Разходката продължава от с. Лещен към с. Ковачевица и параклиса над него Св. Георги. Приятна разходка с мен!



            Следващите снимки са от Глинената къща.











Две сестри българобелгйки. При нас децата по игрища и пързалки, макар и още малки, името не Ленин знаят. Тези също са малки, но знаят български език, фламандски и английски. Вроятно ще научат и френски, защото живеят в Белгия. Не ги питам за какво им е всичко това, като не знаят всичко за Ленин!



                  Глинената къща е покрита с блатна тръстика от района.











                        Поглед от Глинената къща към с. Лещен



От тук започват снимки от друг наш архитекгурен шедьовър, с. Ковачевица. Селото е на голяма надморска височина, около 1100 м. и климатът е доста суров. Мъжете освен животновъди са били и строители, работили в региона на Горна и Долна Джумая, но намерили време и сили да направят и за семействата си къщи с дивна архитектура. Аз също съм любител строител и съм особено чувствителен като видя зидове от камък. Радвам им се, ако са изпълнени от добри майстори. 
  Тези шедьоври не са така популярни сред младите както наргилебаровете, ракатрака кръчмите и сръбско-циганската музика, дано да е временно...
  Един човек, чувстващ себе си българин, като види какво са сътворили от камък тук, вярва, че ще удържим на натиска на рубладжите да ни върнат при приматите векове назад. Ние имаме история, сътворили сме през изминалите векове много. Ако някой мисли, че не е така, да посети напр. с. Ковачевица.



























Над селото на около час и половина-два по римски път се достига параклиса Св. Георги. Той бе изоставен, но бяха отпуснати пари по линията на ЕФРР и с тях той бе възстановен, като ралотите са извършени много добре. Направена е чешма до параклиса, водата се води много от далеч, място за почивка, има и още една стръмна по-кратка пътека. Браво на местната управа тук и на майсторите!
  Използвам случая да изкажа едно свое мнение, което считам за непоклатимо:
  Римските пътища са послужили на монасите да стигнат до определено място, което те избират за обиталище, римските пътища служат на животновъдите, които навлизат в планината да търсят пасища и вода, римските пътища са причиината за населяването на Източнте Родопи преди около 300 години. Днес говорихме за с. Меча поляна в планината Понор. Ако римските роби не бяха вкопали пътя в една отвесна скала с друга срещу нея и бучаща река между скалитев дълбините, как щяха да отидат животновъдите до това място и да го изберат зда село? Същото важи и за с. Топли дол, днес в Западните покрайнини.



Един посетител на свети места по България, но запознат и с доста гробища по Западна България заради каменните кръстове-уникати по тях. Един такъв кръст, откраднат от гроба на бай Цветан от гробището в с. Гинци, правен от забележителния майстор бай Георги Герин, днес е побит пред параклиса до НДК. Крадците са:
   Иван Костов, Ангел Ахрянов и кмета на с. Гинци. Разработката за кражбата по нощите и изтриването на част от надписите на кръста съм описал в блога си.



Фотографска грешка - допуснал съм тези борчета да станат причина да се фокусира фотоапаратът върху тях, а каквото съм искал да излезе не се е получило.



                               Параклисът Св. Георги







       Плитот на масата е каменна плоча, тежи поне 500 кг.







Една българобелгийка, но повече по визаж като българка.

.

Една българобелгийка, но повеече по визаж като белгийка.







Тук римският път е в рамките на селото и е модернизиран от майдсторите на селото.











                                Отново в с. Ковачевица



















                                       Къща на края на селото...

и ще ти се получи. Даже простотиите ти ще се получат. За какво ти е чернова за тия снимки. Няма да ги консервираш , я ?