Разходката ще осъществя по един от рюбимите ми ридове на Източни Родопи - този, който се отделя от вр. Чилякая - най-високият тук, - и слиза при р. Арда между реките Боровица Рибен дол. Целият този рид е фантастичен като природа, но и като място, избрано от траките за техен култов център. Тук има римски пътища, по които са навлези животновъдите в този регион и са основали селата си в чудни заветни гънки на планината в изворния басейн на рекичките. Римските строителни на пътища са ползвали трасетата на пътеките на траките до техните светилища. По-късно Виизантия ползва тези римски пътища за да направи от тях отклонения до крепостите, които са доста в този регион. Според мен като природа по-красиво село в Източни Родопи от Безводно няма , тук си имам и любим връх, Бездювен. През пролетта, погледнат от с. Русалско този връх е целият в люляк. По него към селото има улеи, които при дъжд се превръщат в бучащи и невъзможи за пресичане реки с водопади. Ще поместя и такива снимки. Село Русалско днес някога не го е имало, тук е бил средищен търговски център, защото мястото е достижимо от двете долини покрай рида и се явява център на всички села наоколо от с. Безводно през него, та чак до долината на р. Арда, която тук е част от яз. Кърджали. В селото има църква, тук са живяли търгоци на тютюн и животински продукти. По дъното на язовира има десетки, а може би и стотици села, чиито хора се изселиха предимно в Асеновград, което послужи за причина градът да бъде наричан на шега Асановград. Турците си направиха квартал на един скат на планината към гробищата на града и са п.имер за трудолюбие. Когато водата на язовира падне много къщите на селата се виждат, покрити са с бяла тиня от накогашната фротационна фабрика в Рудозем.
   Връх Бездювен е достижим от долината на р. Боровица, но е много отдалечен, а в подножието му от тази страна има и мечки. Хитрици, които живият тук през лятото, а през еснта отидат да зимуват около Русалско. Най-близо до върха е с. Русалско, около 2.5 - 3 часа, но красотите наоколо са такива, че се върви много по-дълго. Да се изкачи този връх е много трудно и опасно заради камъните, които се свличат на места, а се преминава през тях. Да познаваш цялата околност около този връх и да я погледнеш от него е неповторимо преживяване. От този връх се виждат няколко тракийски светилища, най-близкото от които е Хайранлар.
  Приятна разходка с мен!    



Село Русалско по въздушна линия е близо до Кърджали, но язовирът залива древния път и сега до него се пътува много дълго, около 40 км. Трябва да се прехвърли един рид с най-висока точка с. Кобиляне и да се слезе в началото на язовира, където има мост. Наблизо е с. Брезен, обезлюдено почти нацяло след възродителния процес, до  което има каньон на река. Много тъжно е да се посети това село, изживяло трагедията хората му да изоставят родните си места, къщите имотите си. Къщи като камеенни крепости се рушат. За мен е особено мъчително да ги виждам, защото посещавах тези места преди 1989 г., когато тук кипеше живот по начина от ппреди 300 години, когато тези полупустини са били заселени от странстващите по планините животновъди етнически кюрди.



                Това оставя след сели си комунизЪма. Не само тук, сега и в Сирия.







                Позамогали се в Турция местни турци подържат родната си къща.







Турците тледта добре възрастните хора и почитат починалите както могат.
От еин прост изправен камък на гроба им, до нещо по значимо.



Следват снички от каньона на Брезенската река. Едно е да видиш част от нея, друго е на живо, да слезеш при нея, да прескочиш някое тясно място на скалите над нея.




















































                                           Устойчиво на суша цвете















                                                 Част от село Брезен











На рида Кобиляне съм, гледката към язовир Кърджали и заграждащите го пранини е много красива. Това е вр. Казанлъка, носещ това име поради преданието, че покрай него Емин ага Балталъ заровил казани със злато. На върха му има крепост.



      Доста странен пейзаж. Един обичащ Пирин туриист ще приеме в началото тази красота с неохота, както детето за първи път майчината гръд, но при слезващите посещения охотата ще се появи със сигурност.























Това е Полуостровът. След завиряването на р. Арда ридът от вр. Чилякая завършвва с полуостров в яз. Кърджали. Мястото е избрано за база за моторници.







Последният връх на рида, първият е Чилякая, следва Бездювен, има още три фантастични, Казналъка и този.







  /Следва/

Страхотно пътешествие. Тези запуснати къщи са тъжна гледка сред красивите пейзажи.

трудно. Западните Родопи са география, Източните - история. Виждам, че се появяват и други постинги за Родопа в блога, което ме радва, още повече ме радва когато научавам, че местата, които посещавам са били посещавани и от пловдивски групи. Родопите за пловдивчани са като Витоша за софиянци.
Бяхме в Трявна, много е тежко положението там, защото все по-малко туристи посещават този прекрасен български възрожденски град. Вместо българските туристи да посещават български курорти с хотелчета на предприемчиви хора сред красиви или антични места и така парите им да остават в България, те нагушват мутрите по Черноморието със сметки по офшорките и мързеливите гърци. Това е проява три в едно с включени в нея снобизъм, нихилизъм и опростачване...
Във всяко све действие човекът трабва да мисли за родината си, каквото може да направи за нея. Един идиот, наш бизнесмен, платил космическа сума за да убие бяла мечка в Канада. Сгрешени хора...

За хората, които не са на "ти" с ходенето, тези разходки са повече от удоволствие!
Но и тъгата по изоставените домове е повече от тъга...

Райски кътчета, и реката, и язовирът много ме впечатлиха.