Регионът на с. Бенковски е изключително богат на останки от тракийската култура. Тук има светилища, скални гробници, култови места, но гъстотата на жертвените кладенчета тук е най-голяма от челите Източни Родопи. В тях вероятно се е стичала кръвта на жертвата, после по улейче е изтичала по леко наклонена стена и по фигурата, която образува, жрецът е предскзавал бъдещето. Такива кладенчета има на много светилища, напр. на едно от най-известните, Белинташ, където те са наредени във формата на съзвездие.
  В две серии от картички ще покажа едно светилище на входа на селото в дясно. Само на 9 км. е от шосето за Гърция през прохода Маказа /Ножицата/. В ляво до гробищата на селото хората /местните турци/ са направили кът за посещаващите гробището, където има маса, навес, вода, огледало, сапун, кърпи, съдове, място за огън, ограда, няколко големи дъба, тоалетна. Под един от дъбовете, под който има целодневна сянка съм си избрал място за нощувам. Ако съм по Бенковски някъде, вечерта се прибирам тук. Хората като виждат, че оставам там ми предлагат да ми донесат нещо за ядене, канят ме в дома си, на края винаги казват:
     - Да пазиш тишина!
       Закон при преминаването покрай техни гробища.
  Тези места не са за посещения от хора, кото са само туристи, а от една друга кагегория хора, бих казал дори личности, които притежават и доста други качествау присъщи на обикновения турист. Един турист би се зарадвал напр. на Папазгьола на Пирин или на Тевното езеро, на някои от Рилските езера и върхари, но тук всичко е съвсем различно. Други дадености трябва да притежават посещаващите такива места, които в България не са малко, но остават непознати. Друга категория туристи са тези, които посещават дивотията в точния смисъл на думата. И аз съм между тях и затова може би единствиният, познаващ Западния Балкан в подробности. За степента на дивотията на местата които посещавам ще изтъкна мотив - през лето Господне 2017 на четири пъти срещах мечка. 
    Този регион е населен с турци и помаци, които са разпределени по долините на реките. В опит да излезат от тежкия бит, в който живеят поколения наред, те опитват нов бизнес. Със спечелените по строиителните обекти по ЕС помаците правят къщи за гости, а турците с помощта на емигриралите си родниини през 1989 г. правят хотелчета и хотели. Местата са подбрани и са от два типа - сред останки от античната култура на траките и сред природни красоти. Храната, коятоо се предлага е само домашна,произведена от тях, цените са много ниски. "Туристите" обаче предпочитат гръцките плажове и таверни, а не знаят покрай какви красоти минават. Вместо да инвестират в страната си, нагушват доста по-богатите от нас съседи...



Това е скалата с Утробата. Наречена е така, защото в долната й част траките са дооформили една пещера, на която са придали вид на обърната матка.



                              Какви ли ритуали са се извършвали тук!



            Горе са жертвените клраденчета. Ще се покача и при тях.



Вероятно преди 10000 години тук е имало някакав образ.



                                                   Ква-ква-ква-ква!



                               Тази скала ее в двора на един турчин.











           



                  От тук започва село Бенковски. От светилището.



Скалата наподобява родово дъно. Тук такива има десетки, ще поместя още по сполучливо заформени по този начин скали.



                  Едното краденме дсе изгича наляво, друготоо - надясно.







                          Този улей води към една лекоо наклонена скала.


























                                           Сухоземна или водна?



                                                   Тук е издялан друг дзвер



                                                      И още един!











                      Доста размити през хилядите години култов скални ниши.







Скалата прилича на костенурка. Такава група скали, наричани "Костенурките" има при с. Фотиново. Те са на брега на р. Върбица, най-дивата наша река.



Още една снимка на Утробата, наподобяваща матка. Слеедващите две снимки не са от този комплекс, но не мога да определя на какво ми приличат:








Разходката продължава.