Завърши едно страхотно пътуване, при което се запознахме с още останки от античната тракийска култура. Досегът с тази култура е много силен за мен. За запознаването ми с останалите в наши дни техни културни паметници ми бяха необходими години. Тези останки са различни - един вид са по Казанлъшко, друг -  по Странджа и Сакар, няколоко вида са по Източните Родопи, доста различни от тях са тези в Западни Родопи, където не са много, а такива има и по Осогово. Пред очите ми в момента е една такава култова скала над с. Раждавица, пригодена за жертвоприношения. В този регион тези паметници са рядкост и никой не забелязва скалата, казват й Камъка...

   Любимите ми места с антични останки от траките са по Източните Родопи. Не знам дали друг като мен е ходил там толкова много преобладаващо през летните горещини в търсене на различни култови места по единичните скали и по скалните комплекси, по кромлехите и другите култови съоръжения, на които не знам точното наименование. Не съм траковед, но изразявам едно свое мнение, което считам за отразяващо истината:

   Трапецовидните ниши, строени на невероятни места по отвесните скали на светилищата им вероятно са свързани с останките на починали траки. По Велинградско, край с. ИлиНЯНЦи, Кърджалийдско, край с. Красино и по други места има един тип тракийски гробища, описвал съм ги в блога си. Те са покрити с големи камъни с издълбани каскадно свързани легенчета в тях. По Странджа и Сакар обаче гробовете на траките са съвсем различни - мъртвите са били погребвани в скални гробници или в гроб, оформен някъде си от единични огромни плочи достигащи няколко кв. м, а плочата на покрива е нещо много огромно. Тези долмени са еднокамерни, двукамерни, големината им е различна. Ще покажа много от тях в блога си, които имат интерес могат да ги  потърсят в Интернет. Има и гробници, които са с много сложна конструкция от огромни така дялани камъни, че да образуват сферичен покрив и така да се самонатискат. Върху тях е натрупана пръст. Това са тракийските гробни могили. Има ги в полето, има ги в планината, но там са по-скромни по размери. Давам за пример гробницата до с. Свещари.

   Изключително интересни са и светилищата на траките. Те са почитали слънцето и са изградили – тази дума не е точна, изстъргвали са с кремъците си скалите, за да оформят светилищата си – огромни светилища, където са изповядвали вярата си. Цитирам две – Белинташ и Бегликташ. Посетил съм стотици такива, макар и по-скромни. Между тях имам и любими, силни, цитирам Илкая до с. Водинчарско. Като ги приближавам усещам тръпки и имам конкретни спомени. По същия начин, с вякакав тръпка усещам на римски пъл ли съм или такъв наближава. До светилището Илкя /Лековит камък реших да си налея вода от едно бунарче до с. Лебед, а то бе пълно с водни змии. Това не пречи на хората обаче да си наливат от него вода.

    Тази година пътуването ни започна от Бузовград, където се отбихме за кратко, след това през Сакар и после в Странджа. В Сакар има едно село Хлябово с най-много долмени на кв. км. в околностите му. Но златното сечение на останалото от траките тук минава през светилището им Палеокастро, посветено на слъцето. За да има толкова много долмени тук причината вероятно е, че тук е имало голямо съсредоточаване на траки. Тук наблизо има и останки от един тракийски град, Кабиле. Да се посети този комплекс, като се изкачи светилището над него, да се посети музея, това е велико преживяване. Велики хора са били траките, за да оставят такава култура, прид която хиляди години след тях се дивим - мъжете упорити, трудолюбиви, жените с малки глави и дълги вратове, изящни създания, видно от златните украси и други предмети на изкуството. Днес жените са различни.  Сезирам се Нинова с нейната огромна глава, която ми наподобява напръскан от бартолинки гландис. Трачките някога тъкали накити правили съдове за децата си, тая за нула време сви два декара застроена площ в Центъра на София. Май в голямата глава, независомо на ккаво прилича, повече мозък се побира.

   Направих и тук към 1000 снимки предимно от античните останки на траките, ще ги публикувам през зимата. Обработих снимките, прегледах ги, всичките са много хубави веднаж заради античните останки, които снимахме – между тях е и светилището Индипасха, ползвано до днес като християнско – но и заради природата на планината Странджа. Имам много да пиша за този край на България. Апетитите на олигарсите и крадците, ограбили заводите на страната и спестяванията на хората, имат интереси към Страджанското черноморие - да го  бетонират и да им носи пари, а към вътрешността на Странджа никой не поглежда и там текат ужасяващи за страната процеси.  Ще се спра след месеци на циганизирането й, като въвеждам и таг: блоците на офицерите от кашишкото поделение в Звездец. Такива имало и във Факиа, но там не съм бил.  За съжаление за този регион само се говори още от времето на бай Тошо. Днес регионът е предмет на съдебни и други спорове заради незаконните строежи и бетонирането на крайбрежието му. Как живеят хората във вътрешността на планината, имат ли пътища и друга инфраструктура, ще имам доста постинги за това.  Но основният е ясен, циганизирането на региона, за което има отлична почва според сегашното ни законодателство. Може би пък и заради това президентът ни, новият хасковски Митьо Ганев, иска махкване на Гешев и машинно гласуване.

    Да изкажа и аз своето мнение – Гешев, и да го махнат и да го не махнат, все тая е, но въведе ли се машинното гласуване, за което се бори новия Митьо Ганев, мисля, че въпросът с циганизирането на региона и с инфраструктурата му ще се оправи за един период, не по дълъг от 800 дни.

   Прилагам статия за региона Странджа/Сакар. Тя е писана от човек с жив интерес към този край, а нестандартни хора като мен са копирали тази негова статия и са ги разнесли покрай долмените по Сакар и Странджа. Добра идея за Хората, които посещават тези долмени, да прочетат по нещо за тях. Аз намерих оригинала й в интернет и я публикувам цялата. Източните Родопи в някаква степен, Странджа в още по-висока степен и Сакар в най-високата степен са планини за хора с интереси, небоклуци, жертва на опростачватели от типа на медиатора Слави Трифонов, на президента, тургащ зад себе си портрета на Левски га прави звуци по телевизията. Има и един блогър на много високо ниво в тази материя, с американски ник, Блекпредатор, и той като тях. Не са само те.

   Има трудности от различен характер да се посесят тези долмени, но има и опции те да бъдат намерени

с помощта на съветници или дори водачи, а вече има и къде да се спи по Сакар. Ще опиша възможностите пред тях, дано да има хора с културни интереси, а не бирени търбуси. Аз познавам тези планини само в основни линии, в подрбонсот не съм навлизал, защото разходите ми до там са твърде големи. Мисля си обаче, че като дойдат на власт Радев, Манолова и трифонов ще станем по-културни, по богати и ще имаме мъзможност да пътуваме натам. Аз вЕрвам в тях.

   Ето и статията за долмените, която намислилите да посетят Сакар и Странджа е добре да прочетат, а после да се подготвят за посещението си още по-подробно. В писанията ми за този край ще разкрия част от възможните опции посетителите на тези планини да бъдат  по-ориентирани, за да  намират разпръснатите бисери в тази полупустиня – имам предвид Сакар, по природа досущ като Източни Родопи.

     А пред мен има ново пътуване, ще бъда сам, което ще обхване Баташкия дял на Родопа, Добраш, Каялийка, изворите на р. Сърница и прекрасната природа на Чамла, чиито гори наследниците на Александър Божков -  приватизатора на Костов - искат да секат, защото били техни. Получили ги чрез заменка, имали и НАТУРАЛЕН акт, както ми обясниха триградлии. Ще разбера и каква е целта на пътя до Чамла, където не живее от десетки години нито един човек, а само мечки. Според мен – да се ползва за изсичане на беломуровата гора. Единствен царо сСче беломуровата гора под Мусала и изнесе дървения материал в Гърция. Май така се е договорил в Швейцария с прорабточика си, Примаков. А паследниците на Ал Бош май са по-нагли и непочтени дори от натовскиа генерал и обединител на нацията ни, президентът Радев...

                    СТАТИЯТА ЗА ДОЛМЕНИТЕ

      Мистичните долмени на Сакар https://blitz.bg/layfstayl/ptuvane/mistichnite-dolmeni-na-sakar_news443519.html Blitz.bg Може и да не ги забележите, докато се разхождате из планината, но тези древни камъни, подредени от човешка ръка, са оцелели хиляди години Тополовград, България 09 Септ. 2016, 11:17 1825 прочита 0 коментара Снимка: Shutterstock Снимка: Shutterstock Снимка: Shutterstock Снимка: Shutterstock 1 от 2 $( document ).ready(function() { $("#fullscreen").photobox("a", { time:0, history: false, hideFlash: false } ); var MediaSlider = $("#articleMediaSlider"); MediaSlider.slick({ slidesToShow: 1, prevArrow: "", nextArrow: "" }); MediaSlider .on("beforeChange", function(event, slick, currentSlide, nextSlide){ }) .on("afterChange", function(event, slick, currentSlide, nextSlide){ $("#articleMediaHolder .slideInfo .current").html(currentSlide + 1); $("#fullscreen a").hide(); $("#FullScreen" + currentSlide).show(); }); }); Те са уникалното историческо богатство на Сакар. Може и да не ги забележите, докато се разхождате из планината, но тези древни камъни, подредени от човешка ръка, са оцелели хиляди години, пише obekti.bg. Поне 100 долмена има в тази част на България – и не се срещат почти никъде другаде на територията на страната. Най-големите и най-запазените са в Северен Сакар. Разнообразието им е толкова голямо, че планината заслужава да бъде обявена за долменен резерват. /* (c)AdOcean 2003-2018, News.Blitz.bg Article In Text */ ado.slave("adoceanblitzbgvppmqmhred", {myMaster: "32KRqYjgbC4z5SIgP3Zu1ZEyf3dX9G_PswM02cJDCeL.s7" }); if(typeof adoceanblitzbgvppmqmhred=="function"){ado._modeOldCurrentElement = ado.elems["adoceanblitzbgvppmqmhred3"];adoceanblitzbgvppmqmhred();}+(function(){return function(c){var a=window,b=a.parent;(a._AO_sendHits?a._AO_sendHits:a.inAOFIF&&b._AO_sendHits?b._AO_sendHits:function(){})(c,0)}})()([["","https://blitzadbg.hit.gemius.pl/_[TIMESTAMP]/redot.js/id=olfrQLt6yBySpD_WmBwEvMeyTIQkn4Q.9kzV7ReU5N3.j7/stparam=rbgohrntjz/fastid=bdqnzrpaoeikqqbjpxjllxdlkfld/sarg=5DDAFF113F8DB7CE/extra=;"]]); Долмените – тези мегалитни структури, все още крият своите тайни. Има хипотези, че са астрономически съоръжения. Но такива черти не се наблюдават винаги и навсякъде. Има предположения, че са гробнични съоръжения или паметници. Но далеч не навсякъде има следи от погребения. Така или иначе предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години и си заслужава да продължим да търсим отговора на въпроса защо. Мегалитни паметници се срещат от Британските острови до Япония. Приема се, че най-стари са западноевропейските (4.-3. хил. пр.н.е.), докато балканските и кавказките се датират към 2.-1. хил. пр.н.е. Към средата на 1. хил. пр.н.е. мегалитното строителство замира навсякъде по света. Трудно е да се каже дали градежът им е всеобщ етап в развитието на обществата, или е резултат на “дифузия” на една идея, която, естествено, е търпяла развитие и промяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са съоръжения, сглобени от минимален брой максимално големи и необработени или грубо обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните елементи става не чрез зидане, а чрез групиране и сглобяване по кантовете. Различаваме две мегалитни форми – менхири и долмени. Менхирът е скален блок, който е забит вертикално в земята подобно на колона. Срещат се индивидуално, в безредни групи и подредени (в кръг – т.нар. кромлех – като Стоунхендж; праволинейно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма убедителна хипотеза за предназначението им. Долменът конструктивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща скала („протодолмен”), 3-4 камъка (долмен тип маса) или 2-4 вертикално забити плочи в правоъгълен план (долмен тип камера). Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище са главно в т.нар. Одринска яка – планините Странджа (около 70 броя в България и вероятно над 100 в Турция), Сакар (локализирахме досега около 100), Източните Родопи (около 30 в България и вероятно още толкова в Гърция) и отделни съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са важни, понеже бележат пътя, по който вероятно е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море. Районът около Одрин е населяван от различни племена, които към 6. в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към 4. в. пр.н.е. създават свое царство. Въпреки че в писмените извори никъде няма данни одрисите да са строили мегалити, все пак може да се предположи, че именно те наследяват традицията за долменното строителство от своите предшественици - условно може да ги наричаме протоодриси. Става дума за нашите земи в периода преди 10. в. пр.н.е. Доколкото от 12. в. пр.н.е. до 2. в. сл.н.е. Сакар винаги е бил в рамките на “одриската” територия, то мегалитите там са формирали единна и относително затворена система, цялостна група, в която са се развивали строителните и ориентационните принципи на долмените, създавани от едно и също население. Докато много от западноевропейските мегалити са от готови, без обработка скални късове, довлечени от скандинавските ледници, при по-късните балкански и кавказки мегалити винаги личи обработка на елементите. Опити за описание на мегалитите в Сакар планина предприемат различни учени. През 1888 г. братята археолози Карел и Херман Шкорпил преброяват около 100 долмена в Сакар. Те отличават малко на брой големи, често безмогилни долмени и много могилки с по една-две плочи, останки от малки долмени, както и могилки без долмени, но схващани като мегалитни обекти. Броенето на обектите обаче не е диференцирано. През 1901 г. Георги Бончев преброява над 450 долмена; включва големите и запазените, но също и разрушени, често скрити под могилки. Броенето отново не е диференцирано. Иван Велков и Васил Миков в 30-те години на 20. век вече съзнателно броят селективно долменните и недолменните (надгробни) могилки. Само около с. Младиново те отбелязват 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили. За съжаление днес броят на тези обекти в района е намалял няколко пъти. Няма друга причина за това освен съзнателното им рушене от иманяри и злосторници. Във фундаменталния каталог „Мегалитите в Тракия”, ч. 1. (1976) и ч. 2. (1982) са представени подробно резултатите от разкопки на около 45 долмена в Сакар, което изглежда е оценка за общия брой оцелели по онова време там долмени. Недостатък и тук е липсата на диференцирано броене. Основният проблем, който се опитваме да решим, е колко от тези паметници са оцелели до днес. При това спазваме традицията на първите изследователи и регистрираме всички долмени (без обикновените надгробни могилки, където не виждаме следи от долмени). По този начин в проведените експедиции сме установили общо около 100 долмена с различни размери и в различно състояние – от добро запазване до почти пълна разруха. Ние започнахме пререгистрация на долмените в системата на GPS координати. Предприехме и изучаване на точната азимутална ориентация на отворите на долмените, каквато у нас досега не е провеждана системно и еднообразно. Специално долмени в Сакар посетихме през 2008 и 2011 г. Данни публикуваме постепенно в първия у нас онлайн каталог на мегалитите на Балканите:https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com. Изследванията ни имат поне 3 цели: 1. Да направим GPS пререгистрация и регистрация на долмени в Сакар и да извършим описание като начало на редовен мониторинг на тези паметници; 2. Да изучим конструкцията им и проследим еволюцията; 3. Да изследваме ориентацията им. Долмените може да са с една или няколко камери (помещения), да имат или не дромос (коридор) и фасада, също и кръгови или квадратни крепиди – своеобразни огради от вертикално забити камъни или плочи, понякога изпълняващи и крепежна функция за могилите. Доста от големите долмени имат фасади, което сочи, че са били предназначени за открито гледане, т.е. че са били достъпни, а не са гробници. Най-вероятно броят на камерите, дромосът и фасадата показват важността на обекта. Има съседни долмени, един от които е много по-представителен от другите. Нека сравним ситуацията с прочутата тракийска „гробница” в Мезек: в нейната камера никога не е имало погребване, но погребани хора са открити под плочите на коридора. При знаменития храм в Старосел вътре изобщо няма погребения, гробът на владетеля е извън съоръжението, на 100-ина метра, съвсем скромен и с друга конструкция. В Малката могила при Казанлък Георги Китов открива празен долмен, а до него - обикновено царско погребение под каменен насип, при това и двата обекта са покрити от обща тракийска могила! При много християнски храмове се наблюдава следната картина: под подовете на доста от тях има погребения, но това не значи, че са замислени като гробници. Затова ние сме на мнение, че долмените са съоръжения с духовен характер (т.е. не стопански, военен или битов), например подобни на светилища или параклиси – домове за подслон на добрите духове, при това временен – затова имат отвори за влизане и излизане. Някога някои от тях са били използвани за погребване на хора. Ако все пак приемем, че всичките са по същество гробници, наличието на големи и малки долмени може да означава социално разслоение – за по-големия владетел – по-голяма гробница. Ако ги смятаме по-общо за своеобразни храмове, няма нищо чудно да съществуват големи и малки храмове, както е при християнските черкви. Мислима е и смесена ситуация: малките долмени да са най-често гробници, а големите да са храмове или светилища. Но техническите похвати на градежа са еднотипни. Задължително е да отбележим четири уникални за България обекта в множеството на еднокамерните долмени. Първият е протодолмен в местността Евджика (с. Хлябово) - капакът е опрян върху една дялана стена и върху една успоредна на нея естествено стърчаща от терена скала. Вторият е долмен „сандвич” в долината на Кавураланската река (с. Хлябово) - близък до най-древните долмени. Третият е смесен „мегалитно изсечен” обект – т.нар. скален долмен, пак в Евджика, а четвъртият - долмен в открит кромлех, без могилно покритие (с. Планиново). Двукамерните долмени (около десетина) са по-добре запазени от еднокамерните. Там се наблюдава изключително конструктивно разнообразие. В Сакар е запазена уникална за България комбинация от два долепени двукамерни долмена с обща фасада (единият с дромос) в местността Нъчеви чаири до шосето Българска поляна - Хлябово. Подобна двойка (разрушена през 70-те години) долмени в Странджа е описана от Карел Шкорпил. В Сакар, в местността Славова кория, е запазен долменът с най-голяма камера у нас (2,5 х 2,3 м), а също така конструктивно най-съвършеният и все още напълно покрит двукамерен долмен – т.нар. Царски долмен в местността Бялата трева между Хлябово и Българска поляна. Разнообразни са конструкциите на долмените в Сакар. В хоризонтален план камерите са правоъгълни, но огромният долмен в местност Славова кория по изключение има квадратни камери. В напречното сечение страничните стени са леко наклонени навътре за устойчивост. Напречните плочи са както правоъгълни или трапецовидни, така и съставни (правоъгълни с каменни клинове за оформяне на трапец). Понякога надлъжните стени се съставят от две плочи, поставени една върху друга (поради което и трапецът е “двоен”). Според принципа за монолитност капакът е от една плоча. Много впечатляват разнообразните и оригинални сглобки между стени и капак - външно опиране на страничната стена върху напречната или издълбаване на улеи по едната от две съседни стени за вътрешна опора. Не само стените имат жлебове, но и капаците са с извити надолу ръбове, бордюри за хоризонтално укрепване на сглобката (напр. в местността Нъчеви чаири). Някои имат, други нямат лицев отвор. Той най-често е правоъгълен, с размери около 40 х 60 см. В някои случаи отворът е украсен отпред с около 5 см декоративен жлеб. В местността Мангъра доскоро можеше да се види почти напълно запазен единственият у нас долмен под пълно могилно покритие. Половината могила бе унищожена при археологически разкопки, проведени там през ноември 2010 г., а обектът e “защитен” от... табела и полиетилен! Важно е да кажем, че от конструктивна гледна точка няма два еднакви долмена. Отчитайки трудоемкостта при изграждането на мегалитни обекти, естествено е да предполагаме висока обществена значимост, наложила подобни усилия. При очевидната непроизводствена насоченост на долмените остават две възможни причини: идеологически потреби и принуда от страна на владетел, а може би и съчетанието между тях. Отдавна е известно, че една идеология може да почива на почитане на някое небесно светило, най-често Слънце или Луна, но може и ярка звезда. Най-известният пример за обвързване на мегалитно съоръжение с календарно-астрономически наблюдения е Стоунхендж. Хипотезата за възможна астрономически значима ориентация лежи в основата на т.нар. ориентационна археоастрономия. Приложена към долмените на територията на България, тази хипотеза изисква масово измерване на ориентацията през предното отверстие на обектите. То бе провеждано в нашите експедиции. Точността на ориентиране (±1°) е в рамките на инструменталната. Грешката в позиционирането на обект по данни на GPS върху спътникова карта от Google Maps е в рамките на вътрешната точност на измерването с GPS прибора, т.е. 5-10 м! От карти или с GPS оценявахме надморската височина на долмена. Анализът на измерените ориентации на сакарските долмени не показва преобладаваща значима астрономична ориентация към Слънце, Луна или звезда. Наблюдава се почти равномерно неспецифично насочване по целия южен полухоризонт. Наложи се да търсим допълнителни ориентационни принципи. Данните подсказват връзка между долмените и сакралния ландшафт. Преобладаващият брой долмени са ориентирани към върхове, където е отбелязано присъствие на древни тракийски светилища. Тази особеност наричаме топоцентричен ориентационен принцип. Особено впечатляваща е ситуацията с долмени, насочени към рида Гората в Източните Родопи, чийто хребет е осеян със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида. Правдоподобието на такъв ориентационен принцип намира подкрепа във фолклорната връзка между хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар. Според легендата около живителен извор, бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в околността. Всяка година напролет водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е заради кръвна жертва, принасяна от „стопанина” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска крепост с обширно селище край нея. Анализът показва обаче, че топоцентричният принцип не е достатъчен, за да обясни всички ориентации в този район, защото близко разположени и подобни долмени имат ориентации, различаващи се драстично! Оказа се, че е добре обектите да се разглеждат и по райони. Особено благодарна за такъв анализ група образуват долмените в района с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с голяма вероятност долмени в този район “гледат” не толкова към характерна височина, а един към друг! Можем да говорим за „съседски ориентационен принцип”. Той предполага относителна датировка на паметниците – долменът “мишена” трябва да е по-ранен! Събраните данни позволяват да се предположи, че по-представителните екземпляри сред долмените може да се разглеждат не само като погребални съоръжения, но и като площадки за култова практика, свързани чрез ориентацията си със значими за култа свети места, често доста отдалечени от разположението им. Мегалитите понякога се вплитат дори в съвременната религиозна обредност на местното население! Ето и няколко примера. Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) до средата на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага черква, било традиция след гроздобер, в началото на октомври, да се прави служба и курбан, а за маса служел... долменът! Краеведката от Хлябово Златка Караманова споменава, че в миналото хлябовци се събирали около долмените на култови празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени легенди. Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това очевидно не плаши иманярите, а и някои хора от местното население, които използват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета. Още Георги Бончев отбелязва масовото и бързо рушене на тези паметници. Карел Шкорпил през 1925 г. също алармира, че “долмените са много изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана”. Уви, и в наши дни варварското отношение към тези уникални обекти си остава същото – при обиколките си забелязахме навсякъде белези на разрушение. Призивите за опазване, отправени преди век, важат с пълна сила и днес!

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/layfstayl/ptuvane/mistichnite-dolmeni-na-sakar_news443519.html