Разходката по приказната долина Разложки суходол към билото на Пирин продължава. Следва поредиица от пирински красоти:








                        Клекът има форма на крачещ човек.



               Клековите гнезда наподобяват накаква група приказни същества.



Скромна моренка. Има и огромни. За мен те бяха най-удобното място за придвижване.







 















В цепнатината межде скалите има прави дървета от типа бяла мура.
Причината да ги има тук е заветното място, иначе бурите на тази
восочина ще ги пречупи.







  Беломурова горичка, намериля заветно място с изглед на запад.







Толкоз чакарака кръчми, чялготеки, наргилебарове и сръбска„
скара по Банско, аз - в най-голямата дивотия. Как да не ми е тежко...























      Ой красив си Ирин Пирин, най-красив си на света, покоряваш ти сърцата, на най-смелите чада...„ 
       Тази картина е зараметина в мен, и сега настръхвам ред тази красота, а има такива, които не са били никога на Пиирин. Предполагам, всичките рубладжии.  





















Тук попаднахве на изненада. Алпийска двойка - Каракачанът и Дялан Пеевски - 
катереше върха с подсилена алпийска техника. До тук добре, но защо не ни 
допусна да отидем до подножине на върха от охраната им. Ние не изглеждахме
агресивно, не бяхме и въоръжени. Скалаата е висока стотина метри, изкачиха я за
минути.












Река Разложки суходол. Където се покаазва е много кпасива
и в нея проблясва пастърва.







Ето как дърветата се лорят с ерозията. Дано някоя мутра дървен мафиот се замисли.







                                      Троицата Вихрен, Палашица, Кутело



                                                Горката Тодорка...



                                      Банският суходол















Най-в дясно Големият Газей, следват двете му езера, второто е доста голямо и в ляво е вр. Мантъргепе.



                                          Банският суходол



                         Пред Банския суходол са Дунинато куче и Котешкият чал.

Следващият път го изкачи откъм Кресна - Стара Кресна - Ощава - Езерец...до връх Синаница.Гледката е съвсем различна - зелена и красива.

Не разбрах дали стигнахте до Вихрен. Ние го покорихме с една ,единствена цел - да видим Бяло море.Гидината беше 1987, когато не можехме и да мечтаем да посетим земите на нашите деди. През 1986 не успяхме да го видим, защото имаше мъгла, но пък на следващата година се удивихме на гледката - все едно разтопено злато, защото хванахме изгрева. Тръгнахме от хижата в 4 часа сутринта, за да стигнем на върха в 7,30.

Времената се смениха и сега си имаме прикачена към родословното дърво карта - с всяко населено място, откъдето са тръгнали нашите предци - Егейски македонци през 1913 година при преселването си в България.
Малко на шега - хората от този край си имат един популярен израз : В планината се раждат борове, в полето- тикви :)

приключихме я малко преди да достигнем билото. Аз упознавам планините комплексно, Пирин бе първата от тези планини. С течене на годините направих рязък завой - започнах да посещавам само най-дивите, непознати планини, тези с останки от предшини култури и 8-те планини в Западните покрайнини. Съжалявам, че тази циифрова фотографска техника тякога я нямаше...