В този постинг ще покажа картините от една моя разходка около яз. Студен кладенец. Имам си любимо място, къдото нощувам, близо до с. Зорница. Там има борова гора, в която крия на сянка колата си. Мястото е просторна ливада, част от полуостров в язовира, който се спуска от дивния резерват Вълчи дол. От тази ливада има много възможности за преходи през по-ниския резерват за кошути и сърни нагоре към най-високото село тук, Бойник. Отреща също е голяма красота - там е с. Широко поле с крепоостта Моняк, вижда се как река Перперек е разрязала планината, също орловите скали, наричани  Юмрука, село Гняздово до тях  с острова пред него, което се вижда малко след Ловния дом. Голяма красота! Една срещу друга в язовира се вливат две реки - Перперек, която тече обратно на законите в Родопа и Буюкдере, която събира водите на всички рекички от дела Стръмни рид в участъка около с. Равен.
   Тази красота е за хора като мен, а те са много малко. "Туристите" преминават наблизо на път за Маказа и гръцките плажове без да знят покрай какви природни красоти и антични останки профучават с колите си. Ако те спират тук и остават по няколко дни, този край ще се въздигне икономически. Ако не спират, това ще е потвърждение на една много лоша наша национална страна, нихилизЪма, с обратен знак на едно друго зло в Сърбия, шовинизЪма. Дано хората се размислят и помогнат с почивките си на страната си, не на чуждите.  Един туристически биизнес тук в комбинация с екологичните храни, произведени в региона би бил доста полезен за този непознат за хората красив регион на страната.
   Приятна разходка с мен покрай язовира!



 Сутрин ме будят кучетата на стадата тук, които усещат какъв човек има в колата. За тях винаги има нещо, а те наяждане нямат.



                      Разходката ми ще бъде покрай язовира, този път кратка.



























Това е връх Юмрука, по скалите на който над язовира гнездят колонии белоглави лешояди. Тях ги развъдиха по линията на ЕС, а от Швейцария получаваме помощи за храненето им, защото животни вече има много малко. Където умре поради болест или старост крава, кон иили друго животно, идва джип с ремарке и откарва трупът на животното в резерваата Вълчи дол. Там има друга скала, Козият камък, където също има популация на белоглави лешояди.














                                                         Скала над язовира



В ляво от скалата ее с. Широко поле, през което преминава влак, в дясно е с. Гняздово с острова срещу него.






















                                       В развъдника за сърни и кошути съм.








Това добиче /кошута/ е голямо колкото едно магаре. На мъжките рогата са високи по метър и половина.





                                                      Гюме



                   Дали е по-добре да почиваш с лодка тук или някъде другаде?







                   Вижда се отсрещният бряг на язовира с част от сило Широко поле.




Това място е близо до с. Лисиците, където язовирът е най-тесен. При с. Лисиците имаше въжен мост, после направиха ии втори, а първият, който водеше към резервата Вълчи дол го бутнаха заради бракониерите.



 
                      Да чуя аз, какъм е този шум, който долавям....
                      Този заек бе голям колкото едно средно куче.


Тук съм до с. Нановица, от където продължавам разходката си към с. Бойник. 

Само дето не ми хареса гюмето. Не обичам ловците....:)

Внимавам дори за гущерите, които пресичат пътя...