В серия от няколко постинга ще поместя снимки от горното течение на р. Арда. Започвайки от притоците, които при дъжд стават големи и буйни реки, по долината й сред прекрасна природа са разположени села и махали, населени с помаци. Това е причината тези села да са населени и днес, защото при процеса на извЕрването тези хора, въпреки терора над тях, понеже са с българска кръв, си останаха в България. По горното течение на р. Арда има села и махалички на невероятни места, избирани както са били избирани местата за манастирите - да са на красиво място. По шосето от с. Горна Арда до Рудозем има много отклонения за населени места, едните по огромния рид Кайнадина, други - по скатовете на централното било на Родопа. Това е една част от България, уникална за самата страна, със специфична красота, каквато няма другаде в страната. Такива мегакомплекси от села и махали има и в Балкана, предимно от северната му страна и по Искърския пролом, които са не по-малко красиви, но красотата им е съвсем раздлична, а природните условия - много по-сурови от тукашните. Няма да изброявам селата по най-горното нечение на Арда, но ако тук дойдат хора с интереси, да упознаят този край ще са им необходими седмици. Пътищата тук вече са сравнително добри, има места за нощуване навсякъде, да се упознае този край на страната - наново пиша името му, горното течение на р. Арда - е въодушевление. Тук са живяли кехаите Агушувци, имащи зимни конаци в с. Могилица и летни над с. Черешките, жестоко малтретирани след Деветото, обвинени, че са били богаташи. Те са осугурявали поминък на хиляди хора от селата, които да се грижат за стадата им. Кехая означава едър собственик на стада животни, Агушевци са били най-едрите тук. Тези животни, предимно овце са били много много хиляди, зимували са по Егея. Да се подържа това стопанство е било много трудно. Имало е кираджии, каруцари, овчари, мандраджии, готвачи, разносвачи на храната за овчарите, уреждали са се и отношенията с Гърция при преминаването на животните. Обвинени, че са богаташи, обирници, на Атушевци са били отнети за да бъдат предадени на норада недвижимите им имоти - къщи, хиляди декари гори и пасища, а животните им са били национализирани и изклани. Все пок Агушевци са оствани живи, макари толкова богати и са интернирани в села по Русенско. Идиоти...
   Това време, което един поет нарича отровна плесен и от което се отърсваме, сега се опитва отново да ни го натресе прикрития зад паравана на натовски генерал и обединител на нацията ни, Радев.
Приятна разходка с мен, ще бъде доста дълга.



Този оригинален римски вост се ползваше до построяването на съвременното шосе до с. Горна Арда. Той пресича реката, идваща от с. Черешките. Вижда се, как оригиналът е доправян  - надстроен е, защото то е имал само една дъга, по която е опсано да се преминава, поставени са парапети, но оригиналният зид от преди 2000 години си стои.



















Този мост е Върбинският. Той е над р. Арда, строен е по време на османското иго от български майстори, башмайсторът е от с. Стояново, доста по-високо разположено от мясото на моста. Има предание, че при поставянето на последните трапеци на дъгите на моста те не съвпадали, имало опастност мостът да се срути и майсторът му, Стоян, вградил в последния ред санката на сестра си, която починала...



















Помашка махаличка малко след моста по течението на реката. Понеже Арда е една от най-лудите ни реки, хората са си покачили къщите на една могилка.











Уникален зид, недостижим като умение и красота. Изкуството обаче не познава граници и си мисля, че ако футболовият треньор Венци Стефанов, соцпрофесора Ламбо, Нинова и Решетников, не бяха назначили Радев за президент, а за зидар, само той би направил по-съвършена каменна зидария от башмайстора Стоян.



                                Бездомник, спящ под Върбинския мост.



Следват снимки от реката Арда, която аз поставям на първи място
сред българските реки, след нея Искъра и на трето място Марица.







Не е добре от каменната зидария да растат храсти или дървета.
Корените им рушат зида. Сега обаче няма мъже за работа, като
ръцете им да са са създадени да боравят единствено генитални
области. Мекокитници. Нищичко не пофащат, а искат помощи от 
държавата, които ако не получат, викат : "Мутри вън!" или " О - став - ка!"
Как такива да ги не обладаят популистите.











Живеещите сред тази красота как няма да са благородни, трудолюбиви, да си помагат, уважават, да живеят по закона Божий, за тях Аллахов. То е същото.







Друго помашко село, вижте новите къщи. Ще покажа и хпистиянско
село, в което недоразрушена от времето е останала само църквата.
А хората от селото - те са в големите градове.







  Красота! Но още няма скали, по които да са се развъртяли тракиге да ги стържат с кремъците си. 







Мост между две села. Защо е толкова висок е ясно - Арда приижда и мостът трябва да е много над нея.























Меандър. На следващият меандър има язовир с контрастена, ще го покажа и него.



           Строено по време на османкото иго и още стои!



                                 Скали с чудновати форми, направени от водата.