Разходката ще продължи с изкаване на кемера на моста.



Вторият лабиринт от галерии, където навлиза реката. Тук са 
влизали само пещерняци със съответното оборудване и гаранции,
че през деня дъжд няма да има.



Това е кемерът на моста, но от тук изглежда различно.



 Пътечка към обгледно място към моста и към едно въже, 
наричано лифт, на което се вързват туристи и се плъзгат по 
въжето до място за слизане от другия край на пропастта.



Стълбичката, издялана в скалите не води към тракийско светилище.
Тук светилища няма, много рядко има нещо останало от траките, 
предимно гробища за редовите траки, покрити с големи камъни с
издялани паници върху тях. Въвеждам и таг, Славеевите скали.



На тази снимка се вижда въжето, по което вързани стабилно се "возят" туристи.







                                               Коста пред моста



Отсреща по моста преминава римски път. Имах стар пътеводител на Родопа, на който имаше две любими мои снимки. На едната по моста преминаваше баба с натоварено муле, много силна снимка. На друга крава се бореше да се измъкне от тресавището Батащко блато, което сега е дъно на яз. Батак. Откраднаха ми книжката...















Подбна фигура се е опитал да направи Колю Фимето на неговия мост в Бяла.







                  На моста съм. От него се разкриват други гледки.









                    Виждат се туристи на челото на "мечока".















 Дърво до ресторантчето, спонтанно възникнало тук заради  голямото посещение на туристи. Най-първото меню, което се предлага са плескавици и други видове спъбска скара.