Разходката продължавам по път, приготвен /за мен?/ преди 2000 години. В селото има доста турци и всеки, който ме среща иска да ми покаже нужния ми път, защото тук пътищата са като мрежа. Ридът, по който ще се придвижвам е страничен рид, започващ от вр. Бездювен. Той е между долините на две реки, като лявата се влива в р. Боровица при с. Тиква, а дясната идва от с. Рибен дол. Тук е някаква приказка, особено когато попадна на самотни къщи. Какви усилия са полагали хората тук, за да се препитават при толкова трудни условия и без възможност за комуникация през голяма част от годината дори със съседните села. По време на изверването тук не са идвали милиционерите, а са пращали глашатаи да да ги приканват и заплашват да слизат хората да им сменят паспортите. Красотата от този рид към долината на реките Арда и Боровица и съседните върхове тук е много характерна. Ако този преход се измине през времето на люляка и когато се разлистват двата вида гори, буковата и дъбовата, той остава завинаги в сърцето.



                Изсечен в скалата участък от римски път



Чудновати скални образувания, според мен тук е било дъно на море.



                                    Ненките, но погледнати под ъгъл.







              Ето една причина млякото на кравите да мирише на билки.



                           Този връх е част от пътя ми към Бездювен.



                Ето го и вр. Бездювен. От всичките страни изглежда различно.







Ненките и зат от махалата. Тук се осъщесвява мноого страннно съжителство, едиственото турско семейство в селето ссъжителствува с...мечка с две мечета. Приди две годиини мечката ме прогони от там.







           Някогашните пасища вече изчезва под пасищния бурен и подраста...



Това е връхът със скритите от Емин ага Балталъ казани с жълтици, на наго има крепост.



От тази снимка се вижда, че да се изкачи вр. Бездювен не е толкова лесно. 



                        Работник и колхозничка?











        Морената на Бездювен. Тук има много морени, повече от тези на Пирин.



Ще покажа тези скални долини когато завали дъжд. Превръщат се в реки и водопади.



              Къде ли не съм проектирал силуета си по планините на България.



                                                     Върхът е все по-близо.











С много голям зум съм снимал делата на хората - немощни старци на колене пад земята, бабите приведени до земята, нещо правят...



                         Пътят ми по билото, което ще ме отведе на върха.







Докато пътувах по Роодопа чух, че президентът старателно е подготвил актуална тема за Консултативния съвен и ще я показваа на поканените.



Вижда се как всяко кътче от земята тук е била ползвана или обработвана. А почвата е не по-деела от 10 см, под ня е скала.















Това е юница, крава на 2 години, която подлежи на заплождане. Овцата в същото положение се нарица дзвиска. Кравите изискват по-малко труд и те преобладават.







      Скално образувание, според мен утайки по дъно на море.



                           Самотна къща на изверени турци.







                               Махала на с. Русалско с много голям зум.







Остават ми два върха, след тях е Бездювен. Денят е голям, а красотите наоколо са много. Сам си давам кураж, защото при изкачването на Биздювен има няколко опции, при всичките има доза риск, при слизането - още по-голям.



               Този на селфито не е Каракачанът....
 

Те много ти приличат.

Много ми харесаха ридовете, а фигурата на мъжа и жената са толкова реалистични, да му се прииска на човек да се нареди до тях и да се любува на планината....
Поздрави от мен, Коста!

Много красиви места,невероятни!