Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2019 19:50 - СЕЛО ДРАНГОВО - В ЦЕНТЪРА НА РОДОПСКА КРАСОТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1576 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 21.05.2021 22:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                           СЕЛО ДРАНГОВО -
            В ЦЕНТЪРА НА РОДОПСКА КРАСОТА    

 

    Аз съм отбелязвал в постингите си, че преобладават два вида източнородпоски села – едните, разположени сред антични останки и другите - сред природни красоти. Към първите поставям с. Бенковски, а към вторите поставям две, доста различни като природа, но толково красива около всяко от тях, че дъхът ми замира. Това са селата Безводно, за което съм писал и село Дрангово. Сега ще пиша за с. Дрангово. Когато му дойде реда ще поместа още снимки от неговите оклоности, макар да имам в блога си стотици.

   Това село се намира на петнадесетина км. от гр. Кирково, който е център на общината в този регион. От централното било на Родопа тук извират три реки – Каялоба, чиято долина е населена с турци и още две реки, Дранговска и Капиновска, които са населени с помаци. Ползвам тази дума вместо българи мюсюлмани, защото те самите се определят така. По долината на р. Каялоба има останки от две тракийски светилища. Река Капиновска извира от един от най-красивите резервати в България, Гюмюрджински снежник. При село Джерово на тази река също има тракийско светилище, но по-скромно от тези при Каялоба, има останали и три запазени, ползвани до днес римски пътища. Който не се изкачвал на вр. Вейката и на един висок връх на страничен рид на територията на Гърция, по-висок от вр. Вейката, от който може да се погледне към селата с помаци, роднини на тези в Капиново, към Гюмюрджинското езеро, към Егея, към гр. Гюмюрджина /Комотини/ твърде малко знае за красотата на Родопа. Така какщто за местността около хижа Рай вървят дре понятия, дгендем и рай, тук е същото. Раят е по северната част на Снежника, джгендемът е от южната страна, много е стаховит. Този твърде голям дял на планината, толкова различен като природа и клемат е определял поминъка на хората, някога  изцяло българско население от двете страни на сегашната граница.

    Село Дрангово е разположено близо до място, където се вливат три доста големи реки и се спускат към него, но скрещу селото има още три къси долове. Селото е обградено от всякъде с гори. Дано общината успее да опази това богатство, съхранено през изминалите векове.

   Първата река, която слиза от планината /б. м. от централното било на Родопа/ е тази, която идва от махала Пещерна. По асфалтиран тесен път може да се достигне с кола до махала Караджовска, където колата се оставя. Пътят до следващата махала Пещерна е към 4 км. В него живее само един човек, старият ерген Реджеб, който гледа кози. По външност той е копие на Бен Ладен. Този път е стар, разширен римски, имащ разклонение към с. Кушла, последното в долината на р. Каялоба. Над махалата има много пещери и скални образувания, защото скалите са тип утаени, някога тук е било дъно на море. Известно е, че Родопа се надига и до сега. Интересно обаче е, че само тук скалите са такива, подобно на карстът над гранита на Пирин при Банския суходол, Синаница и Орелек. Пещерите са стотици, много то тях – недостъпни. Има и такива като открити помещения с покрив, огромни, да пладнуват овцете в тях следобед.  Други са с тесен отвор, но вътре са големи. Има и естествен скален мост, който като да се крепи като на магия. Дано Делян Пеевски /регионът тук е към ДПС/ да не вземе някога да му се покачи. Има и черупки от вкаменени водни животни в скалите, че и цели животни, вкаменили се в утайките. Имам в блога си една такава голяма костенурка. Скалните образувания са безбройни, като има единични и скални групи. Има и огромни наклонени оголени скални площи, по които по време на дъжд тече вода, След обхождане на целия комплекс, върху който се изкатерва и издялан в него римски път, може да се достигне билото на този чудноват рид. Аз специално да достигна до ръба му и да погледна надолу, не смея. Стигайки малко преди ръба на скалата като да ме дърпа някой обратно. Тук става и за алпинисти.

   От този скален пещерен комплекс до централното било на Родопа има около час път. От другата страна, където са останали нашите помаци след Берлинския договор изглежда съвсем различно – прекрасни нови къщички с чисти червени покриви, асфалтирани улици, пътища между селата, в селата обществени сгради, училище, църква. А отсам с. Пещерна, с. Къшла - няма да описвам как изглеждат те, за гдето са се оказали на граниицата на соцлагера и са били отделени от страната си с телени мрежи. Част от тези зловещи съоръжения остават и днес. Някои от тях са наковани върху дърветата и бодливата тел е срастнала в дънерите им. Знам за заклещени в тази тел домашни животни, които там и са умряли.

   От другата страна на долината на реката се намира още един шедьовър, вр. Големия Тулпан. Това е един уникален карстов връх, на който смелчаци се покачват без осигурителна техника. Подобни скали с конфигурацията на Тулпана има още доста по-малки наблизо. Изгледът обаче от този рид към централното било на Родопа, към притока на реката от с. Пещерна, който има много голяма водосборна площ от ливади и гори, към най-високиия връх на центпалното било, към превалите, е нещо много велико. Под всеки превал има поне едно скално чудовище.

   Вторият интересен преход тук е този към вр. Малкия Тулпан. За него се отива като се завие към махала Балабанска и се продържи нагоре по рида след селото. Красота е рядка дори за самите Родопи. Достига се до много обгледно място, на което има скална група, но вече не от варовик. На най-голямата скала има само една култова трапецовидна ниша. На такова красиво чясто как да не се сезират траките да направят нещо. От тук може да се продължи към Големия Тулпан и после към пещерите, но трябва добра ориентация. Най-добре е да се достигне ридът, на който е Тулпанът и от седловината към пещерния комплекс да се отиде на него. От седловината се слиза на реката и срещу течението й се достига до пещерния комплекс.

   Тулпанът се вижда, но не от всякъде е възможно да се премине, за да се достигне. Към него има един дърварски път,който не го достига, а свършва в гората под него.  Такова красиво място е връхчето със скалата Малък Тулпан, че не се забравя.

    Още един маршрут, най-високият от всички, започва от граничната застава, до която достига асфалтов път покрай втората река. Над заставата е най-високата махала в този комплекс от махали. Преди да се достигне тя има път, строен от военните според мен, който достига горе до полосата малко под централното било – и тя е едвам откриваема вече – някога строго охраняваната ни граница с Гърция. Този път достига малко под най-високия връх тук, отдалечен поне на два, два и половина часа от заставата. От него се разкриват чудни гледки към Гюмюрджинския снежник, към долините с късите рекички, по които има махали, към чудно красиви високи пасища, по които днес няма нито една овца или крава. Има едно място, където Малкия и Големия Тулпан зад него се явяват на една линия.

   От седловиината, под която е граничната застава с махалата над нея започва римски път, който достига огромни пасища с рекичка сред тях и след това става непроходим. И по него красотата е голяма. Най-голямата красота обаче е на върха, който е горист, но има и обгледни места от него.

   От изоставената и рушаща се застава може да се предприеме много красив преход към Синия вир. За целта трябва даа се прехвърли седловината над заставата, където има населена с помаци махала. Тази махала е най-високата в Дранговско, от нея се вижда втората по височина махала, Тахир, доста отдалечена от тук. Добре е да се разгледа този високоплранински рай, където животът се е съхранил така, както е протичал векове.

    Отседловината започва пътека надолу към третата река. Тук буковата гора е заменена с борова, а боровете са ползвани да се накове по тях бодлива тел. Побегне ли някой от соцлагера, да се оплете в нея. Не да пази страната ни от врагове и навлеци като днешните араби авантюристи, а да пази хората от соцлагера да не бягат в свободния свят, това бе предназначението на това зловещо съоръжение, Браежневският клеон, което се охраняваще денонощно през всички годишни времена.

   Пътеката слиза в едно райско кътче, самостоятелна махала, отдалечена на голямо разстояние от населените места. До нея достигат само пътеки. Такава красива долина рядко съм виждал, макар да съм посетил доста. Кристална рекичка минава през нея, тук и там има повредени огромни каменни къщи, защото са напуснати. Тук са живяли помаци, но това, което се вижда по нищо не се различава от турските махали. В махалата е останала една много сладка бабка, Алмие. Много се зарадва, като видя човек около нея. Оказа се с един месец по-малка от мен. Береше си чай. Облеклото й бе много пъстро, имаше украси по него, разреши ми да я снимам, та дори и украшенията по нея. Каза, че е болна от рак на белите дробове заради радиацията преди години, мъжът й починал от същото. Трите й сина не я оставят, носят й всичко необходимо, а през зимата тук е недостъпно. Но тя стои, защото само тук може да диша с болните си дробове.

    По пътека покрай реката по стратегически римски път се достига долината на третата река, но доста трудно поради подраста. И тук има останали хора по махалите, отдалечени от населените места с километри, затворени към света поне половин година годишно

   Модернизииран римски път повежда нагоре по третата река.  Някога по този път са преминавали стадата на родопчани към зимните пасища по Беломорието. Днес пътеката през чудно хубавите ливади, по които има направени много чешми с поилки за животните достига до Синия вир и след него дори не личи къде е била...

    Преди Синия вир има прекрасна голяма ливада с цветя и горски плодове, в дясно от която се отделя нагоре към планината страничен римски път. Явно този път е бил необходим докато хората са гледали животни, защото на мястото на падналия мост има дървен. През 2016 г. бях отново тук на  път за Синия вир, но хората ме предупредиха, че при вира има мечка, да не ходя там. Информацията бе неточна и стана причина да видя мечката тогава. Тя не бе при вира, където няма нищо за нея за ядене а на поляната с моста с две едри мечета. Навлизайки на поляната без да съм я видял тя изрева. За секунда се ориентирах, видях я къде е и че до нея има още две едри мечета, може би по на 2 години. Изтръпнах от ужас, но без рязка реакция обърнах посоката и веднага слязох обатно в дерето, от където се показах на поляната. Този път мечка нямаше, но страхът от нова среща че останал в мен – ако се появи когато се връщам обратно, аз няма от къде да премина. Заради това притеснение останах кратко време на вира, само за да го снимам

    Красотата на Синия вир е забележителна. Той е сред буки, но над него има небе и ако няма облаци водата му става синя. Направих страхотни снимки и с красотата му ще направя поздравителна къртичка към едно много красиво дранговско бебе с име Цветелина.

    Връщането към с. Дратгово е желателно да стане по третата река, където все пак има някакъв път. Ако човек преминаава от баба Алиме надолу трябва да носи очила да не си одраска очите. И този път е красив. Намерих си един камък, наподобяващ кацнала птица, вече е на вилата.

     Други красиви маршрути от с. Дрангово има още два. Единият води към високата Тахирмахала, от рида към която се разкриват чудни гледки към долината на Дрангово и към планината, която тук е доста висока и цялата в гора. Планината е била населена на много голяма височина, хора остават да живеят и до днес тук. Чувал съм едно понятия, помашки двор. Това показва, че дворът, независимо колко е неплодороден, независимо наклонен ли е или не е обработен до последния квадратен метър, където може с помощта на кон или магаре, където не може с впрегатно животно, с права лопата. Тези трудолюбиви хора знаят цената на земята. Една снаха на около 30, без грам тлъстинка по нея бе обработила градината на свекърва си във високата Тахирмахала но така, че тревичка или буренчме по пея няваше. Като средищно място, като изглед към планината и долината, в която е село Дрангово, както и възможността да се огледа от тук района, няма по-красиво място за махала. Не се вижда само Гюмюрджинският снежник, който е зад един висок рид. Такова красиво място в Родопа рядко може да се намери. Привеждам красотата на с. Безводно, която е съвсем различна, но и тя не по-малка. Не мога да преценя коя красота оценявам по-високо.

   На връщане от Тахир махала може да се мине по друг маршрут, който преминава през други много високи махали, но не колкото Таихир.

   Регионът на с. Дратгово трябва да бъде обавен за резерват подобно на този около с. Зимевица. Тези красоти трябва да се запазят за поколенията, защото на мутрите им трябва месец да посекат прекрасните гори тук и да окрадат природните ресурси и на следващото поколение. Предпоставка да се опазят горите е факът, че тук живеят бългяри мюсюлмани, които не са така податливи на корумпиране както българите немюсюрмави, чиято ценностна система братушките унищожиха и направиха като тях. Нинова/Радев, Йончева, такива хора създаде Двойният ни освободител, сто процента пурум като генно модифициралите ги...

    Имам критика към селяните на с. Дрангово, превърнали реката си в сметище. Имам и друга кпитика – не са кандидатствали за средства от ЕФРР за консервиране на огромния римски мост над реката в селото и почистването му от бараките, залепени на него или под него, не са маркирани пътеките до Синия вир, до пещерите и други природни забележителности. Добре е да се възстанови и пътеката до с. Капиново, по която са преминавали животни и хора с цел осъществяване на възпроизводителни контакти, помогнали на хората да се запазят здрави и жизнени, а не превърнали се в кръвосмесени изроди като англичаните.

    Най-добре е ако някой иска да упознае красотите на Драангово да остане поне седмица на хотел в Кирково и от там да идва до Дрангово с кола. За упознаването на този красив регион е необходима поне седмица, още по-добре – десетина дни. Ако пък един ден българите станат неснобове и вместо да отиват до Гърция да лежат като моски слонове по плажовете й и да оставят парите си по хотелите и таверните им, а започат да посещават тези красиви места, ще дойде времето да се построи и някой хотел около Дрангово, идеи къде да бъде той имам...

   Нищо, че не към от селото. Убеден съм, познавам околностите му по-добре от селяните в него. При разговор със селяни от Дрангово се оказва, че знам не само региона на Дрангово, но и този около Дрангово, поради което те ме мислят за служил  някоя засава тук граничар.

 

   Считам, че постингите ми са патриотични, но не така мислят обектите с промит мозък.., които ме недолюбват. Ще приложа едно мнение за мен от един много изключителен блогър, който същевременно е много уникален и много 100 процентов.  Но още повече - маркспропутинец. Ето едно негово напътствие към мен, в което той ме преценява. И на други така изглеждам в очите, но какво да правя, като съм опазил ценностната си система и не са успели да промият мозъка ми...

   Понеже съм изключително скромен, не казвам, както неговия /мозък/ и въобще не мисля за сравнения...

   Его и бисерът:

И аз мога да лайномятам. Но не го правя.
От Стамболов до тебе, през колячите на Стамболийски, Ястребинските убийци, и жандармеристите-главорези, ИМА ФЕНДАМЕНТАЛНА РАЗЛИКА м/у фашистите като тебе и нормалните хора. Вие даже не сте "диваци и варвари" както МИЛОСТИВО ви нарича единственият българин, достигнал световно-историчиски ТРИУМФ. Бесни гьобелсо-макартисти. Помни края на Гьобелс и Макарти.

 





Гласувай:
6



1. planinitenabulgaria - Разбирам г/жа Цветанка, която има само картонче, защо е гласувала
29.05.2019 09:26
за постинга ми с палец надолу - тя иска още, иска да пиша за синтеза на човешката мисъл, за Товарищ путиН, за ниновА, а може би и за самата нея.
Ако някой отвори постинга ми и е просветен на нейното ниво, нека да ми обясни какво означава понятието РУСОТРИХОМОНАЗОФОБ. До този момент аз не знаеех, че съм такъв, но и не знам какво означава този термин, включващ и понятието Trihoma vaginalis.
Няма да поместя комнентара й, защото е много грозен за мисли на една жена, аз се засрамвам като го погледна....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190439
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031