Разходката по билото на Родопа продължава, грябва да стигна най-високият вхъх на него, Вейката, от който се отдела страховития рид Гюмюрджински снежник.



в Началото на рида при гръцката застава скалиите са карстови, такива са и над селата им, но карстът изчезва и се появява граниит. Карстът се е образувал по-късно и сга се разтваря. На границата карст-гранит се образува мраморът.















                            Гранична маркировка, стои десетки години.



Времето не е подходящо за добри снимки. Вижда се Гюмюрджинского езеро, в което севливат всички подземни рекички.



          Пасищата на овчарите ни, помаците от двете страни на Родопа някога.











Зад този рид се вижда Гючюрджинския снежник, който е в Гърця. В тази долина и в следващата зад рида живеят българи.











                                                             Връх Вейката






















                                    
















Връх от рид, който до Вейката и после до Гюмюрджинския снежник се надига.



                     Още една останка от римски път



                   Първият от трите върха на рида Гюмюрджински снежник















                                                            Връх Вейката



Пасищата по планината от южната й страна. Днес непочистени, покрити с трева Смолец, която конят, със зъби на двете челюсти не може да откъсне. Не улучих времето, когаато тук растат алпийските цветя



Под този връх долу до морето е гр. Гюмуурджина. Езерото е от дясната страна на малкия връх.






























                                  Трите върха на рида Гюмюрджински снежник



Долу има село, вижда се пътят до него. Гърците подържат пътищата до селата си.



На рида пГюмюрджински снежник съм, времето се заоблачи, а аз съм притеснен, защото съм на гръцка териториия.

След написаното от Вас "Трите върха на рида Гюмюрджински снежник" и ще допълня, това са: Вейката 1463 метра, следва Орлицата 1483 метра и Papikio също 1483 метра.

До днес не знаех, че тази твърда трева се нарича Смолец. Спомням си я още как на слизане от Вейката стъпвайки на нея пружинирахме. Годината беше 1967.

По тези места нямаше как де се ходи по туризъм до 1989 г. Добре, че границите вече не са както преди, а половината от страната ни е заградена от граници, преминаващи по била на планини. За съжаление, днес времената са други. Вместо сред природата, извор на красота, сили и вдъхновение, хората са пред телефоните си. Дано каквото търсят да го намерят.

и тя в Гърция. Тази част от България ни е отнета заради прохода Промахон, който да бъде към Гърция, което означава да няма контрол върху него СССР. И така днес България почти от всякъде граничи със себе си. Давам пример с помаците по Гюмюрджинско.

Унесох се в разглеждане на снимките и забравих да ви благодаря. Не си спомням от кога туристи посещават този участък от границата, но благодарение на тях моите приятели и семейството ми видяха къде съм служил. И аз видях много непознати изгледи от границата, защото по моето време само на пирамидите се качвахме, не сме вървели по браздата. Браздата тогава беше ясно фиксирана и гърците минаваха покрай нея по пътека маркирана с дървени колове и върху тях обърнати консервени кутии. По ниско ние имахме орана "контролно следова полуса" която контролирахме и тези красоти не сме ги виждали, но зеленото и пак зеленото не мога да забравя.