Завършвам пълння кръг около връх Турлата. Намирам се на Магистралата, така хумористично бива наричан пътят от Превала до с. Гела. Остава ми да се спусна под крепостта, да се изкача после на нея и да се върна в "базата" си в Гела. И животът е един пълен кръг. Когато се роди човек, майка му го посреща с песен. Полага го в дървена люлка, поне някога е било така. Когато умира го изпращат с песен, доста различна, обличат го в дървен костюм. При раздялата с тази прекрасна планина, съчетана с въпроса, ще бъда ли някога отново сред тази красота, ме налягат черни мисли. Една от тях е, че тук вече никакъв турист няма да стъпи и да се докосне до тази красота. Не познаваш ли региона, никъде няма да стигнеш днес, когато няма повече туристически пътеки с маркировка. Дано останат в електронното пространство снимките ми от тази божествена разходка. Чао, Гела. Бях свидетел на възхода /или пък падението/ ти в продължение на десетки години, мисля около 55. Дано и други след мен обичат природата, да са войнстващи еколози и любители краеведи какъвто съм аз...
   Приятна разходка с мен в последната третина от обиколката ми около вр. Турлата.   



                             Част от крепостта Градището



                                                    Водолюбиво растение











                                От високото се вижда понякога и село Гела.



                    Вече съм на площадката, където е била крепостта.











                           Доказателство, че тук най-първи са играли траките.



                                                          Останки от зид



                         Тракова работа...







Упознал поне 100 тракийски светилища, откривам навсякъде почерка им.







                                              Останки от скални ниши?



    И Турлата се вижда от тези остри, изнисини в страни от рида скали.



                                                    Село  Гела



        Изоставена в.мера, природата си я взема обратно.







                                    Глава на змей?











                                    Някогашното ТКЗС на с. Гела



                           Мравунякът е висок колкото мен.



         Да не останат грладни мравките, тук зимата идва бързо и е люта.



                                                   Още една църква на селото



                                                          



                     











                       Последната къща е първата от село Заевите.



Това е дрон, схкойто си играеше едно дете, ама един истински дрон. Ако се хвана за него, ще ме вдигне. Детето се похвали, че ме е  снимало с дрона, който ме следваше когато достигнах пътя.



За да е по-интересно за управляващото дрона дете, то го приближи съвсем близо до мен.