Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2021 20:25 - ЕДИН ОТ СПОМЕНИТЕ МИ ОТ ОТМИНАВАЩАТА ЗИМА ПО ПЛАНИНАТА КОСМАТИЦА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 716 Коментари: 5 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                                                     Седемдесет години Венцивалери!

ЕДИН ОТ СПОМЕНИТЕ МИ ОТ ОТМИНАВАЩАТА ЗИМА ПО ПЛАНИНАТА КОСМАТИЦА

 

   Планината Косматица е част от Малата планина, там е и най-високата й точка – вр. Церия, висок около 1200 м. н. в. През тази безснежна зима планината бе удобна за посещаване и често бях там – влакът за по-малко от 30 м. ме оставя на една от изходите точки към нея. В планината преобладават горите с планиннски дъб, наричан цер. Името на този дъб е в основата на доста махали и села тук, посочвам Церово и огромият някога архипелаг от махали, Церецел. Церът е по-малък от полския дъб, но и тук има доста големи екземпляри. Някои от тях са оброчни дървета, с каменен кръст под тях. Такива дървета не се секат, те растат, стават огромни и умират, оставайки прави, а след години падат. Има една особеност обаче, те не падат върху оброчния ръст, а успоредно на него. Поне аз не съм видял през десетките си години посещения на планината потрошен оброчен кръст от паднал върху него огромен дъб.

   Наличието на дъбови гори е дало името и на много махали, цитирам една от другата страна на Искъра, Цермахала.

   Планинната Косматица, наричана още Свогенска, е голяма красавица. След месец-два, тя ще се превърне в цветни поляни. Горе цъвти син минзухар, в по-ниските й части жълт, идва игликата, ириса, имат си ред цветята. Едното цъфне, прецъвтява, дава път на друго да покаже красотата си. Докато тревата и покрие всичките, които заспиват до следващата пролет.  При хората не е така. Там като цъфне един простакисимус, би бил той и президент, цъвти, цъвти, не прецъвтява и дори се самопредлага да цъвти още един мадат.

   Към планината поемват доста римски пътища, най-запазеният от които  е този от ж. п. спирка Орлин. Той е ниска категория, широк е към метър и 40, но е така здраво направен, че пресичащите го потоци не са го прекъснали от 2000 години. Друг има от Своге, който е модернизиран, за да се ползва от камиони, но част от трасето му е запазено изцяло. Горе по билото на Косматица също има останки от римски път, а от другата страна на р. Дълбочица освен широк римски път има и византийска крепост.

   Преходи към Косматица има доста, познавам ги всичките, но си имам един любим – този от местността Прокопаница, където днес е с. Томпсън, достигащ  билото на Косматица. Този маршрут е най-обгледен от всичките, концентрацията на махали някога тук е била най-голяма, защото условията за живот тук са отлични.

    Пътят е строен от трудоваците след Освобождението, като се е ползвало трасето на стар коларски път. Не съм виждал по това трасе останки от римски път. Римски пътища са се строили за да преминават войскте им по тях, а не за да обслужват населени места. За да основат обаче хората населени места в планината често те са ползвали римски пътища, давам за пример Родопа и особено Източната, където много от селата са основани след ХVІ век. За да могат да се изкачват товарните каруци пътят е поносиимо стръмен, а достигайки опредена долина, удобна за село, той не преминава директнно, а през центъра й. Изложението е южно, снегът по този път се стопява най-бързо.

   Долините, през които минава този път са прекрасни. Те са с лек наклон, с многобройни извори, чиято вода се събира в рекичка и поема надолу към сравнително голямата река тук, Дълбочица, приток на Искър. Тези долини образуват долинна тераса, която завършва с доста стръмни скатове към р. Дълбочица. Място, сътворено от Бог да бъде обитавано от хора, бисер.

   Поради благоприятите климатични условия тук има доста високо разположени махали. При тях земеделската земя е малко, но  пък пасищата за животните по широкото било на планината са толкова близо до селото, че животните могат вечерта да се прибират.

   Долините, в които са разположенни махалите са обградени с церови дървета. В тях паша намират кравите, които се нуждат от доста вода, но през есента тук хората водят стадата си овце. Ако годината е такава, че има много дъбов желъд, овцете натрупвали много мас за зимата. Днес тези церови гори са осеченни в много голяма степен. Дъбът след отсичането му пуска филизи от спящи клетки в опит да се възстнаови отново, заприличва на инвалид в количка. Дънерът му до височината на отсичането става много дебел, а нагоре расте едно тънко дърво. На много места е извършвана санитарна сеч и церовата гора е подменен с такава от черен бор. Но церът се завръща.

   По долините – ррекрасни планински гънки - има много къщи, вече почти всичките необитаеми.  Те се рушат. След Постановленнието за раздаване на пустеещите земи – в такива те се превърнаха след сталинската колективизация – някои хора, родени тук и преселели се в София се завърнаха, като ремонтираха старите къщите или построиха нови. Днес напуснати са и те. Една Слънчева алея, много-много над Витошката по красота и един напуснат рай, в това превърна поселището на тези горди и свободни българи въведената в България система на двойния ни освободител. Да вземеш имотите на хората, да ги изгониш от родните им места и да ги натикаш в панели, интелигенцията да я премахннеш и да унищожиш ценностнатат система на хората, благодарение на която те са оцелявали с векове. Българското село, включително и в този рай тук бе основата на страната, която двойните ни освободтели чрез агентите си от типа на Гошо Тарабата /Мастиката/ сринаха. Времена, от които излизаме и в които президентът ни, работещ за Кремъл досущ като Мастиката някога, иска да ни върне.

   Мнного рядко в някой къща живее самотна баба. Това е въпрос на избор от нейна страна - не иска да напуска родното си място, иска да си умре тук. Виждам понякога баба, седнала на столче, с 4-5 овце край нея. Стигнала до където могла, недалеч от къщата си. Ама овцете как изглеждат – чисти, сресани, дебели, и един коч между тях. Няма как без коч, казват бабите, ама много яде през зимата. Мъжете им отдавна починали, но пък техни деца и внуци ги посещават и носят разни неща, преобладаващо храна за животните.

   Ще дам пример с една такава, корава в пълния смисъл на думата баба:

   Тя е над 90 години, мъжо й умрЕл преди повече от 40 години. Живее в една огромна долина, най-голямата тук и най-красивата. Еднна от къщите се подръжа, тя живее в нея и един от оборите, в който живият 10 овце и един коч съвместно с 10 кози и един пръч. Бабата е грамотна, говори добре и мисълта й тече бързо. Показва долината и казва, че всичко това някога е било на нейния род. Нерухнали са останали само 4-5 къщи, виждат се каменните основи на поне 10 обора, само те са останали. А долината – тя е наистина огромна, представлява един почти равностранен триъгълник със страни към 800 м. Личи си, че площта е било още по-голяма, но горите настъпват върху ливадите и слизат в долината.

   Бабата е изсъхнала като чироз. Състои се от кожа, кости, жили. Цялото й лице се е окосмило, дори челото й, брадата й е по-гъста от моята. Личи си, че си стриже брадата с ножица. Косата й остава тъмна, това важи и за брадата й. Разказа за миналото на махалата си.

   Някога, към с. Церецел, днес махалата й е към с. Томпсън, а от нейната махала нагоре започва /административно/  Церецелско. Казва, че тук някога е било пълно с хора, още повече деца и много повече стока, всякаква. Като се започнне от кокошки и прасета, минава се през овцете и се стига до кравите, най-важните в поминъка на хората тук.  

   Когато била малка, бабата ходела с баща си до Своге. Своге се състояло по онова време само от три къщи, важното село било Искрец, където те отивали на пазар. Един ден с волската куруца до Искрец през планината Косматица, следващият ден – обратно.

  Село Томпсън – такова нещо нямало. Имало местност Прокопаник, където през зимата живеели няколко кравари.

За да не събират храна за тези големи животни, хората ги откарвали да презимуват покрай Искара. Преди да ги изпратят там прекъсвали лактациятаа им по схема. Краварите ги пазели, но неизвестно за мен от какво. Два кравара как ще опазят хиляда и повече крави не ми е ясно. Не винаги имало място в Прокопаник и хораата си карали кравите и по Владо Тричков, където долината прави уширение.

   По Европа войни, разруха, унищожения, глад, до тук тези ужасии не достигат. Хората си имат път, вода, призвеждат си всичко. По София – глад, тук печени кокошки, прасета. И работа,работа, работа. Към нея са включени и децата, защото родителите не могат да се правят с всичко. Три пъти раждала бабита и трите пъти не била в дома си, а по ливадите да кОси и плАсти или със стоката. До ссега на доктор не била ходила, лекарства не е пила.

   Идва Деветото. По София арестувани, оъдени, глад, тук животът продължава както преди. Но идва годината 1956 или 1958, жената не си спомни. За това, което се е случило на хората те са знаели, но са мислели, че ще им се размине. Идват обаче милиция, чиновници, описват всичко на хората. След това им го отнемат. Оставят им само къщите, а оборите стават текезесарски. Отнемат на хората земеделската земя, ливадите, гората, от която си секат дърва и подъргжат, животните, инвентара. Разрешили им да имат и нещо за лично ползване, напр. едно семейство с 4 деца да има една крава, пет кокошки, имало е норма. Но мяло нито къде да пасат кравата, нито да й съберат сено за зимата, а им въвеби и наряд.

     Станало страшно. Имало интернирани хора от селото, други ги отвежда милицията, някои са изчезнали. Издържали хората към годинна и побегнАли към  градо /б. м. София/. Настава такъв глад, че почти всички напусали родните си домове и пойдели /б. м. към София/. Бабата и мъжа й обаче останали, тогава били най-трудните годинни в живота им. Към 1960 г. обаче олабили, разрешили на хората да имат животни, но пък трябвало да плащат за това, че ги пасат в държавни ливади и да дават наряд. А те за тях нямат храна. Кравите били толкова зле, гладни, че почти не давали мляко. Малко по малко, станало възможно да се живее отново тук, но хората вече ги нямало. Младитее изчезнали, старите започнали да измират. За да се стигне до тук, тази баба да е последната жителка на населеното си място.

   Останал без мъж, тя маанала кравите, които били 10 и останала само с кози и овце, чиито брой ограниавала, да достигнат сега до към двадесетина животнни.

   Откакато децата на бабата отишли в София те в магазин не били давали пари за млЕко, сирЕнье, маслО, кашкавал. Без децата и внуците си бабата казва, че сега не е възмоно да живее. Макар и малко, те карат с колите си по нещо за животните, идват да й събират дърва, отнасят продукцията. Пътят обаче е лош, няма как да отида до там с моята кола ще й откарам един товар брашно. Брашното сега е по 50 ст./кг, не е проблем да й закарам един товар, както сторвам това когато пътувам до помаците. Тази година зърното – ечемик, овес, царевица е достигннало рекордно ниска цена, по 30 ст./кг, но няма вече животни за хранене...

   Ползвам влакове, съобразявам се с разписанието им, времето ми е за разговори е ограничено. Огледах козите на бабата – като кукли. И овцете бяха такива. Попитах защо няма пръч сред козите, бабата посочи най-дренното животно. Сега било на 6 месеца, но когато имало нужда от заговане на козите той щял да е вече голямо и да им скача. За да не се изродят козите децата й докарали това пръчле чак от Лштаково. И с коча бе същото положение, едно шиле след овцете. Втората година кочът и пръчат се заколвали или разменяли и се докарвали такива от друг регион.  

   Тук сакам да си Умръ, каза бабата, където съм се родила. Другаде не искам да живея. Издържахме с мъжо ми в срашните години /б. м. първите на текезесеиравето/ сега е лесно. Имам си и ток ако не са откраднали жиците. Ама вече сили немам, нито дни. Като не изкарам една сутрин животните, хората ще разберат какво е станало с мен. През деня с животните на паша не ме е страх.

   Бабата според мен е жизнена, има още живот. До нея послушно стоеше правнукът й, и кучета, един доста голям звяр.  Той прецени, че нямам лоши намерения, подуши ме и се държа приятелски с мен. Дойдоха и козите и овцете, които ни обкръжиха. Получи се една пасторална картина – една много стара баба, над 90, правнукът й, аз, който след дни ставам на 77, кучето сред нас, обкръжени от хайванчетата, красиви като кукли. Аз пък вече си бях изял хляба и нямах нищо да им дам. Това, което ви направи впечатление бе, че нито козите, нито овцете страняха от мен и ми разрешаваха да ги погаля по муцуните. Но, светът не е съвършен, не бях с фотоапарата си.

   Ще отида някой ден при тази баба с фотоапарат и ще продължа разговора. Тя е последният представител на един свят, който отмина. Н. в. Цар Борис ІІІ разчиташе на българското село да произвежда стоки, които да изнася предимно в Германия срещу внос на машини от тях. България е била силна икономически, имала е конвертируема валута. Но вместо да вървим по този път и да се променяме заедно с промените по света, Чърчил ни даде на идиоти, които ни ограбиха и направиха /идиоти/ като тях. Времето обаче сега е различно. Хората /б. м. ние българите/ имат информация и макар увредени – почти нищо не могат да правят -  няма да се ловнат на пенисите, заподмятвани от новия човек на Кремъл у нас,  изпълняващ ролята на Гошо Мастиката някога - президентът ни - да успее чрез боклуков пуч или с други подобни номера да ни върне в орбитата им. Ние имаме бъдеще, а тези, които ни ограбиха държавата неколкоктратно – не. Защото са увреден от системата им човешки мат,риал, от който вече нищо не става. Очаква го нищото, наречено от поета Вечно ии Неизбродно.

  







Гласувай:
1



1. krumbelosvet - Драги колега, пак красива природа и грозна политика
12.02.2021 21:08
"По долините – ррекрасни планински гънки - има много къщи, вече почти всичките необитаеми. Те се рушат. След Постановленнието за раздаване на пустеещите земи – в такива те се превърнаха след сталинската колективизация..." пишете вие.
Колективизацията е НАЙ-БЕЗБОЛЕЗНЕНАТА форма на УЕДРЯВАНЕ на земеделието. Днес Щатите ги изхранват 3% (три) от населението. А у нас преди 9-ти - 80%. Което е означавало ОГРОМНА СКРИТА БАЗРАБОТИЦА на малоимотни и безимотни селяни. Които градът НЕ МОЖЕШЕ да поеме и изхани, защото НАЦИОНАЛНИТЕ КАТАСТРОФИ не позволиха пълноценна индустриализация.
В развитите страни, уедряването е означавало ФАЛИТ на дребните собственици, глад сълзи и смърт. А се е случвало и "овцете да изядат хората" в Англия...
И НЕ Е СТАЛИНСКА нашата колективизация. Не одържавяване на земята, а КООПЕРИРАНЕ.
цитирай
2. vencivaleri1951 - Коста, добре написано
12.02.2021 21:12
но баш на мен ли ще обясняваш що е балканско село. Ти се разхождаш, а аз всяка седмица съм там-69 години
Кооперирането на планинските села бе голяма глупост-Кооперация в планината не е рентабилна, а загубихме каракачаните. Лично аз помня как се направи ТКЗСто в нашето село-през 61ва година. По късно, защото от една страна в Сърбия не го правеха силово, от друга страна краят ни такъв/ Трънска околия/ , че дървата на всеки двор най-малко една цев. Общо взето стана доброволно и доколкото знам е било инициатива на жените. Както по Шолохов, вечер всеки отиваше да си преглежда животинките. Мъжете конете, жените овцете...Волове и крави малко-с коне оряха, кравето мляко не беше на почит.
Сега , ако искаш диалог да го направим

Балканските села не са имали никакъв шанс да оцелеят като икономическа единица, а и като селища при урбанизацията. Знам, че на други места са ставали дивотии, но в граничните зони подпомагаха хората само и само да останат-по понятни причини.
Плащаха над заплатата или пенсията гранични-30 лв. Широк асортимент хранителни стоки се продаваха без Данък върху оборота/18%/-тогавашното ДДС.
Изкупуваха млякото , месото , а срещу брой домашно животно даваха определено количество фураж.
Заплатата за стадо от 150 овце-бе 500 лв за двама-по 250 плюс добавки на прираст и количество мляко. Говоря за 80 те години , когато висшистите започваха с 155 лв.
Въпреки всичко хората напускаха . Дядо ми има трима сина-двама висшисти и
един с полувисше и "златни ръце" Братовчедите сме 7 -всички висшисти. Това което ни върнаха бе 30 декара земя и ливади и около 250 дка гора. Хайде обясни как 7 семейства биха се издържали. Едно семейство обясни как. Себестойността на полската продукция е в пъти по ниска от тази в полупланинската и планинската.
Ще дадеш пример със Швейцария, Австрия...Да, но субсидията за крава например в Алпите е два пъти по висока отколкото в полето и субсидията е далеч по висока от жизнения минимум у нас. Помисли върху това
И друго си спомни
цитирай
3. vencivaleri1951 - Продължение.
12.02.2021 21:21
При кооперирането имало е грешки, дори насилие. По това спор няма
Резултатите обаче да погледнем
Само произведеното от личното стопанство при соца, през 70те и 80те години е сравнимо с произведеното в България през прехвалената 39та година. Да торове, да ветеринари и лекарства, да селекция и институти...Това е така, но числата са категорични. Едва ли знаеш, но най трудно беше при соца да станеш земеделец, ловец и да си намериш работа в "Пътни превози" при БДЖ. Същите тези "Пътни превози" които фалираха през годините на прехода. Заплащането беше в пъти над средното за страната , защото работеха на пълни обороти. 50% от товарите бяха със селскостопанска продукция. Ешалони всеки ден. Днес от нетен износител, се превърнахме в нетен вносител на храни Бъди здрав!
цитирай
4. planinitenabulgaria - На Венцивалери 1951:
12.02.2021 22:08
Туй за колективизацията, после какво стана, какво става сега по света - не Ви е съвсем ясно. Разбираемо е, още години Ви трябват. Човекът поумнява по три независими пътища:
1. С възрастта.
Всяко сутрин човекът се съужда по-умен от предния ден.
2. Ако ходи по пранините на Бъългария.
Видяното там - природата, отношенията между хората, хармонята - го прави по-съвършен в мислите.
3. Ако слуша музика.
Музиката е много велико нещо, ако стане спътник в живота на човека.

При жената е по-различно. Тя поуммнява единствено като резулат на осъществените от нея и то успешни извънбрачни връзки.

По въпроса за Трънския край - аз съм вещ по него така, както Надето Михойлова и
Мая Манолова по най-древния занаят на света. Описвал съм в блога си и съм помествал снимки не само от нашето Трънско, но и туй по долината на р. Ерма от Петачинци до Нишава, а също и Трънска Клисура, с български села по Кървав Камик и Въртоп. А също и селата по р. Звонска, Кусовранска, наричани Трънски одоровци. Знам и нашите села и регионите им. Знам и Босилеградско и Годечко, та чак до гр. Кално, че и нагоре и после надолу към Чупрене.
Ще се коригирам - по-вещ съм на тази тема отколкото Надето и Мая по най-древния занаят на света. Приятелите ми в блога ме наричат уникално изключителен, а враговете ми - изключително уникален.
Ще Ви препоръчам в следващ мой постиннг маршрут, който да изминете през пролетта с определени лица, които сега не осветлявам и тогава ще обсъдим в Центъра да влезнем ли в диалог с Вас. За сега не става, защото нито един Ваш постинг за 2020 не бе номиниран от Центъра.
цитирай
5. planinitenabulgaria - Прочетете коментара ми до Товарищ венцИ,
12.02.2021 23:26
krumbelosvet написа:
"По долините – ррекрасни планински гънки - има много къщи, вече почти всичките необитаеми. Те се рушат. След Постановленнието за раздаване на пустеещите земи – в такива те се превърнаха след сталинската колективизация..." пишете вие.
Колективизацията е НАЙ-БЕЗБОЛЕЗНЕНАТА форма на УЕДРЯВАНЕ на земеделието. Днес Щатите ги изхранват 3% (три) от населението. А у нас преди 9-ти - 80%. Което е означавало ОГРОМНА СКРИТА БАЗРАБОТИЦА на малоимотни и безимотни селяни. Които градът НЕ МОЖЕШЕ да поеме и изхани, защото НАЦИОНАЛНИТЕ КАТАСТРОФИ не позволиха пълноценна индустриализация.
В развитите страни, уедряването е означавало ФАЛИТ на дребните собственици, глад сълзи и смърт. А се е случвало и "овцете да изядат хората" в Англия...
И НЕ Е СТАЛИНСКА нашата колективизация. Не одържавяване на земята, а КООПЕРИРАНЕ.


за да не се повтарям.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181614
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031