Чрез този постинг ще сезирам непознаващите скалата Стола, наричана още Лупова глава в планината Среден Понор. Тя е над с. Добравица. Едва ли има непознаващи скалата, защото тя е много популярна и вероятно всички са я посетили, но нека и за нея да поместя една разходка в картини. Може пък някой още да не е...



                 
         Въртопът  Усмихчо - една класическа препасница на карстовата планина.



                                           Пропастна пещера















      Скалата Столът от тази гледна точка. Помествам още доста снимки от нея.



















                   Тук по скалите гнездят Хайдушките гарги.
















                               Това е седалката на Стола.













 

                            Облегалката на Стола?



Може би не Столрът, а Лупова глАва  /Вълча глава/ е по-правилното име на върха.



                Някога - пасища, днес преминавало за свити, сърни и вълци...



                    Пласт от лигнитни каменни въглища, тук ги има на доста места.



Вижда се скалното срутище, което се свлече преди няколко години. С него - и част от красотата на Луповата глАва.



Ако някой не вярва, че тук е било дъно на море, нека обясни как тази раковина се е залепила за камъка, по същество утаена скала.











                  Тук и до сега хората си карат с каруците по малко въглища в домовете.











          Един от многото оброци на с. Добърчин







Още една раковина, встроена в зид. Ако човекът знаеше, че този камък е на възраст между 150 и 500 млн. години, щеше да го опази, може би.








    Пак ще дойда тук, Понор!  Само да съм здрав....

невероятни снимки. Цветята ти иде да ги погалиш, сърнето - да го прегърнеш, а на причудливите скали - да се възхитиш.
Да си жив и здрав, та да ни радваш още.