От високото, където съм по-близо до Бог слизам надолу, В главата ми нахлува песента "Der Wanderer" на Шуберт. Някакъв връзка стана в мозъка ми, защото и аз съм човек, който докато има сили ще странства. Предпочитам този начин на изява, вместо по чака-рака кръчми с чалга и сръбско-циганска музика. Не съм в крак с модата, дори по зле съм - пътувайки в метрото не цъкам с телефона си.
   Но пък ето къде ходя:



На мета билото се стеснява, но под него има удобно място за минаване.
За да е още по-удобно има и римски път, широк 80 см.



Първият от шестте върха до вр. Вейката, а до Гюмюрджинския снежник има още три.
Изключително тежък, бих казал изтощиелен прехоод ако не се тръгне от Горския дом.























  Сред тази полупустиня са живяли нашите помаци някога, днес в Гърция,  сего изселили се близо до морето.







Времето е неподходящо за снимки, горещината е страхотна. Ат скалите към мен усещам излъчване на топлина.















Ще покажа снимки от вирчето до Горския дом. Запомнил съм го с дебелите колкото къката ми лениви черни змии, които така и не успявам да снимам - усетят ли ме, влизат във водата. Тук носят с кофи малки рибки и като порастнат ги ловят.











                                                               Рибари







                                      Следват няколко огледални образа.















Момчета от с. Долно Къпиново. Вместо да яхнат кросови мотори и да рушат природата на резервата, качили се пеша до тук и ловят риба. Добри момчета.


























   Край на дивната разходка в резервата. Много е дълга и тежка ако се тръгне от село Къпиново.
    Прилагам линк с песента на Шуберт Странникът и още един с фантазиятаа му за пиано, където гой вмъква тази тема в средния дял.