Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02 22:45 - ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ МАРШРУТИ ПО БАЛКАНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 384 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                      С посвещение в края на постинга!

 

ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ МАРШРУТИ ПО БАЛКАНА

 

   В този постниг ще опиша маршрут, частица от най-великия преход български, Ком – Емине – над 700 км, с денивелация 14 км.

   За да се започне прехода се пътува с автобус от ж. п. гара Лакатник до с. Дружево. Ползва се влакът от София в 8, 30 ч, който прави връзка с този автобус. С кола не става, защото маршрутът не е кръгов. Автобусът пресича Искъра по мост – върхово дело на нашите майстори от миналото - и започва да се изкачва по сравнителнно новия път, който ще го отведе до крайната му дестинация /някога курорт, днес едно Нищо!/ Вършец. Построяването на този път стана възможно благодарение на съвременнта техника, която разполага със специализирани машини, от които посочвам комбинираната японска машина Комацу. Тези машини режат с титановите си елементи скалите като шоколад без да ги взривяват и прокарват трасета на пътища в скалните участъци, които други след машини след тях разширяват. Гледах такъв процес при изграждането на пътя през Папазчаир. Мисля, само ракетите на Путин са по-велики от тези машини. Преди построяването на този път връзката на селата Осиково /днес Миланово/ и Дружево е била с врачанските села Озирово, Вършец, Лютаджик, като са се ползвали трасетата на римски пътища, превърнати по-късно в коларски.

    Пътуването по този път е доста напрегнато ако човек погледне от прозореца на автобуса надолу. Автобусът изкачва рида между реките Петра и Оплетнишка. Билото на рида се достига при с. Миланово. Това селото придобива името си след Деветото. Тогава то му е вменено от комунистите партизанското име на народния отмъстител Милан. Той бил местен активист на БКП, не обичал фашистките войници и дошлите момчета през лятото в отпуск докато помагали на родителите си по ниви и пасища, той ги разстрелвал в името на народа. За него и за Партията това са потенциални врагове. Смърт за враговете на народа е бил девиза тогава, след потушаването на метежа от 1923 г.  Хванали родителите на убитите войничета изрода и го хвърлили от скалата над Ръжишката пещера – отвесна, висока над 100 м. Горе на нея сега е мемориалът на народния отмъстител, който се вижда от гара Лакатник, а където е паднал отмъстителят има паметна плоча, на метър в страни от входа на пещерата. В центъра на селото също има негов паметник, а след референдум в селото селяните решиха името на селото да си остане Миланово. Славни следовници на въстанието от 1923 г. срещу монархофашизЪма...Старото име на селото е Осиково. Допълвам, че цигани още през 1990 г. отнесоха месинговия му бюст от високия към 10 м. гранитен постамент за скрап. Знам и къде е продаден бюста, в скрапопункта „Тунел №8” в Своге.

   За Миланово ще кажа само, че има много хубава земя за земеделие с огромна площ, планини с пасища и римски път за Враца, който се ползва до днес. Някога селото е било в една прекрасна прекрасна разлата долина, носеща днес две имена - Старо село и Осиковица. Стратегически римски път от Врачанската планина слиза през Старо село в с. Оплетня. Пътят върти срещу Кобилските стени на Врачанския Балкан, не вярвам някой да не ги познава. Тук римските пътища са много на гъсто. Днес около селото е пълна дивотия, тук има мечки, летят орли. Природата е прекрасна, регионът на селото е част от Врачанския балкан. Описвал съм случая с мечката с двете мечета, която ме прогони от извора, припознала го като свой и после какво стана с един старец от  Миланово, решил да посети старата си къща в Старо село.

   Пътят на автобуса продължава над р. Петра, като се разкриват чудни гледки към началото на Понора – вр. Крушачки, огромните разлати чалове по центролното било на Балкана. На Дружевската седловина има разклонение за х. Пършевица в дясно – пак по трасе на римски път - с опция по път или по най-високато й част да бъде достигната хижата. В ляво се пътува за с. Дружево,  кръстено със съветско име след Деветото. Преди се е казвало Дупни връх, защото над него има връх – така изглежда, но като се изкачиш на него виждаш, че наподобява леген – с дупка. Това село е известно с най-плодородната си почва в региона. Тук стават най-хубавите картофи във Врачанско, но в магазина на селото предлагат... френски картофи. Училището в селото днес се ползва като лудница за кротки, не нуждаещи се от фиксация луди.

   Селото е в долчинка на рид, който се отделя от Балкана и това отклонение прераства във Врачанския Балкан. Изпод селото извира реката Петра. Тя е чудно красива с нейните водни пешери и карстови извори. Днес поради открадване на мостовете, направени от ж. п. релси за скрап, тя не се посещава. Такъв типичен случай за карстова река се среща рядко. Допълвам, че точно в такава вода растат едни специални ворасли. Същата съдба има и долината на р. Планщица, свързваща Космическата станция на Плана с ресторанта Златната рибка. Мостовете и там бяха от ж. п. релси и циганите ги припознаха като заложена им храна в хранилка, стават за скрап. Простащина, превърнала се в поминък - жизнената среда, за такива политици като ГРУшника Радев, яхняли в момента простащината българска. А причината за нея – корените й са в разрухата  на основата на страната - селото, унищожването на ценностната ни система, на вярата, резултат от внедряването на съветската система на управление на страната ни. За това това – да върне страната ни в това гюбре се бори ГРУшника Радев.

   От селото има път за Вършец, друг за с. Заножене, трети за с. Губислав, който продължава за с. Заноге. Всичките тези пътища са построени върху трасета на римски пътища. Сега ще предложа един маршрут от селото, по чиято красота малко други такива по планините на България могат да се мерят с него.

   При седловината до селото, известна като Дружевската се събират 5 римски пътища, два от които се ползват при маршруга, който ще предложа сега:

   Селото има връзка по римски път със с. ГубИслав, съставено от махали, нещо много голямо. За животновъдство регионът тук е изкрючително благодатен, пасища и вода – много. Тръгва се по този път, но след около км. има разклонение в дясно, ориентир е едни голям червен оброчен кръст. Минава се покрай него и се излиза на първия понор. Те са общо три над селото, като всеки е различен, но красотата им е голяма. В този понор реките са временни, но пък какви цветя цъвтят около него през пролетта. Тук съм виждал най-сините и едри минзухари. Понорът гледа на север и цветята тук закъсняват. Гредката към Врачанския Балкан е пленителна.

   В края на понора пътят се разклонява, като 100% запазен римски път слиза към с. Заножене. Завива се в ляво, където също води римски път, но доста затрупан с торф. В ляво от него започва друг понор, от който извират и се вливат в него три неголеми реки. Прекрасни скали с дупки под тях, от които извират или се вливат в тях реки, нещо фантастичо.

   Понорът завършва с една тераса над него, която е лесна за изкачване, между буки. Горе се разкрива нещо, бих го нарекъл страхотевица. Това е третият, най-големият понор, с много дупки и само една голяма река. Тя влиза в един правоъгълен скален отвор. Понори, въртопи, уврази, пропастни пещери, всичко има в този огромен понор. Красотата му не мога за опиша. Въпреки опожаряването на понора, за да пониква свежа трева и нарушеното екоравновесие – изгорени мравуняци, змии, костенурки, насекоми и др.

   Пресичайки понора в по-високата му част се излиза на пътя от Дружево за Губислав, който се спуска по източния бряг на понора. Този път слиза в долината на р. Пробойница и после между скали се изкачва към с. Заноге. Какви красоти се разкриват към понора, към Крушачкия връх и и към Понор планина! Велико нещо е Балкана.

    Този път се пресича и се тръгва вп. местност с въртопи, разположени стъпаловидно надолу, които отвеждат към най-високата махала на с. Губислав.  Преди да избуее тревата тук цъвтят луковичните цветя, после ранните, като преобладава жълтият цвят. Тук съм снимал и поместил в блога си прекрасни цветя. Въртопите слизат към селото заедно с централното било на Балкана. Земята под тях е неспокойна, защото често се появяват пропадания, много характерни за региона. Кръг с различен диаметър е пропаднал, надолу става като конус, който е затворен, но има и такива с дупка за изтичане на водата в нея. След година – две пръстта е покрита вече с трева и цветя, после с храсти. Динамична е природата, ние сме един миг от нея.

   Идва първата махала, къща на 1400  м. н, в. а на петдесетина метра по вертикала под нея има обилен карстов извор, водата от който  постъпва в поилки за животните. През пролетта водата извира под налягане, а тук и там се появяват изворчета, от които водата струи като от кран на чешма.Дядо и баба още живеяттам и гледат крави. Имат 4 огромни кучета с наранени муцуни от борбата им с чакали, вълци и многото ток язовци.

   Ще опиша едно човешко злодейство:

   На пътя от Дружево за Пробойница имаше една огромна бука с извор под нея и скамейки, да си почиват хората. Буката бе доста особена, започваше с дънер перпендикулярен на ската, а откоренищито й извираше водата. Виждаше се много отдалеч и бе различима заради формата си. Идиоти посякоха буката, защо бе на сгодно за товарен място. Изворчето пресъхна, скамейките изгниха. Само които са пили вода от тук я знаеха. Минавайки покрай, това място имам усещането като да е било извършено тук жестоко убийство. Заради около 15 куб. м. дърва. Проклети да са тези злодеи !!! Векове дедите и животните им тук са си почивали, пили са тук вода, но сега приоритетите са длуги, важното е да падат пари. 15 кубика дърва за по 70 лв./кубик са достатъчно основание да се осакати това природно кътче.

   Започва селото. То е огромно по площ. Къщите са строени от едни червеви камъни, добивани в кариери около Искъра, дялани, някои от тях по четвърт от кубичния метър. С тежкотоварни волски каруци с по четири вола са били изкачвани до тук. С тях са стоени къщите и оборите на хората. За да строят така стабилно, явно хората си мислели да живеят тук, а след тях децата им. Само че се получи друго – сталинската колективизация, изразяваща се в отнемането на поминъка на хората – животните, ливадите, горите, земята, инвентара, през годините 1956/58  – им еба майката. Изоставяйки къщите си крепости, те напуснаха този планински рай и са преместиха в София. Основата на България, нейното село, бе срутено от нашите двойни освободители, които ГРУшника Радев путканва да ни освободят отново. Измети и метастази, избуяли в този процес, със самочувствие гаче ли са умидели Ленина или на охранен клозетен червей, показал главата  си над суровината, в която живее, продължават да се борят за връщането на това време, от което така трудно излизаме. Един такъв се предложи сам за втори мандат, не осветлявам длъжността и името му.

    Селото Губислав е разположено на южен скат, земица почти няма, но пък ливади над него – много. По-ниската част на планината е подходяща за гледане на крави, горе по въртопите е рай за овцете. СоциализЪма с неговата колективизация унищожи този поминък на хората, прогони ги от рая, където те са се  родили, натиквайки ги в панели...Обратният процес е невъзможен...

    Пътят преминава съвсем по билото, което уточних, че отделя реките Петра – къса, пълноводна река благодарение на карстовите си извори и Пробойница, идваща чак от вр. Крущачки. Навлиза се в царството на ивичния минзухар. Той е с цветчета на черни надлъжни черти, а цветовете му са по бледи и имат няколко цвята. Има и минзухари албиноси. Разкриват се вече и Лакатнишките скали, а пътека, отклонила се от волския  път върти под едни огромни отвесни скали с пещери. В тези пещери вода няма, но по-ниските са над подземни реки и се наричат водни. През пролетта от доста от тях излиза вода, после само се чува. Пътеката слиза на водосбора на реките Петра и Пробойница. Между скали от лявата страна и пещери по отвесните скали от десния бряг на реката се достига моста на р. Искър, над гойто е гара Лакатник.

 

    Този преход оставам с убеждение, че е непознат на г/жа Радостиналасса, на г/жа Цав12929 и на Венцивалери1951. Посвещавам го на тях с пожелание да го изминат ЗАЕДНО /!!!/ няколко пъти и да видят какво е сторил социализъма на хората тук, който те химнословят и искат да върнат в страната ни. Горещо им препоръчвам да изпълнят заръката ми към тях, защото тези, които не познават Родината понамязват на недоправени, а когато човек или жена са недоправени, такива са делата им, мислите им, нетовите им изяви. Недоправените ги грози и нещо още по-страшно, защото те не различават основни неща, напр. топло от студено, светло от тъмно и поради това аз позицията си на хармонично доправен ги предупреждавам, че те са манирулируеми и могат да се ловнат на пенисовите подмятания на някой още по-прост от тях, би бил той дори непокриващ 100% от изискванията за клас Простакисимус...

   Приятна разходка на Троицата единомишленики и като ходите, гледайте, АНАЛизирайте, мислете.

   Ако срещнете козела Виктор или му дайте хляб или стойте далеч от него, защото тежи 140 кг. и ако го ядосате това ще е последното Ви отиване на планина.

 image 
Това е моят приятел, козелът Виктор. Носете нарязан на филийки хляб, които да са Ви под ръка. Тръгне ли към Вас да си посака презент, трябва да сте готови, иначе - лошо Товарищ венцИ, лошо. Само с 40 кг. е по-лек от Дялан Пеевски. Ако му образувате нерви, ще Ви потроши.    





Гласувай:
8
1



1. getmans1 - Убаво посвещение ...
06.02 23:09
Убаво посвещение ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8121916
Постинги: 3448
Коментари: 9017
Гласове: 16038
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31