Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2020 23:18 - АЛИНСКИЯТ /МИКРО/ЯЗОВИР – ЕДНО ПРЕКРАСНО КЪТЧЕ НА ПЛАНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

АЛИНСКИЯТ /МИКРО/ЯЗОВИР – ЕДНО ПРЕКРАСНО КЪТЧЕ НА ПЛАНА

 

    Този язовир е едно от малкото полезни дела, останали от времето на социализЪма. Завирена е една сравнително голяма от късите рекички на Плана, вливащи се в най-голямата планска река, Палакария. Река Палакария, извираща от Витоша, заобикаля 1/3 от Плана, като в нея се вливат доста плански рекички от малките. Където такава рекичка достига самоковското поле има село. След река Палакария по дебит следват планските реки Планщица, Околската и Егуля. Една от най-малките е тази, която дава вода за Кокалянския манастир. Тя пресъхва, но изворът й – не! Затова там е избрано мястото за манастир.

   Язовирът е изграден непосредствено над с. Алино. Водата в него е била предназначена за напояване, защото за питейни нужди тогава е била достатъчна тази от отклонението на Рилския водопровод. На изтичалото на язовира има възможност тази вода да постъпва във водопроводната мрежа, но вероятно още не се е стигнало до там, защото достъпът до водоизточника остава свободен.

    Тази планска рекичка, известна като Алинската, има сравнително голяма водосборна площ, започваща от рида, на който е комплекса на БАН, днес неизвестно от кого приватизиран, но със сигурност от по-нискостоящи от същата банда, която приватизира сградите на ТЕХНОИМПЕКС или на Пловдивския панаир. От идиотите, чельники в борбата за социално равенство в Бълтгария.

    Виждал съм две непресъхващи рекички, които се вливат в Алинската река преди язовира, но вероятно има и други. Долината на тази река е много красива. В миналото по нея е имало широколистни гори, подменени при социализЪма с борови. Боровете не са от планския тип с чадъровидната корона, а от типа бели и черни борове. Голямата приспособимост на черния бор да расте навсякъде, включително по Източни Родопи и по Балкана на изток от Ришкия проход, та дори покрай морето, стана причина това дърво да бъде наричено тогава социалистическо. Въпреки подменената гора, природата край язовира си остава много красива.

    Стената на язовира е от  т. н. земленонасипен тип. Определението има руски корен в него. Минават скрпепери, теглени от големи верижни машини, които загребват почвата или пръстта от бъдещата чаша на язовира и я насипват на мястото, където тя ще служи за стена. Върху тази пръст минават валяци и я уплътняват. Долу стената е дебела, нагоре става по-тънка. Огромният язовир Батак е с такъв тип стена. От вътрешната страна на стената се полагат върху нея големи камъни. В долната част на стената при малките язовири преминава изтичалото на язовира с възможности да се отваря шлюза според желания дебит и да се почиства тръбата. Малко под нивото на стената се прави преливникът, който е здраво бетониран и при препълване на язовира пази стената му от размиване.

  Стенната на язовира се вижда от селото, до нея има и път. От двата края на стената започват пътеки, по които язовирът може да се заобиколи. Дължината му е към 1 км. Това е един прекрасен туристически маршрут. По лявата страна има и път за джипове, достигаш място за бивак на рибарите. Там се спуска непресъхваща рекичка с кристално чиста вода, а язовирът прави красив залив. Към средата на язовира той има уширение, в което се оглеждат дърветата по бреговете му. Липсват мащабите на големите родопски язовири като Батак, Доспат и др, но и този прилича на родпоските, цитирам яз. Кърджали, подобен на него, но огромен, с дължина над 15 км.

     От края на язовира по левия скат на рида започва пътека,  минаваща покрай един от най-старите манастири в България, Св. Спас. Такъв древен манастир от времето на Цар Асен знам под с. Беренде на реката Нишава. Имам познати, които казват, че Алинският манастир има много силно излъчване за тях и те го посещават редовно, спускайки се от Плана към него или изкачвайки се от с. Алино. Малко след манастира имаше пътека към аквадута на рилския водопровод към София под махала Турмачка, едно достойно за уважение строително чудо, дело на нашите майстори каменоделци и зидари. Сводовете на моста са изпълнени по същия начин, както тези по ж. п. линията по Искърския пролом – бетон, наливан в скеле от декоративен каменен зид. Днес достъпът до този аквадукт е забранен поради вероятността от атентат, който би оставил 1/3 от София без вода. В София е пълно с идиоти, нищо чудно да има между тях джихисти, радикални ислямисти, самоубийци, фатмакочерепови боклуци.

     Село Алино в миналото е имало връзка със с. Плана чрез път, който започва покрай реката, след което се изкачва постепенно по рида, разделящ селото със съседното село, Поповяне. Този път възприемам като панорамен, за разглеждане на Витоша от юг, където е доста  различна в сравнение, а ако се погледне от София. От тук се вижда Рила, като се започне от вр. Белмекен, после Равния чал и Ибър, Мусала, Мальовиците, равният рид над Седемте рилски езера. Красота и вдъхновение,  помрачени до някъде от промяната по поляните край пътя. Някога – пасища и картофени ниви, сега те са изоставени и обрастват постепенно с тръни, между които покълват т. н. семеначета - дръвчета, посадили се сами от разсейването на семената на дървото майка наоколо. На места тези семеначета са вече големи, наричани са келемета. Те превземат не само нивите, които се засяваха с картофи, но и ливадите. Никой арендатор не би орал наклонената земя тук, след като може да бръмчи долу по равното като тепсия Самоковско поле.

   Пътуването ако е с автомобил налага връщане на същото място, но то може да  бъде извършено и с автобусите за Самоков през Белчинските бани. Някои автобуси навлизат в селото /Алино/, всичките обаче спират на отклонението към селото, което е отдалечено на около 1 км. Отклоненията за с. Алино са две. Към язовира се върви по течението на реката, достига се центъра на селото и после пак по долината на реката се отива на дясната дстрана на язовирната стена. Тъгва се от едната страна на стената на язовира, достига се началото му, след което се тръгва нагоре за с. Плана, от където има градски автобуси до София, чието разписание го има в интернет. От отклонението за с. Алино до с. Плана се достига за около 4 часа, но за да се разгледат красотите на този преход се необходими още час-два, та и повече.  Да се измине по този преход през пролетта, когато цъфтят цветя и язовира е пълен, е вдъхновение. Като видя пълен язовир, това ми носи радост.  Затова в последно внреме не посещавам язовирите в Западните покрайнини, наричани там езера, защото липсата на валута на Сърбия за да си закупи енергийни източници е причината те да отработват енергийно всяка капка вода от язовирите им и са ги превърнали в грозилища. Добре, че началник на страната им е Вучич, а не Ким Чен Ун, щеше да ги разстреля всичките показно със зенитно оръдие.

   Село Алино е с минало, както повечето села в страната ни. Аз поне не виждам бъдещето му. То е разположено на надморска височина около 900 м. на площта на Самоковското поле. Близостта на Белчинските бани и красотата на този язовир привлече доста хора да закупят тук имоти, да си построят къщи. А селяните с надежда да летуват при тях гости както на морето си направиха доста големи къщи. Къщи има доста, някои от тях много големи, но всичките от типа соцкъщи, строени по тогавашната технология. Голяма част от тези триетажни бели къщи са заключени, пред други има по един джип.

     В селото преобладават възрастните хора. Близо до централния площад има огромна, добре подържана църква. Площадът обаче е пуст, хора няма...Другият му площад е по-оживен. На него хората, пътуващи към язовира си оставят там колите, а наблизо има един огромен двор за селскостопански машини, според мен излезли от употреба. Преди селото има изоставени текезесарски сгради и вероятно някакъв цех за промишлена дейност, приватизиран със сигурност, и той грозилище. Така изглеждат селата ни. Спомням си израза на една съветска социоложка, която нарича такива населени места във все още комунистическата им страна, населени места със затихващи функции. Там мащабите обаче са много големи. При нас се обезлюди в голяма степен Видинско, при тях – Сибир.

    Много е тъжно да се посети кръчмата – останките й! –на язовирната стена, където на времето правеха кебапчета. Сградата е обезскрапена, обезджичена, обездограмена, по нея е стреляно, превърната е грозилище сред този рай. Същото важи и за сградата на паркинга за автомобили, чиито водачи са се осмелили да преминат през неподържания път до стената на язовира. Табелки как се достига до язовира вече няма, и те са отишли за скрап. Имам подозрения кои са извършири това, вероятно същите, които посякоха гората около с. Шипочане, електоратът на бать Сали, циганският бизнесмен, подавач на ток към незаконните постройки. Бивш депутат от ДПС.

    По времето на ковида, когато не може да се  пътува свободно по морето ни и към Гърция, могат да се посещават такива красиви места. От София до  Алино отстоянието е около 40 км. Язовирът обаче спада към непопулярните обекти за посещения в смисъл, че не е известен. Дори при достигане на селото, в което пътищата са много и повечето свършват до някоя къща, при липсващите указателни табели, язовирът не може да бъде уцелен. Защото изоставеният път за автомобили го подминава и после завива към него.

   Нивите край селото се обработват, защото са много удобни за арендаторите. Културата, която подхожда тук е картофи, наричани компир. Селяните също си произвеждат картофи, голяма част от които са предназначени за продажба. Едрите собственици могат да си откарат картофите до пазарите или тържищата в София, дребните ги продават на определено място край пътищата. Полето тук е равно и удобно за обработване с машини, като се започне от с. Поповяне, та до околовръстния път на Самоков и после надолу покрай пътя за София. Обработенит площи обаче намаляват, а част от това поле се превръща  в боклучище на циганската махала. В дясно преди моста на р. Палакария е циганското боклучище, което нито местната влъст на Самоков забелязва, нито пък полицията се интересува, защо от там все дими, влизат и излизат каруци с всякакви отпадъци.

   Имам двве предложения как да се измине този преход, първото е с автомобил. Пътува се от София през Ярема, колата се оставя на площада на сянка. Тръгва се нагоре покрай реката, изкочва се стената на язовира и се минава от дясната му страна. Така се достига до началото му. Леко стръмна пътека води до манастира Св. Спас. В зависимост от времето и възможностите, може да с продължи нагоре към платото на Плана и да се ползва за връщане един п о сериозен път, който минава по рида от дясната страна на реката по течението й. Връщането с автомобил става през Златната рибка.

   Второто ми предложение, което аз повече харесвам е да се достигне с автобус до с. Алино или до разклонението за него и от него покрай язовира и после през останките от манастира Св. Спас да се тръгве по билния път по рида между селата Поповяне и Алино. Стига се до шосето за с. Плана, по което преминава градският автобус за София. При всяко откронение за махалите към с. Плана има спирки.

    Обратният вариант - от Плана към Алино - е за хора, които познават региона и могат да се ориентират при разклоненията на пътищата, които са много, а и връщането до София става несигурно.

    На непосетилите това приказно кътчме на Плана вменявам един пропуск в упознаването на страната ни. Посетете го!

  

   

   



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7809016
Постинги: 3305
Коментари: 8756
Гласове: 15756
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031