На Широколъшкия  Карлък - това име съм възприел на върха, наречен сега Орфей -  е толкова обгледно, красиво, че не мога да си тръгна обратно. От едната страна на рида са  широколъшките села Заевите, Гела, Солища и Стикъл, от другата - Мугла. Мечтая да възстановят пътя от Смолян до Тешел през Мугла, селото на любовта, основано от помаче и помакиня от Пашмаклъ /Смолян/, избягали от родителите си, защото не им давали да се вземат. Освен красотата в този регион имам и спомени от пътуванията НИ тук. Къде ли не съм бил аз сам, къде ли не сме били по време на екскурзионните ни  летувания. 
   Ридът на Перелик тук е много висок. Където съм днес има табела, че височината тук е 2188 м, с три метра по-ниско от вр. Перелик. Изгледът от този връх към долината на река Въча , където някога е била Тъмрашката /помашка/ република е неповторим. Планината е висока, но има много уширения покрай реките, по билата, има и въртопи, защото е карстова. Природните условия тук са толкова благоприятни, че колибаците достигат височина 1700 м. н. в. Човек трябва да види тази красота, тя не може да се опише. Тук наблизо е пещерата Ледницата, под  е.нея е едно от любимите ми родопски села, Мугла, предоставящо ръзможности за десетина прекрасни еднодневни маршрути. Най-в ълнуващият от тях за мен е този към с. Чамла. От това село ако се изкачи рида между реките Триградска и Широколъшка има билен път  към Девин с разклонения към .всички села под него. 
   На много места по планините посещавайки ги, усещам, че това става за последен път. Тук обаче нямам такова чувство, защото при първата възможност ще бъда сред тази красота отново. След реката Арда, която е най-великата родопска река, поставям Девинската. Ако хората се запознаят с този регион, той ще се превърне в туристическа атракция заради прекрасната му природа. Този регион е бил дъно на море, сега се е издигнал като карстова планина, пълна със скални шеги и чудатости. Някои от скалите му са високи към 1000 м. За сравнение посочвам стената на Мальовица, 127 м.
  Посещавайте този край, оставайте по къщите за гости и хотелчетата му, пазарувайте от временните пазари. Това ще бъде помощ за хората тук, чиито живот не е никак лек.
   Приятна разходка с мен 



     Това скромно връхче е адвесенно над Мугленските ливади. Долу има тръстопът за Тешел, за Смолян, за Гела и още доста възможности в посока към селата Мурсалица и Чамла.







Тъжно. Хвойната /смриката/ е превзела пасището. Естественото продължение на този процес са смърчове, които израстват под смриката и гората, изсечена някога за да стане площта годна за пасище, ще се завърне на мястото си.







                    Сега е модерно да се поставят знамена по върховете от Общините. 











Ако бяха натрупали още един метър камъни, този връх щеше да е на височината на Перелик.



                                                      Връх Турлата



                                                Селата Гела и Солища















                         Вторият връх от масива тук, не по-нисък от маркирания.







                                    Долу са ливадите на с. Мугла.















На този връх аз съм дал име, Мугленския. Той е като НП към селото и околността му.



                               Чудно хубавите мугленски ливади







Не случих много добро време за снимки по отношение на осветлението.



                                              В дъното е вр. Перелик







                                           Живата красота на Перелик







                                             Подивяло изоставено пасище...



Тази скала е била ползвана от наблюдаващите региона войници от крепостта на вр. Турлата.



                                                              Връх Турлата















Вижда се туристимеска зимна маркировка, оцеляла сред изоставените ливади.



     Пъсеката е останала под хвойната. Никой няма да я намери, затова и никой повече няма да дойде тук, сред една от големите красоти на Родопа...



На горната снимка - стройна хвойна, на долата - полегнала. Запуснатата красавица, Родопа...



Учудващо е, че от центъра не тези хвойнови гнезда не побягнаха диви свини..











Следват снимки от един римски мост над Широколъшката река.












Помак и съпругата му са построили чешма, до нея навес. 
В навеса на видно място са поставили тази табела. А на чешмата
са написали имената си.

страхотни снимки. И много хубава мисъл. Поздравления.
Сега, като се родиш с обич, те взимат за будала, но така е, менят се времената, приятелю.

Приготвям Ви картичка за Н. Г.

Много красива Родопска разходка си ни направил! :)))

Ще публикувам още десетки постинги от разходките ми миналото лято, в които ще включа две места, които за мен станаха свети - село Чамла, преживяло жестока трагедия през 1934 г, когато се обезселва и останките от село Тъмраш, столица на просъществувалата 24 години Тъмрашка /помашка/ република. И там жестока трагедия на няколоко вълни. Пожар през 1912 г. изпепели възстановените къщите на хората, опожарени и през 1878 г. Бригадите с чуковете през 1989 г. потрошиха последната останка от селото, трите им гробища, унищожавайки уникално архитектурно наследство.