Не достигнах първия ден до Бездювен. Спирах се, гледах, денят профуча край мен. Стигнех ли върха, трябваше да се връщам по тъмно. Мина ми времето когато от нищо не ми пукаше, започва да ме е страх да остана да нощувам в планината - сам, прав, докато стане светло. Отново от с. Русалско тръгвам за вр. Бездювен. Мисля, предния ден се нагледах, днес предимно ще вървя, преходът е и дълъг и труден.
   Такива са моите преходи по планините изобщо, не само тук. Не пътувам с колата до някое забележително място, макар да СМЕ извълршвали и това, посещавайки почти всички забележителности. Сега съм сам, във врамето на пътуванията ми, призе лятотоо, които наричам големи. И наистина са такива, и още трудни. 
   Приятна разходка с мен из дивните околности на с. Русалско. Подходящо е името му, особено напролет, след дъжд, когато от планината към долината под селото скачат десетки водопади и всичко наоколо е лилаво, в люляк. 
    Преходиите по тези места не са за всеки, затова и тези мои постинги са малко посещавани, но се надявам един ден хората да слезат от колите си, а тези, които не с разделят с телефона си да го изключат,, да се отърсят от снобовото в тях и да заживеят отново по Божия закон. Ако се намерят такива, моито постинги ще им помогнат - ако това време дойде изобщо - много.
  Русалско, Бездювен, Безгинлер, Хайранлар, Казанлъка - това може да се намери само в моите постинги.




          Не може човек, обичащ красотата, пред този връх нещо да не трепне в него.



Преди 2000 години хората са се погрижили да ми направят път за разходка по тези места.



Следвъзродителен етюд. Каквоо сториха идиотите на тези добри хора, със съхранена от векове ценностна система! Гази стена е останала от къщата на някаква фамилия животновъди, обитавала я може би 300 години. Майката им е....! И те не се сърдят на нас, българите, казват, това стана по заповед на Москва, не се кахърете за станалото. По-силен  пример за етническо непротивопоставяне вероятно няма. Виждайки ме сам се изтепват да ме канят в тяхната къща, която показват.



Пълно е тук с римски пътища, но интересното е че няма от средния тип, а само тесни, като този, около 120-140 см. и нарядко магистрали с щирочина 4 м. и разширения в кратки участъци, като т. н. джобове за спирките на автобусите по 6 м. Давам и таг, с. Врело. Ако пътят не е с такива едри камъни, широчината му отговаря за тирове.



Римският път ако минава по равнина винаги е по-висок от нея.



                    Още един следвъзродителен етюд на фова на красавеца Бездювен.



  Село Русалско - център. Заради язовира пътят ог Кърджали да него е много дълъг.



                                                     Полупустинни цветя. 















Българската църква в с. Русалско. Отавна там няма българи, последният търговец е напуснал селото около 1935 г. Тук е било пазарище, после се основова селото.







  Джамията - подържана както Баметника на освободителите от фашизЪма до Орлов мост от такиви като мъжо на десА мерцедесА, като г/жа техноимпекС, като еленА милйончевА. Има и други, че и в блога.



                                                 Къщата на моллата



                                            Село Русалско



Вече съвсем сериозно тръгвам към върха, ще спирам само за снимки, иначе ще се размина с него и днес.


                
                         Има го римският пъ тук и там, но и се губи.



















                Турчите имат култ към водата, правят чешми и ги подържат. 



                Тези надписи са при чешмата, нямаше кой да ми ги преведе.















                                                            Чубрица







                                                 Село Русалско








                     На рида, който се отклонява от вр. Бездювен съм.











Има ли някъде останал турчин, би бил той и вече немощен, ще намери сили да си обработи земицата.











На тези две снимки е Бездювен, вече ще го изкачвам. Ридът, по който идвам е в ляво на върха. От тазипстрана да се достигне до върха е трудно, от към с. Тиква ако се тръгне, все едно от морското ниво тръгваш. Тук е много по-близо. До пиринските върхари често достига морена, тук се вижда, че тя достига до едни отвесни скали.




    Разходката продължава, траките са се разписали и на този връх, но скромно.

поздравления за тези красиви места.

но са много трудни за посещения. На Вас препоръчвам тези около с. Бенковски, на пътя за Гърция. Те са близо до пътя.

Много ми бяха харесали ридовете, зад които е Русалко, съжалявам, че до него не стигнахме, но никога не е късно.
Поздрави, Коста!