Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 10:19 - ФИЛИПОВСКАТА КАМЕННА СВАТБА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.01 10:19


 
  Предварителни думи:
  Според мен гози регион е тракийско светилище и го посетих още веднаж, като разгредах подробно всеки негов камък. Маркирах с червена боя мястото за преминаване по скалите, което дава увереност а туристите, че при връщането обратно няма да ннад някоя пропаст. 
  Тази "Сватба" и съседната долина от вр. Калялийски скали към с. Буково е изключително интересна, за мен тук са двете най-западни светилища на траките по Родопа.


ЕДНА  СТРАХОВИТА  „ПЪТЕКА”  /МЕ/ ОЧАКВА  ДА  Я  МАРКИРАМ..

   Две уточнения:

1.   Не както кучето маркирва територията си, или пък гумата

на определен автомобил, който то хареса по някакви негови си критерии, а по един доста по-различен начин ще сторя това.

2.   Понятието пътека в случая не е точно, защото такава

няма, има само възможни опции за преминаване, от които ще избера най-малко опасния.

   А сега по същество:

   Има скали в България – скалите са едно от хобитата ми! - които наподобяват на сватби – младоженци, които се целуват, а покрай тях – сватбари. Най известната Каменна сватба в България е тази до с. Зимзелен, на 2-3 км. от болницата на Кърджали. В името на истината в скалния комплекс на тази Сватба групите с младоженците и сватбарите са две. Едните сватбари са по червеникави, другите – по-сивочервенобели. Страхотен скален комплекс! Точно над Сватбите има махала с няколко турски каменни къщи на по двеста и  повече години. Тези къщи са важен елемент за запознатите с историята на този край – една полупустиня – нокеш информация кога се извършило заселването  му. Извън темата ще поясня, че първите заселници на този неподходящ за обитаване регион са животновъдите с етнос кюрди, а за да се населят в полупустинята, а не в плодородната част на Родопа е имало много сериозни причини.

   Каменна сватба има и на Копренския масив между върховете Кацакамък и първият от петте върха с името Копрен. Освен тази Каменна сватба, там има една скала, наподобяваща гола жена, застанала на колене, прибрани към кам главата й, с опряна буза към земята. Погледната от страни тази скала прилича на застанала в такава поза млада жена. Ако се застане зад тази скала /жена?/, очертават се и други подробности - някои от телесните й отверстия -  които съм поместил като снимки в блога ми. Те показват, че избраното име за нея, Дупникамък, е най-подходящо за внушението, което тя излъчва.

     Най-съществената скална група в този масив по централното било на Западния  Балкан обаче е тамошната Камената сватба. За разлика от зимзеленската Каменна сватба тук всичките фигури на „хората” са леко наклонени на ляво. Красотата на скалите е такава, че като си спомням в момента тази „сватба” и Копренския масив над нея настръхвам от вълнение и желание животът да ми предостави възможност отново да бъда там...

   Още една Каменна сватба има, тази над с. Филипово. Селото е малко в страни от долината на р. Места след вливането на р. Места с реката, идваща от с. Добринище. Селото стана доста популялно след като бе построен пътят от него до с. Рибново през рида Каялийка. Този път конкурира по височина и красота пътят от с. Манастир до с. Давидково, който бе построен по настояване на ДПС заради мюсюлманското светилище Ениханбаба, взривено по време на изверващия процес от джелатите на ДС. Красотите на тези два пътя са различни, не мога да ги сравнявам, но препоръчвам непътувалите по тях да сторят това и да се изкачат на най-забележителните им места – вр. Ениханбаба със светилището на него ии на вр. Каялийка, наблюдателен пункт към Пирин.

   Преди години имаше пътека от пътя за с. Осеново към тази „сватба”, наричана Филиповската. Тогава имаше и туристи обаче, а сега - пристрастени към телефоните си - най-съществената част от живота на съвременното поколение - и посещаващите планита с автомобилите си поради други интереси, бих ги нарекъл по дсоциалистически хранително-вкусови. Все по-се търси екопродукцията на месни и млечни произведения, а произведеното в тези региони е истинско. Дори рибата в ресторантите, където такавахсе ппедлага има друг вкус. Поради тези интереси на „туристите” пътеките по планината изчезват. Нито животни на паша към високите части на планината минават по тях, нито туристи. Резултатът - пътеката обраства и се губи. Давам пример с една от най-ползваните някога и една от най-красивите родопски пътеки, тази по алпийската част на Родопа от х. Перелик до х. Ледницата. Сега непознаващ региона турист да измине този преход без да се изгуби е възможно само ако е интелигетен колкото Мая Манолола и умен като президента ни едновременно, най-предпочитаните от народа ни личности заради тези техни качества според политпроститутските социологически проучвателни агенции на политолозите мафиоти, вече олигарси.

  Подобен е и случаят с „пътеката” до Камнната сватба над с. Филипово. В случая пътека няма, има възможна опция за достигане до тази Сватба по най-безопасния скален участък към нея.  Пътека в началото отвежда до една малка скална група под Сватбата, но и тя е проблемна – има опасни места по скалите, които могат да бъдат преминати по различен начин. Преди 4-5 годинш бях тук, пътеката тогава още се различаваше. Поради профила на терена не може да се предложи /маркира/ убедителна пътека, освен ако не се построи т. н. екопътека, където тя е добре оформена от проправящите я работници през скалните участъци. За сега преходът е сериозен поради скалите, по които се преминава и крие доста опасности. Други, поглеждайки надолу, се панират и се абортирват от намерението си да посетят Сватбата.

   Първата опастност е, че при връщането пътеката може и да не се „улучи”, защото няма убедително трасе, а се върви предимно по скали, предлагащи различни опции. По тях има наклонени тераси, наподобяващи пътеки без да са такива,  завършващи с отвесни участъци, а под терасите има пропасти към долината, по която вие шосето, самият ужас.

   Втората опастост е да не завали дъжд по време на обратния преход. В резултат на дъжда лишеите по скалите се мокрят, те стават хлъзгави, а подхлъзването по скалите може да бъде и летално.

    При последното ми пътуване преди дни исках да направя снимки на Сватбата с новия ми доста по-добър фотоарапат Сони, но не се получи. Времето се влоши, облаците бяха плътни, можеше и да завали. Нямах подготовка да посетя Сватбата, минахме под нея случайно. Бях с маратонки вместо със стабилни туристически обувки, облигатни при ходене по скали. Върнах се без да достигна до скалите, наподобяващи сватба, но ще строя това още това лято и ще маркирам маршрута по подобие на туристите от Пирот - вдъхновени момчета без никакво финансово обезпечаване или поръчка да сторят това.  При подобни маршрути по скали и между дървета или храсти те връзват лентички на възловите места, а където няма растителност, пръскат на видно място по скалите или по големите камъни спрей от чревена боя . Тази маркировка за мен бе особено ценна при запознаването ми с Копрен от към страната на Западните покрайвини. Без нея нямаше как да се ориентирам в местата, където няма видимост и красивости като Копренския водопад, Трите чуки и др. забележителности нямаше начин да достигна през подивялата вече и там планина, пълна с всякакви животни, но не и мечки.

   Ще сторя същото когато се върна на Каменната /Филиповска/ сватба. Ще дойда с кангал лентички, които ще вържа на възловите места по храстите и със спрей червена боя. Така отказалите се да посетят Сватбата поради липса на маркировка или от страх поради влошено време или опасения,  че няма да могат да се върнат обратно защото  пътека няма, ще станат доста по-малко. Допълвам, че връщането ще стане и по-безопасно и по-малко изнервящо, поради неулучване на „пътеката” при връщане. Един с лабилна психика може на всички преживяването да помрачи.

  Ще го сторя дори ако трябва да променя плановете си. Трудността пред мен е само една – тази Сватба е на около 200 км. от София. Но тя предлага и други опции – наблизо е вр. Каялийка, наблизо от който започват много малшрути по Добраш, сега наричан Велийшко-Виденишки дял. Наименованието му, доста дълго, според мен не прави смисъл, то ми звучи като ЕламерИтни. Така например изшиленият връх връх в Пирин, Мангъртепе получи българско име, Полежан. А той е бил наречен Мангъртепе заради шума на камъните му, плочи, които са се удряли при придвижването по тях една в друга и са звъняли както турсите медни монети, мангъри. Много са умни тия от БАН от комисията по даване на нови имена след 1975 г. във връзка съсхзапочнатия тогава извервателен процес сред помаците. Чувал съм, че някакъв от БАН бил посетил тези места....

   Толкова екопътеки се построиха в страната по линията на ЕФРР за раотата по които ЕС отпуска пари по линията за по-голяма атпактивност на обезлюдяващите се региони, а така да станат и по посещавани. За този регион обаче такава инициатива няма кой да предприеме, защото той е разпределен между феодалите от БСП и ДПС, най-отровните за България партии, придатък според мен към ФСБ.  В друг постин ще посоча как се източват за лично обогатяване еврофондовете, като ще се спра на имотите на Карадайъ по Борино, предоставено на ДПС и на Сарандевите  наследници по Гоцеделчевско, то пък предоставено на БСП. Това са типични феодали в местната власт, за която съм писал и друг път. За жалост, специализираната прпокуратура ми не чете постингите. Ако отварят блога ми, щеше да има и проверки по периферията на страната, а не само в гнездото на осите, президентството, която да обхване регионите, от където тръгват автобусите с честните хора с прогресивни възгледи да защитят от похищенье летните сараи на Догана....


image

                   Липсва ми днес синьото небе над скалите, но ще го преживея...

image

                                       Сватбата и сватбарите

image



image



image

                                            Елементи от Сватбата

image

                      Булката и младоженецът

image



image

                           Част от рида, върху който е Каменнтата сватба

image

                                Някакъв полегнал да си почине прачовек?

image

                   Типична за Източната Родопа скала, в Западната - изключеие.

image



image



image




image



image

                                     Утаени, а не магмени скали

image



image



image



image

Булката е много разположена, а младоженикът остава строг към ея.

image



image



image



image



image



image



image



image

                           Величави Божии творения. Световно неизвестни...

image



image



image



image




image



image



image



image

Новият път от с. Филипово до с. Рибово, коннкурент по красота на пътя от с. Манастир до с. Давидково





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7884991
Постинги: 3343
Коментари: 8839
Гласове: 15833
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728