ТЕНДЕНЦИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ БИЗНЕС Е ТРЕВОЖНА...

    Годината на ковида, 2020, и затворените граници към гръцките плажове въведе нов ред в "туризЪма" български. Напълниха се с българи доста от хотелите по Черноморето, други се отправиха към по-малките хотели и къщи за гости сред природни красоти и антични останки. Трети тръгнаха по планините по еднодневен туризъм. Преобладаващата част „туристи” бяха по Черноморието, но доста повече в сравнение с предишните години бяха и тези по малките хотели по красивите кътчета на Родината ни. Забелязах следната тенденция - луксозните малки хотелчета бяха заети до такава степен, че само след резервация можеше да се намери място в тях. Давам пример с хотела в с. Ягодина, може би най-скъпия планински хотел от този тип. Стая в него може да се намери случайно, само ако някой търси такава в рецепцията и точно в този момент бъде отменена резервация. Природата тук е много красива, чувал съм, че кухнята на хотела е страхотна. Предлагат само екологична храна собствено производство от региона. Същото важи и за доста по-малкото хотелче в с. Ягнево, в центъра на антични останки. В другите хотели обаче места има достатъчно. Обикновено има доста гръцки туристи в Кирково, поради ниските цени тук в сравнение с гръцките. Там има игрални казина, забранени в Гърция, коеито ги привлича гръцките боклуци допълнително както английските пиянища по Слънчев бряг. Когато не играят гърците не разглеждат красотите около Кирково, а отправили празен поглен нанякъде, пият по балконите. Тази година хотелите в този регион, някои доста големи, бяха полупразни. Нормалните хотели, ако мога така да ги нарека, са някакъв среден клас между хотелите с доста звезди, два от които посочих и къщите за гости. Места в къщите за гости има винаги. Такива вече се появиха и в почти непознати населени места, а планове за нови такива има доста. Те се строят по програми с помощи от ЕС и с по-поносими кредити по тези линии. Аз самия много бих желал да се появи къща за гости или хотел в с. Дрангово, един непознат за хората бисер. По-красиви и по-интересни като природа региони в страната има малко. Въвеждам два тага -  махалата Пещерна, над която са стотиците пещери и водопадът Синия вир. Които са били там ще настръхнат при спомена от срещата с тях.
   Тенденцията обаче хората да търсят само скъпи хотели продължава развитието си. Причините за това са забогатяването на един кръг хора в страната, според мен с морала на тези от с. Ветово и гр. Левски, които вече не живеят в градовете, а около тях. В градовете слизат само когато имат работа, на съветски език дело, на американски език, бизнес. Те живеят в палати край големите градове и подобно на бирнджиромовете, имащи ромбароци в Костинброд, тези местни феодали от страната и всякакви други имат апартаменти в затворени квартали около София, или самостоятелни къщи-вили или мутробароци пак около София. В момента строежът на тези имоти е много популярен, строи се като за световно. Аз писах на тази тема, но от това, което кипи край вилата ми съм удивен от строителната техника и скорост на строителните работи. Ще пиша пак. Обитателите на тези имоти, живущи в суперлукс, никога няма да отседнат в малък хотел или къща за гости, защото тях природната красота и античните останки не ги интередуват, интересува ги лукса на многозвездите хотели, храната, опциите в тях, в последно време СПА опцията. СПА хотелите сега са хит. Тази свръхбогата класа не се притеснява от ковидпандемията, тя няма да ги засегне, убедени са те. Противопандемичните правила тази година ми се струват препоръчителни за хотелите, в които тази наша нова класа почива, там всичко работи на пълни обороти, все едно пандемия няма. За малките хотели по градовете, за къщите за гости, правилата за социална дистанция и ограниченията важат, за хотелите лукс и суперлукс по същество ограничения няма. Същото съотношение важи за моловете и малките търговски обекти. За моловете все пак има някакви изисквания, за многозвездните хотели, виждам, че няма никакави.

   Тази НГ бяхме във Велинград. Имах достатъчно време да се разходя в града вечерта преди нея, накратко ще опиша картинката.

   Много от хотелчетата бяха затворени, работеха малка част от тях. В ресторантите към тях имаше малко хора. В един такъв видях само пет души, а колите с гости също бяха пет. Или не бяха слезли всичките в ресторанта или спазваха ограничения. Едва ли, защото тези пет човека бяха на една маса. Не така изглеждаше напр. пред огромния и скъп хотел Ричи, който е в рамките на града. Пред него имаше всякакви модели скъпи коли и джипове, такива коли имаше и по съседните улици, защото вероятно нямаше място за паркиране там, хотелът явно е пълен. От хотела слизаше по някое момче към 20-25 годишно, едро като белочел бивол, с излъчване на касапин, току що извадил ножа от животното, което е заклал, а някоя луксозна кола святкаше и издаваше сигнал /от радост?/, че стопанинът й се е сетил за нея.

   Стана така, че на следващата сутрин при разходката ни минахме покрай хотела, където в ресторанта му вечерта имаше само пет души. Асфалтовата улица пред него бе обсипана със стъкла от строшени бутилки от шампанско. Те не могат да бъдат сбъркани заради дебелото им стъкло, в състояние да среже гума дори на камион. Имаше и доста тапи от бутилки, телове, които привързват тапите. СвИни! Дошли от някъде по страната тук да почиват, да отпразнуват, да посрещнат НГ. Каквито делата им, такива и те...

   Различно изглеждаха луксозните и суперлуксозните хотели по долината на р. Луковица. Там има много термални извори и това е една от причините по тази долина да бъдат построени тези огромни и красиви сгради, с плувни басейни в тях и открити пред тях, които се ползват целогодишно. Плувните басейни бяха претъпкани с плацикащи се в топлата минерална вода. Част от тези басейни излизат на открито, но и те се ползват, защото водата е топла колкото човешкото тяло. Ако косата е суха, може да се плува и навън, нищо, че е м. януари. Освен големия басейн, имаше и по-малки, а също и отделни клетки за по един човек. В тях видях една подплатена с мас жена на средна възраст, напълнила клетката.

   А какво бе извън хотела – все едно съм в Америка, където често пътувам. Това, с което Америка прави първо впечатление са колите по улиците, все едно си на автоизложение. Колите са съвсем нови, последен модел и само луксозни. Разликата е, че там джиповете са по-малка част от тях, преобладават лимузините. Повтарям, всичко е ново, блести. Същото бе и пред хотела, все едно съм в Америка. Имаше всякакъв модел коли, не казвам луксозни, а подчертавам, свръх луксозни, половиината от които джипове, някои от тях големи като слон. Една кола по-стар модел нямаше, нито една, която да не е като излязла сега от завода. Какви възможности!  Има предавания за колите по телевизията, спомням си две от тях. Отива едно момче на изложеннието на Цариградско шосе с приятелката си, гледа една кола. Техническото лице описва качествата й, като казва, че е много скъпа, беше над 200000 лв. Момчето обаче разбира две неща – колко хубава е колата и че отговаря на характера му, заплаща я и си отива с нея. Е га ти момчето. Може би да е тук някъде сега и тази кола пред огромния СПА хотел.

    И друг един случай:

    Техническо лице обяснява какви качества притежават скъпи, луксозни и много мощни коли, чията цена започваше от 200000 евро. Обясни, че разхода на гориво е невероятен, може за достигне 100 л./100 км, но че този показател не представлява интерес за купувачите на такива коли. Щом те имат възможности да ги купят, този разход за тях е най-малката им грижа. Ако приложа тази мисъл към разходите за „почивка”в тези СПА хотели, те важат със същата сила.

   Всичко в този хотелски комплекс приличаше на Америка. Спомних си хотелския комплекс там Палмбийч, който е в изкуствен оазис с езера, с декоративни риби в тях и всякакви животни, тропически дървета, храсти и цветя. Разликата между американския хотелски комплекс и нашия е, че тук природата е сътворена от Бог, а там – от хората. И още една разлика има -  тук животни покрай хотелите няма, но пък имаше два коня, най-грозните, които съм виждал през живота си. Бяха черни, но с цвят мръсно черен, груби, с дебели като стълбове крака. Каракачанските коне се считат за много красиви, защото са с малки копита, а на тези за копитата подкови вероятно се правят по поръчка.

   Замислих се, как се разви животът у нас. Така, както не ми харесва и си спомням последните думи на Хайтов:     

-       Тоя живот, дето го живееме, хич не ми харесва,

отивам си със кеф!

 Тази нова класа, наричана богаташи, се крие по околностите на големите градове, по дворци на съвсем неочаквани места, пръкнати покрай села със затихващи функции. Като такова цитирам с. Войняговци в София, с огромния мутродворец, с поне десетина души персонал за подръжка и охрана, в който никой не съм виждал да идва. Такива има доста, цитирам тези около и под Бистрица. За богатството на хората, които живият в тях се съди ако в момента, в който преминаваш покрай тези дворци има отворена врата и се вижда автопаркът. Ако тези /много/ милиони заключени в това разхитително строителство и купуване на много скъпи коли бяха вложени в строеж на някакви работилници, цехове, в което нещо да се прави, на друг хал щеше да е страната ни. Това по всяка вероятност са парите от банките, от пенсионний фонд, от валутний резерв и др., което бяха окрадени след 1989 г. и сега се връщат и инвестират в спроеж на молове, на хотели, на фитнесцевнрове, на офиси за даване под нааем, скъпи мутробароци, небостъргачи  и др. простотии, които съвсем скоро ще изгубят значението си. Имаше един лаф от времето на соца, похабен национелен продукт. Това сторваме сега. За пример давам Австрия и Германия, където също има хотели, но във всяко малко населено място има работлници или цехове, където нещо се прави и то на много високо ниво. Има ли работа има поминък, хората не напускат родните си места...

   Тази тенденция, да се разчита на богатската класа у нас, която да спонсорира с почивките си притежателите на луксозните хотели, макар та да са неизвестни, като този на комплекса Юлена в Банско, не е добра за малкия туристически бизнес. Причини има и други – опростачването на хората, водеща ги до невъзможност да мислят, защото системата ги превръща в субпродукти на пазара – откровени снобове. Оня Оди но почивка в хотел с пет звезди, и аз да отида сред простотията! Това е нормалната реакция на сноба, хората, с които никакви контакти между тях и интелигентните хора не са възможни. Резултатът – парите на страната изтичат навън, не се инвестират в нея, отиват при такива, като братът на Милен Велчев, който „обърна” външния ни дълг от долари в евро. И не отиват в регионите, където живеят хора с тежък поминък, опитвайки се да подобрят бита си с риск – теглене на кредити, срещу които залагат всичко, което имат – обричайки хората в тях на изключително тежък живот и допринасяйки за обезселването на тези региони.

   Ето едно от последствията – вкарване в чипа на хората погрешни команди по времето на соца  - които спомагат за разрухата на страната ни. Без оръжие, социализЪма продлъжава разрушителната си дейност чрез поколеието, на което той отне поминъка, вярата, ценностната система. И създаде днешиня пазарен субпродукт, екстракт от който са Радев, Трифонов и Манолова, от който съм убеден, че нищо не става.

   След дни навършвам 77 години, възрастта, която е достигнал Татко Хайдн. Не само на Моцарт и на милиони други, той е и мой мой духовен отец. В тези последни мои години аз мисля като него. На по-интелигентните бих препоръчал да се запознаят с писанието ми за него, което най-много си харесвам от тези, които съм поместил за музиката:

 https://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610

Твоите пътеписи са и красиви, и обективни, и забавни понякога,
обичам да ги чета, обожавам музиката, за която пишеш, слушам
с удоволствие и вълнение посочените изпълнения...
Благодарности...
Здрава и светла, мирна и добра да е Новата година за теб скъпите ти близки!