. Ходжово, където пък носих сол. Три дни останах в къщата й. Друг такъв случай имах в в една махала над с. Красино. Там товарих една кола УАЗ-ка с ярма, а след привечер се оказах във фермата с кравите, помогнал съм на собствничката. Излизане нема!!! Мого са благодарни жените, ако са затруднени, просто не виждат начинхда преодолеят трудността и от някъде се ппояви помощ.
Много мъчно ми ства обаче за жените от Пролома, които рабоят преобладаващо в Софияя, като хващат влака по тъмно. По тъмно се и прибират, натоварени като добичета. От умора едвам слизат от влака,а къщите им - някъде си. И в тях - работа и домакински неудобства, животни, а твърде често и....пиян мъж.
цитирай
3. radostinalassa - На 50 г. да е стара?
27.02 08:06
Ти не си много наред, нали? И на мене няколко пъти са ми помагали мъже да вдигаме тежка врата. Те мъгете имат мускули, но за друго не стават.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8006983
Постинги: 3401
Коментари: 8948
Гласове: 15945
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930