Разходката към вр. Бездювен продължава, ще продължи и следващия ден. Ще се спусна долу до яз. Кърджали, после ще пресека р. Арда, ще се разходя по долината на р. Давидковска до Ледената пещера и ще продължа към с. Русалско. То остава едно от големите села в този регион с доста хора, живеещи в две отдалечени една от друга махали. Планината тук е приказно красива - маршрутите за час ги изминавам поне за два, защото се спирам пред някаква/и/ красота/и/ и оставам дълго. 
   Времето бе много топло, което пречи на снимките, но те за мен са спомен и са нещо като слушане на не особено добро изпълнение на велико музикално произведения. В такъв случай на помощ  идва вътршният слух, а в случая с недобрите снимки - живите спомени от многократните ми посещения на тези дивни места...
   До тези места се достига/ше/ по римски път от Ардинския шейтан, който следва долината на р. Арда. Край пътя има останки от един мост без кемерите му, голям колкото Ардинския. След моста по време, когато водата на реките Давидковска и Рибен дол са ниски се вървеше по камъните, които са с форма на кръгъл хляб и по отклонения от долините им се достигаше до махали по кози пътеки. Сред тези махали в пясъците турците гледаха зеленчуци, наторявайки ти обилно и водейко до тях вода с пластмасови маркучи. Благодаря на Господа, че по онова време, преди възродителния процес, упознах тозии дивен край, където хората живееха във времето на ХVІ-ХVІІ век. Днес там цари разруха, а пълниите някога с живот махали наподобяват на изоставени гробища.
   Приятна разходка с мен!
   Като не обичам да ходя по наргилебарове, чакарака кръчми, което означава, че не следвам модата, а също и да лежа като снобовете по плажовете подобно на морски слон и после да се хваля какво съм ял,  това ми остава - да ходя по планините на България. Което не е съвсем лесно.











На безводните места по високата част на планината турците копят големи дупки, в които се задържа вода и така животните могат да останат по дълго на гизльо /зелена трева/.



                                                     Язовир Кърджали











Местен бизнесмен вероятно с помощтаа от роднините си в Турция е направил тук хотелче с база за лодки. Мястото е много красиво, дано да започнат да идват тук хора.



                                   Паметна плоча на починалиместни турци



                                               Околностите на узовира







                          От тук започва  яз. Кърджали.



                                      Импресии

















Този път е нов, строен е след завиряването на яз. Кърджали.



Придойде ли р. Арда, този мост се залива, селата Русалдско, сполука и Пуснопой биват отпязани от света.







                   Резервният мост, по който могат да преминаават само хора.







                                         Тъжно....











             Река Арда, погледната високо от пътя.







Ледената пещера има врата, защото вътре се съхраняват стоки, които се развалят.







                                Следващите снимки са от Давидковската река.



















                              Млада костенурка, със светла къщичка.



Едно от най-милите животинчета на света. Враговете иим са орлите, ако могат да ги грабнат с ноктите си, сред което ги пускат за да счупи къщичката им и цитаните, за които те са деликатес. Появат ли се цигани из Източни Родопи, първо изчезват костенурките.



                           Тази къща е от с. Русалско.



Ето го и римският път, който ще ме отведе под вр.  Бездювен. 
О него се отделят други като кости от гръбнак на риба.