Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2019 13:42 - ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СЪНАРОДНИЦИТЕ СИ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ! - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 727 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   Въведение:
   По случай 100 години от позорния за нас Ньойски договор ще има конференция на тази тема в Брезник, където аз ще говоря за подлостите на този договор, имащ за цел обезбългаряването на тези територии чрез оставяне на голяма част от хората в снежни капани през зимата и в невъзможност да си набавят необходимото за живота си и стоката поради поставяне на граници по местата, през което те единствено могат да достигнат от планината до полето. За участиците в конференцията съм приготвил два подаръка, единият е този опит за пътеводител в Западните покрайнини, а другият е един комплект от около 3000 прекрасни снимки от този крй на електронен носител.

                        УВАЖАЕМИ  УЧАСТНИЦИ

В КОНФЕРЕНЦИЯТА ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИШНИНАТА   ОТ  ПОЗОРНИЯ  ЗА  БЪЛГАРИЯ  НЬОЙСКИ „МИРЕН” ДОГОВОР СЛЕД КРАЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

 

    За всичките Вас се опитах да направя нещо като пътеводител за Западните покрайнини,  с помощта на който имащите интерес към тази красива част на България, незаконно окупирана от Сърбия след разпада на Тройното кралство, да се запознаваят с природата й,  с културните й паметници, българите по селата и градовете и тези, които са останали да живеят в планината както са живяли дедите им преди много поколения като животновъди. Срещата с тези хора е много емоционална, защото общата ни кръв се усеща, но не е само това:

   След Ньойския договор, останалите българи в Западните покрайнини бяха превърнати в заточеници в собствените си имоти в чужда страна. Със запазване на собствеността си, нашите сънародници там опазиха и ценностната си система, тази на българите преди век. За съжаление в България имотите на хората бяха национализирани по съветски образец, в резултат на което селото ни - основа на страната ни тогава, бе съсипано, а с това и страната ни. Като последствие от тази промяна по съветски образец  формираната у нас, българите, цевнностна система, помогнала ни да се запазим като етнос, вяра и бит  500 години под турско иго също бе съсипана. Прекъснато бе нещо много важно - връзката на хората със земята, стоката, природата, това което е правило българина силен и независим човек. За съжаление обратен път след тези процеси няма, в това сме убедени всички. Отнемането на собствеността на хората и загубата на ценностната ни система са основните причини за всичките ни беди днес, защото вече не ни обединяват вярата, етноса, обичаитеу културата – това,  което е в основата на всяка държава. А при нас има и още един мултиплицилащ фактор за духовната ни разруха, днес превърната във фундамент за  опростачването на личността. Това е избиването и интернирането на нашата интелигенция след 1944 г., като тя бе заменена с хора без образование, агресивни и жестоки.

   В Западните покрайнини малкото останали българи имат ценностната система на всичките нас, каквито сме били преди век и досегът ни на нас, днешните българи до нея е нещо много важно за всеки човек, който осъзнава този факт. Българите в Западните покрайнини са доста различни от нас по манталитет, като изяви, като вземане на решения. Причината за това е ценностната ни система, която те са съхранили в себе си. Тези хора, откъснати от Родината си са пример за нас, от който да се поучим как да живеем в съгласие, да сме добри, честни. Дано валякът на промените, тръгнал от СССР преди 75 години, мачкал ни 45 години, чрез заразените схттези човеконенавистни идеи не пренесе заразата сред малкото българи, останали в Западните покрйнини.

    Аз не произлизам от Западните покрайнини, нямам никакви роднини там, но като турист, упознал цялата ни страна, упознах и този край. Да упозная Западните покрайнини в мен се породи желание, кагато за първи път изминах прехода от вр. Ком до устието на Тимок. След 1989 г. бе демонтирано теленото съоръжение, наречено клеон и поне от нашата страна достъп до билото на Балкана, което е граница между България и Сърбия стана възможно. Такаа само за пет дни аз се придвижих по билото на Балкана от прохода Петрохан до Салашкия проход. Това съвпадна с времето, когато нямаше дори хляб по магазините. Високо по билото на планината храна последните два дни ми даваха работници в планината и ашите граничари. Стъпил на Копрен, на Трите чуки, на Миджур, на Острата чука, на Хайдушкия камък, да упозная този регион, където западните скатове на Балана слизат към долините на реките и после да се прехвърля на планините в близост до Балкана за мен стана мечта. Благодаря на Господ, осъществих я 100 %. Започнах да посещавам и Западните покрайнини с цел да проуча възможностите за посещаване на планините в този регион – къде да отсядам, от къде да тръгвам нагоре към съответната планина, какво ще бъде отношението на хората към мен, туриста инок, да не ме помислят за трафикант или каналджия, каквито имаше по време на Юговойната, да получа информация за пътищата там. След това запознаване, а също и оглед към Западните покрайнини от билото на Балкана, което достигах от към България, аз осъществих една десетгодишна програма за запознаване с този регион от 2005 до 2015 г,  като за целта изминах като турист по техните планини, села, махали и свети места /пеша!!!/ над 4000 км. Започвайки с Балкана, след това упознах Видлич, Влашката планина, Гребен планина, Руй, Въртоп, Кървав камик, Милевскаата планина и Бясна кобила. Такова нещо съм убеден, че никой човек не е извършвал и реших с тези свои познания на този край да помогна на други хора да посетят определени места по Западните покрайнини, като получат от мен информация, която няма от къде другаде да вземат, освен от блога ми,

                /span>planinitenabulgaria.blog.bgИзходна точка с. Горни Криводол:

   Селото е сред прекрасна природа, то е на западната страна на рида, спускащ  се от вр. Сребрен. У нас на този рид са селата Комщица и Бърля. По долината на прекрасна  река, издялала в скалите чудни образувания, по римски път започва изкачване към вр. Сребрен. Някога от тук животните на хората от с. Горни Криводол са отивали на летни паши по билото на Балкана. Римският път преди да се слее с този, който идва от с. Комщица става много труден за ползване, защото е покрит с подраст. По този маршрут има и оброк на селото, един прекрасен  каменен кръст, дело на Гинцката каменарска школа. Няколко пътеки в ляво по посока към билото на Балкана прехвърлят рида и се спускат към огромната долина на с. Сенокос, която събира водите на три реки.  Пътеките между двете села още се полват, защото са изтъпкани от копитата на животните. Друго интересно нещо тук е гробището на селото при разклона от пътя, в което има много кръстове с антична стойност. Оброци тук има много – един преди с. Долни Криводол, идвайки от Вълковия и още няколко по пътя между селата Криводол до разклона за селата Бракьовци и Сенокос. Някои се виждат от пътя, до други се отива в страни от пътя и над него. Ако местен човек не обясни къде е оброка, той не може да бъде намерен.

 

2.    Изходна точка кърстопътят за с. Бракьовци.

    Село Бракьовци е изгубило значението си след построяване на шосето от с. Смииловци до с. Долни Криводол. Старото шосе, на въраст над 2000 години е доста широк римски път от с. Смииловци до с. Бракьовци през планината Видлич и така почти всички селяни някога от долината на р. Височица са минавали през с. Бракьовци. Преди селото има един голям каменен оброк, а селото е интересно само с църквата и гробището си, където има гробни кръстове с много висока сложност на каменорезбата, различни модели и размери. Много е тъжно при чешмата на селото. Прекрасна ледена вода, нито животни пият от каменната поиилка, нито хора си наливат вода. Ньойска трагедия…

 

3.    Иходна точка същият кръстопът, но сега в посока

обратна на тази към с. Бракьовци, към планинатаа, където се селата Каменица и Сенокос.

    Истински туристическото село тук е Сенокос, през с. Каменица само се преминава. Селото Сенокос е построено на мястото, където се събират три реки. То има църква, която се реставрира, общедствена сграда пред църквата, която се подготвя за хотел, има къщи за гости, около селото има поне пет оброка. Голяма красота е тук. И простор. Селото хем е на високо, хем от всякъде е заградено с гористи ридове, а от него се вижда голото било на Балкана, високо към 2000 м., наричано тук Мучибаба.

   Марщрути тук са възможни в три направления. Единият е към с. Гъорни Криводол, като се върви по райски красиви места. Такава бистра река с рибки, какватохсе пресича вече няма. Красиво е да се достигнех горе до рида, който разделя селата Сенокос и Горни Криводол. Тази долна завършва с един огромен чал, където могат да пасат според мен 2-3 хиляди овце. На Рила има един такъв огромен чал Върла, а другият голям чал, Вежен е верояно колкото този, огромно нещо.

   Вторият маршрут е по римски път към с. Дълги дел отвъд Балкана, в България. Този път излиза на билото на Балкана, къдото са огромните пасища за овце и крави, с много рекички и извори. По билото на Балкана също премнава римски път, от кото има разклронения почти към всички долове, като най-широкият път е за с. Дълги дел. При седловината за с. Дълги деел се събират много римски пътища, включително и един от Петрохан.

   Третият маршрут е покрай реката, която идва от ляво. Пътят не следва точно реката, на едно място има откронение за водопада. Тази река е най-голямата от трите. По скалистия й бряг, издялан от робите в скалите се изкатерва към билото на Балкана друг римски път. Достигайки водопада пътят е вдълбан в отвесна скала. Местността е много мрачна и ми мина през ума мисълта:

   Ако сега срещу мен се зададе мечка какво правиме?

   Страшно е да се погледне надолу, където бучи водопдът.

   След водопада римският път става непроходим, трябва да се осъществи връщане на големия път, водещ към Мучибаба. По линията на ЕФРР има изградени по пътя за билото на Балкана беседки покрай римския път, който достига седловина, за да се сусне към с. Дива Слатина. Изгледът от тук – връх със срутил се пост, и с два пътя край него към с. Дълги дел е много красив, защото се вижда България, а наблизо планините Влашка, Видлич, Греебен, Руй, но и ридът Росомачка чука с ретранслатора.

 

4.    Изходна точка с. Славиня.

  От с. Славиня има римски път, пресичащ на друго място Видлич, който слиза в с. Високи одоровци, доста по-тесен от тозип между селата Смиловци и Бракьовци. Той е труден за откриване от тук, ще го опиша от с. Високи одоровци.

   Около село Славиня живеят необезпокоявани вълци, които дебнат за някакво животно на хората. Оставено без надзор вързано магаре е идиалнапцел за тях. Хората ме предупредиха за тях, казаха, че не се опасни, но да знам. Аз и ги видях и дсе отказах да се изкача по този път до престорните расища на Видлич, едно прекрасно място. Славиня е известно дс гробището си, нах което има стотици гробни кръстове, всичките различни.  

     Над Славиня по стария път за с. Росомач има едно малко, но много красиво ждрело на река Росомачка. До него в една скала има и аязмо. Макар и малко ждрелото, красотата му е изключителна. От него се излиза на пътя и се отива в сърбоманското село Росомач.Тук хората говорят чист български език, но се представятхза сърби. От селото нагоре покрай реката има път, отново римски, който отвежда на едни просторни наклонени покрай реката пасища и после се изкачна а билото /Мучибаба/. Природата тук е много красива, типично алпийска. Покрай реката има ярмомелки, ползваани по време на суша, когато няма трева за сено. Тогава се мелят магарешки тръни за овцете, от които овцете стават дебели като прасета.

 

5.    Изходна точка с. Височка Ржана

  Самото село не предлага интересни туристически маршрути, но има църква и два оброка. Единият се вижда при навлизане в селото, другият е от другата страна на реката. От селото се отклонява път за Балкана към селата Брлог, Дойкинци и Йеловица, а близо до селото в ляво има голям манастир с много красива природа около него.

     Първата природна забележителност по пътя към Балкана е карстовит извор Врелото. По подземен път от дела Понор над с. Дойкинци във Врелото вертикално извира вода с голям дебит, колкото на нашия извор Клептуза в Родопите.

   Врелото е на мястото където се  събират идващи от Балкана два много широки римски пътища по долините на реките Йеловишка и Дойкинска. И двете долини предлагат много опции за посещението на Балкана над тях, наричан Копрен.

   По река Йеловишка има път, достигащ до превала Каца камък, изгледът от който път към Понора е фантастичен. Достигайки билото на планината се вижда, че по него има много скални образувания, наподобяващи каци, но най-голямата каца е при превала. Пак по римски  път се върви през гората в ляво нагоре към масива на Копрен, като се излиза на превала, свързваш селата Дойкинци и Йеловица със село Копиловци от другата страна на планината. Близо до превала са скалите Каменната сватба. Там има и друга скална група с известната скала Дупевица, тя е от българската страна на границата. На превала идва един римски път от с. Дойкинци, който преминава почти по хоризонтала до тук, а един се спуска от платото на масива Копрен към Каца камък. По този път се достига един разкошен петстепенен водопад, а после платото на Копрен с трите езера в него. В дясно е билото на Копрен, след което следва връх Трите чуки. Всичко тук е фонтастично красиво. Място създадено от Господ за животновъди, в което вече няма нито една овца, нито човек или жена, а само по някой преминаващ турист, обичащ и познаваш Балкана тук. Красотата му може да се мери с тази на Северния Дгжендем според мен.

 

      Следващото село, от което може да се излезе в планината е Брлог. В ляво ако се пътува с джип се отива на рида Пъклещица, който към централното било на Балкана се разширява. Този рид е едната страна на яз. Завойско езеро. На него е с. Гостуша, а ридът е огромен.

     На дясно от с. Брлог се отива пак по римски път на дела Понор, едно чудо на природата. Този понор с неговите две реки и място на пропадане на реките в едно скално устие -  Водната пещера - и красивата си околност са уникални за този тип понорова /карстова/ природа. Нашият най-голям понор, Орлава бара над нашето село Бракьовци не е толкова голям.

    След Брлог следва с. Дойкинци, може би селото с най-красивата природа по Балкана в Западните покрайнини. То е в долиината на р. Дойкинска, която разделя Копренския дял тук на две. И двата рида, тръгващи от Копрен са много високи, по тях има ливади без ерозии с наклон по-малък от 30 градуса спрямо вертикалата. Такива са нашите Кобилски стени при с. Оплетня, дори сърни не могат да отидат на паша там. От селото нагоре по реката се достига до водопада Тупавица, като местността е много, много кпасива. Райски селения...Има маркирано откронение от този път в дясно за Понора и една местност Клисурата. От Клисурата започва римски път до местността Каца камък, но вече е непроходим, защото не се ползва от стадата овце, такива вече няма. Тук много пътии съм тирсил скалата с изобразен на нея кръст, по който се е качила змия, но не мога да я намеря.  Пътят минав през чудно хубави наклонени ливади, спускащи се от Копрен. Виждат се и останки от овчарници. За Понора вече писах, от тук е доста по-близо до него. Ако се ползва джип пътят достига до самия Понор. Изключителна красота. В дясно от Понора гората е толкова гъста, че е полутъмно. През тази гора пеминава наоре към Копрен друг римски път, идващ от Горското над  Еловица.

   Пътят продължава нагоре по билото на рида сред изключителни красоти, включващи смърчови гори, ливади, за съжаление обрастнали с хвойна и непроходими, като достига до едни огромни ливади между рида на Копрен и тези смърчови гори. Че са крсиви петте върха с името Копрен, крсиви са, но още по-красиви са Трите чуки. Да прибавя, че освен чуки тук има и кукли, както над с. Копииловци. Такова огромно пасище има рядко по Балкана, може би само на Мазалат и Миджур. Идвайки тук аз оставам възможно най-дълго време, като си правя сметката когато стане тъмно да съм на големия път, по който да мога да се прибера с помощта на фенерче.

 

   Интересен преход е този по долината на р. Дойкинска нагоре след отклонението за Понора. Камъните са червени, защото съдържат мед, горите и ливадите са прекрасни. П|олзва се римски път, който завива в ляво и си изкачва на масива на Копрен. Могат тамошните туристи да маркират този участък, много е красиво. Има една скала, наричана Попа. Тук е и водопадът Тупавица на странична река, покрай която започва 80 сантиметров римски път.

   Друг интересен маршрут от с. Дойкинчи е този към върха Пъклещица. Наречен е така, защото на върха има едно пропадане като казан. Пак се ползва римски път, като покрай него има останки от римски комплекс. Покрай реката Йеловица пък има останки от римска ковачница за инструментите, с които робите са строили пътищата тук. Те са много, от различи кагегории, като най-голямото им кръстовище е седловината между върховете Трите чуки и Вражата глава.

   Римският път преминава през тези останки от римски комплекс, където има изоставена вече махала на с. Дойкинци. Достига се до билото на рида Пъклещица, който разделя долините на реките Дойкинска и Темщица. Огромното пасище, по което днес има само няколко стада с крави на с. Гостуша представлява един трийгълник, единият ъгъл на който започва от вр. Вражата глава. Според мен само този рид по площ е по-голям от планинта Плана, ако не е и по-голям. Местността е карстова, но има доста извори, които животните знаят и са откриваеми по пътеките към тях. Този рид е спокоен към долината наа р. Д|ойкинска, но към река Темщица е скалист, като скаитее са на отделни групи, и те огромни. Ако планината в този дял се посещава с джип, има десетки красиви места, където да се направи лагер и да се предприемат разходки из тази огромна площ, нарязана с долини и пресачана от римски пътища.

 За значението на тези римски пътища за поминъка на хората до днес ще се спра когато досигна до с. Топли дол.

 

6.    Изходна точка село Ръсовци.

 Селото е разположено до едно ждрело, може би единственото в Европа, което е опазено от човешкка намеса. През него преминава рекатата Височица, разрязвайки връзката на Балкана с планита Видлич, която започва от вр. Ком. Тук скалите са карсттови и водата е разтворила през милионите години карста, формирайки това чудо на природата. В карстовите скали има много над ждрелото има много пещери, в които е имало манастирски скален комплекс  известен като Владикин прозорец. Пещерите на монасите са достъпнии само за алпинисти и при маловодие на река Височица. Този пещерен манастирски комплекс се вижа при навлизане в селото. Това ждрело, пощадено дори от строитеите на римски пътища днес е застрашено от наводняване поради проект за строеж на мини ВЕЦ, изпълнител на който ще бъде сторителен мафиот, кум на Вучич.

   В ляво по теченитето на реката над ждрелото се изкачва широк римски път, който слиза при с. Пъклещица. В дясно има още един стратегически, тесен римски път, издялан в склалите, от който се разкрива красотата на ждрелото. То е малко, но такава красота няма нито по Искърския пролом, нито по ждрелото на р. Ерма. Тук всичко е така, както е било сътворено от Бог. Може би тази красота е причина хората да я пазят неосъзнато.

 

7.    Изходна точка с. Темска.

  От това село започва път към с. Топли дол, като съвсем в началото му има много голям и много красив манастир „Свети Георги”. Пътят продължава нагоре по долината на реката, като се ползва подобрено трасе на широк римски път. На едно място този римски път е прорязан в отвесна скала. Ако този път го нямаше, заселниците след римляните на този край, предимно животновъди, нямаше как да преминат към долината на река Темщица и да основат там селото си.

    И тази долина е много красива. Нагоре тя се разширява и разширява, за да достигне място, където се събират три реки. Мястото натова село е наистина фантастично. Най-близкото българско село до него е Мартиново отвъд планината. И тук преди 2000 години римляните са строили пътища, добивали са и медна руда.

   Туристически маршрути от селото са възможни в три посоки. Първата дестинация е към скалния комплекс Бабин зуб, като се върви покрай лявата река. Скалите са уникални, но ще ги опиша при маршрута от с. Црни връх. За един ден с изходна точка с. Топли дол може да се посети този удивителен скален комплекс, чиито скали наподобят наистина на зъби -  някои запазени, други с кариес, трети –почупени.

    Вторият маршрут е по средната река. По него се достига до чудни малки водопади, формирани от водата  скали с чудновати форми, римски тесни пътища, достигащи определено място, вероятно мина за добив на мед. От селото в ляво започва стратегически римски път пррез една гора и после стръмно към вр. Миджур. Строили са тези хора пътища с военна цел, големи и обходни и такива, по които  да се измъкнат ако са обградени. Две хиляди години след строежа им някои от тези пътища още се ползват, от римската империя е останало нещо полезно. Сега вместо пътища реската империя строи ракетни бази от Крим до Арктика, с цел паритет за взаимно унищожение. Римската империя е рухнала,  ще рухне и този ужас, империята, която вищо не може да произведе, но рекетира с оръжията си света. Римският път от с. Топли дол към огромните пасища на Миджур се ползва от стадата, които отиват на летни паши високо в планината. Тук планината е към 2000 м. и пасищата са огромни, като по Копрен и над с. Гостуша.

   Трети машрут тукможе да се предприеме към вр. Вражата глава. Ако се ползва джип, има път до един  огромен говедарник под вр. Вражата глава. А пътят от селото до върха Вража глава е фантастично красив. В рамките на един ден може от селото да се достигне до вр. Вражата глава и обратно, но преходът ще стане към 12 часа. Че и повече, защото се преминава през различни красоти, където не може да не се спреш.

    Старият път, който е свързвал селата Топли дол и Мартиново вече е неоткриваем след селото, защото е покрит с торф и така е останал под тревата. Някога по този път хората са си разменяли животни, за да не се кръвосмесят, а също и булки и ергени от двете страни на Балкана. И те за да се не кръвосмесят, да са здрави и жизнин, за да живеят при тези тежки условия като планинци животновъди, един много труден живот.  Минало...

    Ще се спра за малко на превала на централното било на Балкана между върховете Вражата глава и Трите чуки. Много от римските пътища от северозапад на югоизток се събират на този превал и преминават от другата срана на Балкана. Такива съ първокласните широки пътища, идващиот селата Йеловица и Дойкинци, но до превала достигат и по-тесни пътища и множество, широки само 80 см, това са пътищата за тайни маневри на римските войски. Те са имали според мен постоянно присъствие в този регион, имам предвид селата Белимел, гр. Берковица, но също селата Челопек и Лютиброд. От страната на Балкана в България също има много римски пътища, които се отправят към този превал, но и към други -  този при Кацакамък, при вр. Сребрен. Важно стратегическо  място трябва да е било това за римляните някога, за да построят пътища буквално по всяко дере на планината, че и до рудниците, които са ползвали. Давам за ппример и с медния рудник над квартала ва Враца Сгориград. Чрез експлоатацията на труда на робите римляните са оставили вещо на света кслед тях. Вече казах, усилията на държаници-идиоти днес са насочени да притежават могъщи ракети, с които да могат  да унищожат земята, причинявайки с тях земетръси и изригване на лава, но да се замислят да оставят нещо след отхождането си както римляните, такова нещо няма в обладания днесхот злоба и потивопоставяне свят. Който е изграден върху цъкащите бомби – несправедливите мирни договори след ПСВ, които остават. Привеждам за пример Путин, който при спорове винаги напомня, че Русия е ядрена сила, което означава:

    Може ние нищо да не можем да произвеждаме, но пък можем да ви избием с могъщите си ракети.

 

8.    Изходна точка с. Црни връх:

  Пътуването от с. Темска към с. Црни връх преминава покрай един прекрасен водопад, чиято река извира до манаситира „Свети Онуфрий”. Мястото е много красиво и тук винаги има хора. Село Црни връх е последното село преди комплекса Бабин зуб.  Под селото имаше един разцепен водопад на реката Тимок, подобен на нашия разцепен водапад от масива Триглав, но строителниятмафиот, кум на Вучич унищожи този водопад за да строи мини ВЕЦ. Хората излязоха на протест, строежът бе спрян, но водопадът е унищожен. Една красота, ваяна от природата милиони години бе унищожена от сръбската строителна мафия за седмица...

    Село Црни връх е било някога свързано икономически и размножително по отношение на животните и хората с нашето село Горни лом. Превалът между тях на централното било на Балкана е доста висок, носи името Кози. Той е между вр. Миджур, най-високият в този дял и първия връх от рида, наричан Острата чука. От с. Чрни връх има разширена пътека за воловете на хората, с които те си смъкват дървета за горене. Воловете свличат дърветата от планината надолу, хората после ги режат за да влизат в печките. Както от времето, когато е било основано тови високо в планината село. Селото е много на високо, няма обработваема земя, тук е много студено за гледане на култури. Страхотна разходка става по долината на реката, извираща изпод превала. От двете страни пейзажът е алпийски, като от ляво преобладават скали и смърч, от дясно – огромни наклонени ливади и букови гори. Голяма красота! Като се излезе на ливадите под превала, до него остава още много път. Този е най-високият превал в Западния Балкан, но ее по-нисък от Русалийскияг мужду Калофер и Острец.

    Най-интересните преходи от тук са след като се достигне хижа Бабин зуб. Вр. Миджур е на около 3 часа от хижата, до него – пак голяма красота,мащабите са огромни. Път на граничарите, по който може да се изкачи джип отива почти под върха, където на тази височина и при тези тежки условия е била изградена застава.

     Миджур е много интересен връх, освен, че е красив. Доста е различен на север и на юг. От него обаче задължително трябва да се отиде на връх Острата чука, която не е далеч. Навсякъде е красиво, но най-красивият изглед тук според мен е от Чуката. Тя е завършек на резервата Чупрене. По скалистото му било не може да се върви, през гъстата гора в наша територой – също. Минава се само по сръбската част.

   Друг интересен природен обект са скалите Бабините зуби. За да се обходят е необходимо да се отиде малко по посока на Миджур и после да се завие зад скалите. Те се редуват, има доста изкачване. Аконякой ще снима скалите, ще трябва да стори това на два пъти, което е възможно да стане за един ден. Освтелението преди обед е подходящо за един скали и неподходящо за други, след обед става обратно. Два часа преди най-високата точка на слънцено и два часа след нея също не е подходящо време за снимки.





Гласувай:
7



1. rosiela - Браво, Коста!
04.06.2019 14:58
Добре казваш. Няколко пъти съм ги интервюирала - Босилеград, Цариброд. Български учат, България обичат. По - свестни са от нас тука, ама много по- свестни, а оттатък ги притесняват непрекъснато.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Притеснение не е точната дума, нещо много по-ужасно е.
04.06.2019 15:27
rosiela написа:
Добре казваш. Няколко пъти съм ги интервюирала - Босилеград, Цариброд. Български учат, България обичат. По - свестни са от нас тука, ама много по- свестни, а оттатък ги притесняват непрекъснато.


След разпада на Тройното кралство Сърбия държи незаконно тези наши територии и има за цел да ги обезбългари. Репресиите върху тези наши нещастни сънародници са били постоянни, в резултат на които те са намаляли като български етнос от 180000 души през 1919 г. до 12-18000 души сега, които се оппеделят като българи. В затвора ги пращА Тито, после Милошевич, сега няма как да вършат това, притискат ги икономически. Целта е обезбългаряване на регионите докато ние все така не си ги искаме и едан ден да стната сръбска територия.
Има голяма разлика между сърбите като народ, който комунистическите им управници се опитват да опростачват и гадната политическа сръбска линия на отщипване на територии от съседите чрез проституиране с великите сили. Подобно е и положението с турците, които нямат нищо общо с гадната политика на Турция, оставаща непроменена векове.
Сръбския шовиниизъм и българският нихилизъм доведоха до това, тези територии да се все още към Сърбия, която ги държи незаконно. И още нещо има - един от най-големите ни врагове е Сърбия, която винаги е била против нас, сега-също. В България има повече сръбски агенти и пропагандатори, отколкото руски. Тези тадове разчитат на "културно" повлияване на българите и по този начин привличането им като симпатизанти на Сърбия. Попаднах във влака на двама такива агенти, бългаи от Западните покрайнини, намериха си майстора. Казах им и от къде произлизат. Истината е, че Сърбия има успех с опростачването срещу нас, като любителите на сръбската циганска музика стават все повече у нас, а заведенията със сръбска скара се появяват навсякъде. Наистина е вкусна скарата им, но причината не е защото е сръбска, а месото е истинско, не от Бразилия или от животни, хранени със стимулатори към храната..
цитирай
3. rosiela - Самата истина, имаш право,Коста.
04.06.2019 18:34
planinitenabulgaria написа:
rosiela написа:
Добре казваш. Няколко пъти съм ги интервюирала - Босилеград, Цариброд. Български учат, България обичат. По - свестни са от нас тука, ама много по- свестни, а оттатък ги притесняват непрекъснато.


След разпада на Тройното кралство Сърбия държи незаконно тези наши територии и има за цел да ги обезбългари. Репресиите върху тези наши нещастни сънародници са били постоянни, в резултат на които те са намаляли като български етнос от 180000 души през 1919 г. до 12-18000 души сега, които се оппеделят като българи. В затвора ги пращА Тито, после Милошевич, сега няма как да вършат това, притискат ги икономически. Целта е обезбългаряване на регионите докато ние все така не си ги искаме и едан ден да стната сръбска територия.
Има голяма разлика между сърбите като народ, който комунистическите им управници се опитват да опростачват и гадната политическа сръбска линия на отщипване на територии от съседите чрез проституиране с великите сили. Подобно е и положението с турците, които нямат нищо общо с гадната политика на Турция, оставаща непроменена векове.
Сръбския шовиниизъм и българският нихилизъм доведоха до това, тези територии да се все още към Сърбия, която ги държи незаконно. И още нещо има - един от най-големите ни врагове е Сърбия, която винаги е била против нас, сега-също. В България има повече сръбски агенти и пропагандатори, отколкото руски. Тези тадове разчитат на "културно" повлияване на българите и по този начин привличането им като симпатизанти на Сърбия. Попаднах във влака на двама такива агенти, бългаи от Западните покрайнини, намериха си майстора. Казах им и от къде произлизат. Истината е, че Сърбия има успех с опростачването срещу нас, като любителите на сръбската циганска музика стават все повече у нас, а заведенията със сръбска скара се появяват навсякъде. Наистина е вкусна скарата им, но причината не е защото е сръбска, а месото е истинско, не от Бразилия или от животни, хранени със стимулатори към храната..

цитирай
4. rotamed - ахаххах
07.06.2019 20:27
хаха агенти вика, огромна част от тези хора вече са сърбизирани и не гледат на Сърбия както ти, а като на свойта Матица
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187041
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031