Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2019 10:36 - НА РАЗХОДКА ПО МИДЖУР - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                 КАРТИНИ  ОТ  ЕДНА  РАЗХОДКА

ИЗ РЕГИОНА НА МИДЖУР ОТ СТРАНАТА НА БАБИН ЗУБ

   

    1.Въведение, снимките ще поместя в следващите няколко постинга:

 

     Регионът на Миджур и регионът Копрен/Трите чуки са най-красивите в Западния Балкан в участъка от седловината Петрохан до седловината над с. Салаш, наричана Белоградчишки проход. Красотите на Ком, възпяти от Дядо Вазов са далеч по-скромни от тези две. В този участък на Балкана има един дял, наричан Светиниколска планина, към която принадлежат Белоградчишките скали, има и един връх Хайдушки камък, където природните условия на Балкана са най-сурови, където красотата на природата е приказна. За съжаление до нея са се докосвали много малко хора и тази част на Балкана остава най-рядко посещаваната от всички наши природни красоти. Причините поне на мен са ми ясни.

    Западният Балкан е характерен с това, че на север от него започват стръмни долини или се отделят дълги високи ридове. Разбира се, има изключения и ще посоча едно, Широката планина. На юг той пуска едни пространни наклонени триъгълници, много огромни пасища, като на места хипотенузата на тези триъгълници опира на върха на следващия триъгълник, но има и такива триъгълници, на които хипотенузите се допират. В тези случаи Балканът се извива като змия или прави прав ъгъл. Давам пример с дела Хайдушки камък/Орлов камък, където Балканат прави два завоя под прав ъгъл, но запазва посоката си към Дунава. Прекрасни долини разделят тези триъгълници, по коите текат реки с кристална вода и мого водопади. Любимата ми долина е тази на р. Дойкинска, която разделя дела Копрен на две. Ще дам пример с още два огромни триъгълника, всеки доста по-голям по площ от Витоша – този между реките Дойкинска и Темщица и следващият между реките Темщица и Тимок.

    Преди  да опиша красотите на Миджур от към Бабин зуб ще опиша как се достига до хижата и хотела Бабин зуб от София:

    Разстоянието от София до това дивно място е 150 км. Пътува се до Калотина, след това през Цариброд по стария път до Пирот. В Пирот се завива в дясно от магистралата, която няма отклонение към град Княжевац, посоката по която се пътува. Забележителност по този път е манастирът Свети Георги при с. Темска. А на 20 км. нагоре по реката Темщица има една дивна долина, в която е разположено с. Топли дол. Пътят за Бабин зуб продалжава покрай един красив водопад, с много вода през пролетта, където винаги има стотици хора на пикник. Над водопада е манастирът Свети Онуфрий.  Продължава се към гр. Кална. Там се завива в дясно по долината на р. Тимок. По пътя имаше красив водопад, но простащината на сръбския комунистически кърмчия Вучич, който искаше да възложи на кума си – строителен биринджия – да строи МВЕЦ на река Тимок с европейски средства стана причина да се унищожи красотата на един двоен водопад на р. Тимок. Изкорениха никога несечената букова гора, прокопаха коритото на реката за тръби, но под натиск на природозащитници работата бе прекаратена. Водопадът, където си почивахме пред красотата му обаче е унищожен. Все едно вместо човек, с когото да разговарям, там сега да е трупът му. Минавам и не поглеждам към мястото на водопада, на нормалната употреба на човека, изминаващ земния си път съгласно естественото си Божие употребление и рушащи природата !!!!!!!!!

   След достигане горе на височина около 1500 м. в ляво завива много е мъчително да гледаш простащината на простаци. Проклети да се тия идиоти - войнстващи простаци, пречейки път под рида с Бабините зуби, под най-големия от които - един кучешки зъб - има хижа и хотел. По-благоприятно място за тези сгради просто няма като изходна точка и като място за разглеждане на околностите, нещо много велико като красота.

   Нещо много важно за отсядащите в хотела или хижата ще кажа. Цените са между 16 и 25 евро, но има и стаи с балкон и хубав изглед за по 100 евро. Заплаща се в евро. Ако човек няма евро тук ще преизчислят курса спрямо динара но така, че от смяната на парите цената на нощувката ще се вдигне поне с 50%. Затова тук се идва с евро, железни монети евро не се приемат. Затова хората трябва да имат и дребни банктоти с по 5 и 10 евро, връщат в динари. В ресторантах се работи с динари.

   За Бабините зуби съм писал, сега ще пиша за масива Миджур. Не казвам върха, защото той е нещо много огромно, най-могъщото нещо в Западния Балкан. От един малко по-нисък връх на запад от Миджур по рида, започващ от този връх чак до долината на р. Нишава при с. Станичане е преминавала границата ни със Сърбия, а след това село границата е била билото на планината Влашка. Минавал съм навсякъде по нея, после през Руй планина и през Бясната кобила. Идиоти ни отнемат тези територии съгласно Ньйоския мирен догово ведно с целокупното българско население там, останяйки ги да измрат в снежния капан и ги придават към Сърбия с мотив не сме били на страната на добрите в ПСВ, ангтличаните, паразитиращи тогава към половината свят.

    А сега за масива на Миджур:

    От към България, с. Горни Лом, този масив е много отдалечен, много е стръмно, освен това се тръгва от много ниско, от около 700 м. н. в, а Миджур е на 2150 м. Обрастнали пътеки от стадата някога отвеждат на седловината Кози превал, а от нея до до Миджур още колко има!

   От към Бабин зуб е различно, защото хижата и хотела там са на 1500 н. в. като почти до вр. Миджур води шосе за джипове, правено от сръбските граничари.

   Това шосе извежда на една поляна, истински наблюдателен пункт не само към Миджур, но и към Трите чуки, Вражата глава, Пъклещица, а също и към някои върхове по рида от Миджур към долината на р. Тимок. Прекрасно място! Шосето, на места с по-преки пътеки, преминава покрай всичките тези върхове, които се виждат от поляната – те са четири великана, всеки следващ е по-висок - набирайки височина. Където има поглед  на ляво или на дясто, взорът все се разширява, масивът на Миджур се приближава и се вижда какво огромно нещо е. Точно преди завоя за Миджур наляво към седловината Кози превал се отправя пътека за един друг шедьовър, от който разкрива красотата си резерватът Чупрене. Най-високият връх на резервата е Кози връх, но най-красивият е Острата чука. От нея се разкрива изглед към Белоградчишките скали, към цялата Светиниколска планина, която в един участък прилича на Родопите над с. Солища, защото има върхове тип турли.

    При мен това възприятие е още по-силно, защото всичко, виждащо се от централното било на Западния Балкан тук съм го посетил и упознал през изминалите години, когато не  познавах умора.

    Пътеката за Миджур е в дясно. Тя води до една застава на сърбите, изградена от суха каменна зидария на височина 2100 м. По-нагоре на върха има табела, че сърбите освободили този регион от бугарите през 1890 г. Останки от идиотизЪма в политиката на сърбите са 100% пурум живи в организЪма на  Товарищ вучиЧ, наследник на Милощевич и ученик на промосковеца-националист Шешел. Върхът е съвсем наблизо. На пирамидата му сърбите са оставяли /закачали, привързвали, разфъргвали/ всякакви боклуци за спомен на събитието, че са били на най-високия връх на Сърбия. Ще покажа този ужас, направих много стотици снимки по време на това пътуване. Украсеният с боклуци и прокомунистически слова триантулачен знак може да се ползва за пример къде са корените на това, което наричаме балканска простащина. Само портрет на Миле Китич чалгаджи не видях.

   Масивът има пет коти, колкото има и вр. Копрен, само че Копрен има и още Три чуки. От маркировката на единия от върховете по масива – не съм убеден, че е най-високият – на изток има още един връх, а на запад още три, но без седловини между тях. Към България има стръмни пасища, страховити скали и карстови извори, даващи началото на р. Лом, в която от с. Горни Лом от цеха за акумулатори изливаха в реката ненужната им сярна киселина. От тук се вижда гърбът на резервата Чупрене, Белоградчишките скали, Широката планина, Ком, Трите Чуки, нашите планини в Сърбия- Видлич, Гребен и Влашка.

    Такава мощ, такъв могъщ масив има рядко по нашите планини. И такава красота навсякъде.

    Връщането е желателно да стане по следния маршрут, койтоще удължи пътуването с 2-3 часа:

    Тръгва се по билото на запад, като се изкачват трите коти.  Те са почти по хоризонтала. Спускането става към седловината Кози преевал. Който не иска да продължи към Острата чука, един бисер в този регион, остава да чака тук, има камъни като скамейки и сенки под мърчовете. До Острата чука се достига като се премине през вр. Кози, доста висок. По рида малко след него е вр. Острата чука. От седловината Кози връх има пътека с малка денивелация, която извежда на пътя за джиповете от хижата до Миджур. Така пътят за посещаване на масива Миджур се удължава с около 3 часа и вместо 7-8 става 10-11 часа. С почивките и гледането наоколо.

   Ще опиша и няколко красиви прехода от и към Бабин зуб:

   Първият от тях е от с. Топли дол до хижата и обратно. Може да се пътува с джип. Село Топли дол е разположено на възлово място и от него към планинана започват поне пет римски пътища, част от тях достигат най-важното тук кръстовище на римски пътища, това на седловината до вр. Вражата глава. Към него се устремяват поне 10 първокласни римски пътища.

   Втори път за с. Топли дол има ако се тръгне от хижата и се достигне до изоставената застава. От нея започва римски път по голия рид до с. Топли дол. Да не пропусна да кажа, че в селото Топли дол слизат три реки и доста дерета, всичките много красиви и с по един римски път по тях по червените, богати на мед скали.

   От хижата може да се достигне до с. Църни връх като се слезе от седловината Кози превал.

    И още един доста дълъг преход ще посоча, от хижата до Козия превал, после по централното било на Балкана до Светиниколския проход и от него в с. Равно буче, на около 5 км. след което е мостът на пътя от гр. Кална за Бабин зуб. Има и такава опция за изминавене на този преход, който е към 10 часа. Върви се по 100% съхранен  широк римски път, свързващ и сегагр. Кална и превзетото от ромовете днес прекрасно село Чупрене. Циганите така наппавиха, че човек да не стъпва повече там, че и около него. Живеят си те на помощи, хората работят, за да ги хранят.

   Приятен път сред тази дивна природа за личностите, които търсят красотата, имат дух, даян и дупце, необходими им да се съешат с нея!

 

    2. Кода и Финаа:

    Сърбия е зле икономически, хората обаче не са пропойци, изродени и неможещи да мислят и нищо да правят, чакащи бащицата да им обясни как да мислят правилно. Те са жизнени, между тях има и интелигентни. Интелигентните искат да се извърши промяна в Сърбия и да заживеят хората в хази срана нормално, както стана в различна степен при съседите им. Това е и в основата на протестите срещу Вучич, но  няма да се получи. Колкото сирийците успяха да свалят диктатора и бащица на сирийските олигарси Башар Асад, толкова това е реално и за сърбите, защото иматхстожер, който ще гарантира властта им, Путин. Разликата е, че сърбите работят, имат здрав ген, не са като арабите, но и те като сирийците са под комунистически гнет, макар различен в миналото от съветския. За да си запазят гена и ценностната система сърбите причината е, че в Сърбия нямаше отнемане на собствеността. Поради този факт и нашите българи в Сърбия запазиха ценностната си система и по тях ние разбираме какви сме били някога, не преминали още през годините на съветската окупация, внедрила у нас тяхната античовешка система, която днешният ни президент, маркспунинец и мадурист, се опитва да възвърне.

   Защо Сърбия никога няма да поеме към Европа? Отговорът е прост - защото бившите от СЮК и УДБА ще загубят ръководната си роля и позициите си. Там няма много бизнесмени, но пък тези, дето ги има са повече от могъщи. Те гръмнаха на времето Джинджич. Ще цитирам два много видни техни бизнесмена – Цветан Василев и Йоцо Амстердама, останалите има сроден с тях бизнес. Такива са им бизнесмените, те дърпат конците на властта. А проблемите им са много – сърбите са отщипвали територии от съседите си, сега трябва да ги връщат. Единствената им надежда това да не се случи е Путин да въведе там войски по подобието на тези в Сирия. С това Джинджич плаши сърбите и Западна Европа, защото ще стане страшен конфликт – от къде ще летят руските самолети да бомбардират потенциалните места, гравитиращи да излезат от Сърбия като Санджак, Воеводина, Прешево, няма да са само тези. Никога Сърбия с тези комунистически управници и олигарси, от които цитирах двама няма да влезе в ЕС. Сърбите са едно, комунистическите им управници са друго, това противоречие ще се задълбочава. Това го знаят само хора, имали дългогодишни контакти с хора от тази страна.

   Докато бяхме в Сърбия гедахме телевизията им. По половината от времето за новини говори Вучич, да ти се доповръща. Дават среща между военните министри на Сърбия и Русия. Голяма любов, стратегически партньори. Сърбино с излъчване на Ким Чен Ун, когато присъства на тест на ново оръжие.

   Това е един умрял обществен строй като този в Сирия, но знаем там какво направи Путин там, 500000 убити и 500 млрд. долара разруха, знаемкакво направи преди това в Чечня. Явно за сръбското ръководство това ще бъде последната възможност да се задържи на власт, както се задържа Асад в Сирия. Не задавам въпроса, и какво от това, като остана на власт...

   Дано Свети Сава, техният небесен покровител да ги отърве от тия ненормалници, които могат да доведат страната им до това, което сполетя Сирия, друг един стратегически партньор на Путин като тях. Да си в Европа и да си против Европа, а със страните примати – това не е нормално. Сърбите го осъзнават и протестират срещу това статукво, ръководството им никога няма да се промени. Не хора, а джелезо, бе казал един наш комунистически поет…

   

 





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185680
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031